Гръцката икономика – между оптимизма и реалността

Мицотакис може да бъде описан като "кралската особа" на гръцката политика – баща му е министър-председател в началото на 90-те години, сестра му Дора Бакоянис е била външен министър и кмет на Атина, а настоящият ръководител на гръцката столица е племеникът му Костас Бакояни. Като голяма част от гръцкия елит премиерът е учил в чужбина – той е завършил програми на "Харвард" и "Станфорд". Мицотакис влиза в парламента за пръв път през 2004 г., но ранната му кариера преминава в сектора на консултирането и частните капиталови инвестиции. През 2016 г. той става лидер на "Нова демокрация", като насочва партията към центъра, отслабвайки националистическото й крило.

Макар политическото си наследство, Мицотакис е по-скоро нетрадиционен политик. От стъпването си в длъжност той се възползва от по-ниските разходи по заемите и по-добрите от очакваните приходи, за да намали редица данъци – корпоративния, имуществения, върху дивидентите и личните доходи. Той се фокусира и върху "изчистването" на банковата система и започна мащабни инвестиционни проекти.Наред с бързото възстанвояване гръцкият премиер смята, че страната може да се радва на растеж на БВП от 3%. "Нуждаем се от радикална промяна, за да превърнем Гърция в истинска история на успеха", казва той.

Дълбоките проблеми на Гърция обаче остават, а МВФ и Европейската комисия, които държат Атина под строг мониторинг след края на спасителната програма през 2018 г., са по-все скептично настроени към перспективите пред страната. Те прогнозират икономически растеж от 2.3% през тази година, но забавяне през следващата. "Перспективите за растеж се свиват заради наследени проблеми – висок държавен дълг, неефективни заеми, свръхзадлъжнели кредитополучатели наред с ниската производителност, недостига на инвестиции и неблагоприятната демографска картина", казва фондът в последната си оценка от ноември.

Неясното бъдеще

Както правителстото, така и редица икономисти посочват като най-голямото предизвикателство пред странанта липсата на инвестиции. Като дял от БВП те са били най-ниските в ЕС през 2018 г., а към момента коефициентът възлиза на 12% при средно ниво от 21% за еврозоната. Вътрешните спестявания са твърде скромни, за да осигурят капиталовите инвестиции, от които се нуждае икономиката. Това оставя Гърция силно зависима от преките чуждестранни инвестиции.

Мицотакис и правителството му се фокусират върху това да убедят чуждестранните инвеститори да дойдат в Гърция. Премиерът привества "драматичната промяна" в доверието на инвеститорите след избирането му. През септември той намали данъците с пакет на стойност 1.2 млрд. долара. Новият кабинет се стреми към намаляване на социалните осигуровки с 5 пр. пункта до 2023 г. с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда в Гърция. Правителството обаче все още е в очакване на резултатите – по-големи инвестиции и по-бърз растеж. "Няма причина това да не се случи – предстои да видим добрите резултати", каза Мицотакис.

Един от проблемите на Гърция е създаването на бюрократични пречки пред инвестициите, както и съмненията за политическа намеса в съдебната система – често по волята на силни групи по интерси. Тези опасения се изказват от водещи бизнес групи до асоциации на професионалисти и профсъюзи в публичния сектор.

"Местните участници в частния сектор искат да ограничат конкуренцията, за да могат да постигнат прекомерна възвращаемост. Те умеят да оказват натиск върху администрацията за блокирането на потенциални конкуренти, независимо дали са местни или чуждестранни", коментира бивш служител на МВФ.

Профсъюзите успяха да забавят преструктурирането и приватизацията на редица губещи държавни компании. Това обаче може да се промени през 2020 г. - Мицотакис назначи бизнесмена Адонис Георгиадис за министър на икономическото развитие, за да управлява и насочва стремежите за инвестиции, като същевременно премахне бюрократичните пречки пред новите проекти.

Нов енергиен фокус

Същевременно Гърция се нуждае от стотици милиони евро инвестиции във възобновяема енергия. Правителството възнамерява да закрие всичките си електроцентрали с лигнитни въглища до 2028 г., които в момента осигуряват около 50% от електроенергията. Мицотакис заяви, че иска Гърция да бъде "начело на революцията на възобновяемите източници".

Но преминаването от въглища към вятър и слънчева енергия също изисква задълбочено преструктуриране на най-голямата гръцка компания Public Power Corporation, която е мажоритарна собственост на държавата. PPC е натрупала сериозни загуби отчасти заради милиарди евро в неплатени сметки на клиентите по време на кризата.