🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кадри Лийк: Русия не мисли, че затопляне със Запада е възможно и не е склонна на отстъпки

Анализаторът от ECFR пред "Капитал"

Профил

Кадри Лийк е анализатор от Европейския съвет по външна политика (ECFR) с фокус върху Русия, Източна Европа и Прибалтика. Преди това до 2011 г. е директор на Международния център по отбранителни изследвания в Естония. През 90-те Лийк работи като кореспондент в Москва за няколко естонски всекидневника, а през 2004 г. става главен редактор на месечното списание за външна политика Diplomaatia.

След обявените от Путин конституционни промени по-ясно ли е как ще изглежда политическият преход в Русия след 2024 г.?

Всички очакваха Путин да даде сигнал какъв е планът му за 2024 г. - дали ще си тръгне, дали ще остане, дали ще промени системата. Целият политически елит беше парализиран, защото не знаеше какво следва. Беше крайно време за някакви указания. Все още никой не знае как ще изглежда политическият пейзаж и точно това е целта - да има достатъчно гъвкавост, за да може нещата да се нагласят в движение в зависимост от обстоятелствата.

Това означава ли, че няма да има големи промени във външната и вътрешната политика на Русия след 2024 г.?

Никой в Русия не иска значим срив, всички се притесняват от революции. Елитите имат интерес преходът да бъде контролиран и спокоен и вероятно ще успеят да го удържат такъв.

Що се отнася до външната политика, Путин ще продължи да има значима дума. Много зависи и от това какво ще се случва по света, руската външна политика все още е реагираща на събития другаде. "Вътрешни хора" в Москва твърдят, че през 2011 г. бомбардирането на Либия е накарало Путин да реши да се върне в президентството, защото Медведев не е успял да се справи. Ако подобна логика наистина съществува, то тогава всяка външнополитическа криза може да бъде интерпретирана като даваща отражения върху вътрешните развития и каквото и да планира Путин сега, то може да бъде преобърнато от събитията. Това е много типично за него - да държи всички опции отворени, за да има пространство да маневрира.

Има ли всъщност жизнеспособна опозиция вътре в Русия? Алексей Навални например някак изглежда по-популярен навън...

Така е. Навални има последователи в Русия, но дори с неговите критични позиции той е част от система. Изобличава слабите места на сегашната система, но не предлага алтернатива. Той се бори срещу корупцията, но визията му не отива много отвъд това, няма по-широк дневен ред.

В момента няма истинска опозиция. Но може да се появи, и то от редиците на елитите, по еволюционен начин. Защото Русия е страна, в която нещата се случват от горе надолу, обичайно промените не идват отдолу, а отгоре. И е по-вероятно кръговете на елита да произведат критици на системата, които ще започнат да я променят. За тях ще бъде и по-лесно, защото ще имат доверието на другите елити, ще им се налага да се борят по-малко. Ако промяната идва отдолу, всички елити ще бъдат против и това ще е огромен сблъсък в държавата.

Докога руснаците ще са готови да търпят санкции в името на велика външна политика?

На руснаците им харесва, че държавата им има влияние в света, за тях външната политика е важна и от време на време са готови да понасят санкции. Може да не са щастливи от това, но ситуацията не е достатъчно влошена, за да предизвика сериозни протести. В Москва хората вече не казват, че санкциите са нищо, че не ги усещат, признават, че са проблем. Елитите искат те да бъдат вдигнати и се опитват да настояват за различна външна политика в името на по-добра икономика. Бившият финансов министър Алексей Кудрин е от хората, които открито говорят, че ако Русия иска икономиката й да расте, трябва да подобри отношенията си със Запада. Но засега тези нагласи не са достатъчни за промяна.

Когато говорим за затопляне със Запада, френският президент Макрон настоява за сближаване с Русия. Каква е логиката зад неговата инициатива?

Макрон е прав за едно - 90-те години са свършили и няма да се върнат. Европа трябва да се адаптира към нова ситуация. Вече не живеем в приятелска среда, не трябва да очакваме съседните държави да приемат нашите стандарти и да станат повече като нас. Макрон е прав, че трябва да преформулираме част от отношенията си. Но конкретно за Русия смятам, че Макрон греши. Той не познава Русия, хората, които го съветват по Русия, също не я познават. А най-забавното е, че Русия не се интересува от неговата инициатива. Руснаците са скептични и казват: "А, Макрон, той е имал много планове, но докъде са довели те." В Кремъл не го приемат като сериозен политик, не смятат, че плановете му са добре обмислени, че има нужната коалиция зад себе си и Европа ще го последва. И дори да го направи, Европа също не е достатъчна за Москва сега. Защото е нужно и другите големи сила да бъдат въвлечени, за да се обсъждат глобалните въпроси и да се установят някои правила на поведение. Но Русия не вижда Макрон като партньор за това.

