Защо зелените в Гърция се противопоставят на инвестициите във вятърна енергия

Това се случва, тъй като новият премиер цели да намали въглеродните емисии на страната със зелени инвестиции

Придобиването на лиценз за изграждане на ветропарк може да се забави до 7 години, а редица молби биват отхвърлени от съда, на база аргумента, че околната среда е "твърде крехка, за да поддържа толкова големи проекти"
Придобиването на лиценз за изграждане на ветропарк може да се забави до 7 години, а редица молби биват отхвърлени от съда, на база аргумента, че околната среда е "твърде крехка, за да поддържа толкова големи проекти"
Придобиването на лиценз за изграждане на ветропарк може да се забави до 7 години, а редица молби биват отхвърлени от съда, на база аргумента, че околната среда е "твърде крехка, за да поддържа толкова големи проекти"    ©  Reuters
Придобиването на лиценз за изграждане на ветропарк може да се забави до 7 години, а редица молби биват отхвърлени от съда, на база аргумента, че околната среда е "твърде крехка, за да поддържа толкова големи проекти"    ©  Reuters
Целта е възобновяемите източници да покриват 35% от енергийните нужди на Гърция до 2030 г.

Клъстър от държавни електроцентрали в Северозападна Гърция от десетилетия изхвърля дим и токсична пепел. Те работят с лигнитни въглища - определяни като едни от най-мръсните, и се извличат от открити мини, които оставят отпечатък върху природата в околността. Проучвания показват, че в регионите, където има мини, нивата на белодробните и раковите заболявания са много над средните. Същевременно работни места в сектори извън добивния липсват, а тези райони се характеризират и с хронично висока безработица.

Вятърът на промяна

Нещата обаче са на път да се променят. Новият дясноцентристки премиер Кириакос Мицотакис обеща до 2024 г. да закрие всички 14 централи в страната, работещи с лигнитни въглища. В тези райони ще бъдат построени множество вятърни турбини и ще бъдат инсталирани слънчеви панели. Мицотакис си е поставил за цел да увеличи зелените възможности на Гърция, тъй като понастоящем въглеродните емисии на страната са с една трета по-високи от тези на Португалия, която е с подобна големина.

Макар че разполага със значително количество слънчево греене и силни ветрове, които духат целогодишно в Егейско море, Гърция все още изостава по отношение на чистата енергия. Това се дължи най-вече на държавната електроенергийна компания PPC, която продължава да оперира с лигнитни въглища, без да се опитва да премине към природен газ или енергия от възобновяеми източници, за да спести пари. През 2017 г. около 70% от домовете и предприятията са консумирали електроенергия, произведена в електроцентралите, работещи с лигнитни въглища. Тази година числото може да падне до 50%, тъй като малки частни доставчици, които управляват централи на природен газ, поемат клиенти, напускащи PPC, след като правителството на Мицотакис повиши цените на тока.

Новият премиер си е поставил амбициозната цел възобновяемите източници да покриват 35% от енергийните нужди на Гърция до 2030 г. Това означава производството на вятърна и слънчева енергия да се утрои, като инвестициите, нужни за това, са на стойност от около 40 млрд. евро. Консултанти прогнозират силен интерес на чуждестранните инвеститори - китайски, американски, испански и италиански компании вече притежават инсталации в страната и придобиват лицензи за изграждане на повече.

Ответна реакция

Странното е, че този чуждестранен интерес ще се сблъска с все по-активното движение в Гърция срещу подобни инвестиции. Придобиването на лиценз за изграждане на вятърен парк може да се забави до 7 години, а редица молби биват отхвърлени от съда на база аргумента, че околната среда е "твърде крехка, за да поддържа толкова големи проекти".

Все по-голям брой туристи посещават места като планинския район Аграфа в Северозападна Гърция, благодарение на успешната нова система за маркиране на пешеходни пътеки през континентална Гърция и островите. Те отсядат в малки хотели в почти пусти села, което внушава надежди, че такива места могат да бъдат съживени като дестинации за "мек" туризъм. Активистът от движението срещу изграждането на вятърни паркове Апостолос Пантелис се опасява, че вятърните турбини могат да унищожат тази възможност за подобни региони. Новите пътища биха размили планинските склонове и шумните турбини с височина 200 м биха заплашили дивата природа в региона. Той казва, че "хората са мислели, че вятърната енергия ще бъде полезна за туризма", но всъщност се оказва, че това не е така.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    b.davidkov avatar :-|
    masay
    • - 1
    • + 3

    Или не можете да превеждате, или самият материал си е тъп. Каква е мощността на лигнитните централи? Това с колко кв.км. фотоволтаици и с колко хиляди ветрогенератори ще се компенсира? Откъде 40 млрд.Е? А?

    Нередност?
  • 2
    jazzdevil avatar :-|
    jazzdevil
    • - 2
    • + 4

    "...и се извличат от открити мини, които оставят отпечатък върху природата в околността"

    Мда - щото като замените един комин със 800 ветрогенератора по 60м високи те изобщо няма да имат отпечатък върху околността...

    Нередност?
  • 3
    borodino avatar :-|
    borodino
    • - 2
    • + 3

    До коментар [#2] от "Jazzdevil":

    Или като бастисаш стотици декари земеделска земя, за да я покриеш с китайски фотоволтаици...
    Май не е от превода. Скудоумен си е оригиналът.

    Нередност?
  • 4
    jazzdevil avatar :-|
    jazzdevil
    • - 3
    • + 3

    До коментар [#3] от "borodino":

    Изобщо пък да не отваряме дума как заменяш един базов източник с друг, който е непостоянен до непредвидим. Влака от Атина до Солун ли ще задвижиш с перки - ако отслабне вятъра и седиш и чакаш насред някоя клисура да се усили пак?!?

    Нередност?
Нов коментар