Френският президент върши добра работа по отношение на разтърсването на европейското мислене и е прав също така, че имаме нужда от дискусия за политиката ни към Русия. Европа няма визия какво иска от Русия. Вече е ясно, че с Русия няма да си сътрудничим интензивно и тя няма да споделя нашите норми и ценности. Нужна ни е нова концепция с различна логика. Хубаво е, че инициативата на Макрон накара хората да мислят за тези неща, но сами по себе си идеите му не са приложими.

А в Кремъл има ли желание за нови отношения със Запада?

В Кремъл не мислят, че е възможно. Те биха искали по-добри отношения със Запада по техните условия, не връщане към ситуацията, при която Западът задаваше нормите, а от Русия се очакваше да ги следва. Москва иска разведряване на базата на това САЩ и Европа да приемат Русия като велика сила със своя собствена сфера на влияние и специални интереси. Но в Кремъл не смятат това за постижимо, те мислят, че отношенията с Америка ще останат сложни, и виждат Европа не като независим играч, а като следваща американската линия. Русия няма добро разбиране за ЕС.

И тъй като руснаците не вярват, че може да има затопляне, не са склонни на отстъпки по Украйна, а Украйна е условие за подобряване на отношенията със Запада. Вярвам, че Русия иска да излезе от Донбас, не планира да го задържи, използва го като инструмент за преговори. Но Русия е далеч от момента, в който би могла да промени политиката си. За да напусне Донбас, Кремъл трябва да снижи амбициите си, да приеме, че не може да контролира Украйна. И Москва не вижда каква ще е наградата, защото американските санкции са много обширни и не е много вероятно да бъдат премахнати. Така усещането е, че компромисите по Източна Украйна може и да не донесат осезаема промяна в икономическите отношения или в политическата сфера.

Какъв е руският план за Сирия?

В Сирия Русия планира дипломатическо решение. Вероятно ще запази известно военно присъствие, но малко. Кремъл спаси Асад, предотврати колапс на държавата и това е нещо много важно за Путин. За него тази интервенция беше доста идеологическа, Путин е силно критичен към западната политика в Близкия изток и се намеси в Сирия, за да попречи там да се случи нещо подобно на Ирак и Либия. Неговата идея беше да покаже на Запада как се прави. Оказа се малко по-сложно, отколкото очакваше, но в много отношения той постига целите си.

Русия ще продължава да бъде водеща сила в Близкия изток, но с дипломатически, не с военни средства. Тя е в позиция да си говори с всички регионални играчи и това е повече, отколкото можем да кажем за Америка и Европа. Русия се справя добре, защото за близкоизточните страни тя е разбираема. Европейците и американците имат свои идеологически възгледи - казват, че поставят като приоритет човешките права, демокрацията и т.н., докато Русия е много трезва и прагматична, което я прави по-успешна в Близкия изток. Тя ще остане голям играч в региона, но предпочита да намали военното си присъствие и осъзнава, че няма пари за възстановяване на Сирия. Ето защо иска да привлече Европа. И това дава на Европа известна възможност за влияние.

Случващото се в Сирия в момента е и много сериозен тест за отношенията между Турция и Русия. Ще издържи ли техният брак по сметка?

Русия по принцип е много максималистична в своите отношения, иска да знае дали сме съюзници или врагове, няма нищо по средата. На съседните страни гледа като на васали - или свои, или на някой друг. Прибалтийските страни в руските очи са американски васали, но искат Украйна да бъде руски васал.

Случаят с Турция е интересен, защото с нея Русия се показва способна да разделя - има сфери, в които са съгласни, и сфери, в които не са, но все пак успяват да запазят отношенията си. Има сложни ситуации от време на време, но Москва и Анкара се справят с тях.

Смятате ли, че Русия има стратегия за влияние на Балканите, включително в България?

Не, по-скоро има действия и реакции на случаен принцип, понякога предприемани от политически фрийлансъри. Ако погледнем опита за преврат в Черна гора, той е иницииран от определени хора, не беше държавна политика. Има нещо като тестване - какво е възможно, какво не е. Каквито и лостове за влияние да има Русия на Балканите, тя се опитва да ги използва основно за преговори.

Но не виждам стратегия, защото Русия смята за своя сфера на влияние постсъветското пространство минус прибалтийските държави и част от Централна Азия. Напрежението е концентрирано върху Украйна, Беларус, Грузия и Молдова, Русия иска да им попречи да се присъединят към НАТО и ЕС. На Балканите Русия няма сериозни амбиции да спре влизането на страните от региона в НАТО и ЕС, но е щастлива да го направи по-сложно.

Интервюто взе Светломира Гюрова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    leo_k avatar :-|
    Лео
    • - 6
    • + 1

    Една жена каза...

    Нередност?
Нов коментар