Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално

Доклад на McKinsey предвижда преструктуриране на икономическия и социален ред

В близко бъдеще ще видим началото на дискусия за това какво би могло да диктува "следващото нормално" и колко рязко ще се размият контурите спрямо тези, които преди са оформяли живота ни

Пламена Кацарова

В близко бъдеще ще видим началото на дискусия за това какво би могло да диктува "следващото нормално" и колко рязко ще се размият контурите спрямо тези, които преди са оформяли живота ни © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Коронавирусът е не само здравна криза с огромни размери - той е и предстоящо преструктуриране на глобалния икономически ред. Това пишат в свой доклад анализаторите от консултантската агенция McKinsey. "За някои организации краткосрочното оцеляване е единственият въпрос на дневен ред. Други надничат през мъглата на несигурността и мислят как да се позиционират, след като кризата премине и нещата се върнат към нормалното си състояние. Въпросът е как ще изглежда именно то", казва по повод икономическата криза преди 11 години бившият управляващ партньор на компанията Иън Дейвис. Днес това е валидно точно толкова, колкото и тогава.

"Става все по-ясно, че нашата ера ще бъде определена най-вече от фундаментална схизма: периода преди COVID-19 и новото нормално, което ще се появи в следвирусната ера", пише в доклада. В тази безпрецедентна нова реалност ще станем свидетели на драматично преструктуриране на икономическия и социален ред, в който традиционно функционират бизнесът и обществото. В близкото бъдеще ще видим началото на дискусия за това какво би могло да диктува "следващото нормално" и колко рязко ще се размият контурите спрямо тези, които преди са оформяли живота ни.

Преход в процес

Анализаторите предвиждат преход, който ще се случи в пет етапа: решаване, устойчивост, връщане, превръщане и реформа. Продължителността на всеки етап ще варира в зависимост от географския и индустриалния контекст, а институциите може да трябва да работят в повече от един етап едновременно. Колективно тези пет етапа представляват императива на нашето време - битката срещу COVID-19 е тази, която лидерите днес трябва да спечелят, ако искаме да намерим икономически и социално жизнеспособен път към следващата норма.

В почти всички страни мерките за реагиране на кризи са в пълен ход. Здравните системи работят на максимум, увеличават капацитета си от легла, консумативи и кадри. Полагат се усилия за облекчаване на недостига на медицинско оборудване. Плановете за непрекъснатост на бизнеса и безопасност на служителите са в пълна сила, отдалечената работа е установена като режим на работа по подразбиране. Образованието се случва онлайн.

Въпреки това обаче комбинацията от бездействие и парализа е осезаема, а редица избори предстои да бъдат направени - блокаж или не, изолация или карантина, спиране на фабриките или изчакване на поръчките. Всичко това е част от първия етап на преминаване през кризата - "решаване", когато основна необходимост е да се определят мащабът, темповете и дълбочината на действие, необходими на държавно и бизнес ниво.

Пандемията се превръща в разрастваща в икономиката и финансовата система криза. Острият спад на икономическата активност, необходима за опазване на общественото здраве, едновременно застрашава икономическото благополучие на гражданите и институциите. Бързата последователност на предизвикателствата пред ликвидността и платежоспособността, засягащи множество индустрии, се оказва устойчива на усилията на централните банки и правителствата да поддържат функционирането на финансовата система. Здравната криза се превръща във финансова криза, тъй като несигурността относно размера и продължителността в спада на БВП и заетостта подкопава малкото останало доверие на бизнеса.

Исторически шок

Анализът на McKinsey, базиран на множество източници, показва, че шокът за бизнеса от икономическото въздействие от разпространението на коронавируса може да бъде най-големият от близо век насам. Това, едва в рамките на едно тримесечие, вероятно ще доведе до спад в икономическата активност в Европа и САЩ - по-голям, отколкото по времето на Голямата депресия.

Пред тези предизвикателства устойчивостта е жизненоважна необходимост. Предприятията ще трябва да действат по по-широки планове за устойчивост, тъй като шокът започва да изтласква установените индустриални структури. Голяма част от населението ще изпита несигурност и личен финансов стрес. Лидерите в публичния, частния и социалния сектор ще трябва да вземат трудни "циклични" решения, които да балансират икономическата и социалната устойчивост, като се има предвид, че социалното сближаване вече е под силен натиск от популизма и други предизвикателства, съществуващи преди коронавируса. Връщането на бизнеса към оперативно здраве след блокажа ще бъде изключително предизвикателно. Повечето отрасли ще трябва да активират отново цялата си верига за доставки.

Живот след края на кризата

Шок от този мащаб ще създаде изместване в предпочитанията и очакванията на хората като граждани, служители и потребители. Тези промени и тяхното влияние върху начина, по който живеем, работим и използваме технологиите, ще се проявят по-ясно през следващите седмици и месеци. Ясно е, че онлайн светът на безконтактната търговия може да бъде засилен по начини, които да променят поведението на потребителите завинаги. Но други ефекти могат да се окажат още по-значими, тъй като стремежът към ефективност отстъпва на изискването за устойчивост. Краят на глобализацията на веригата на доставки изглежда реалистичен, например, ако производството и снабдяването се приближат физически до крайния потребител. Кризата ще разкрие не само уязвимите места, но и възможностите за подобряване на работата на бизнеса. Лидерите ще трябва да преразгледат кои разходи са наистина зависят от променливи, тъй като спирането на огромни обеми от производството хвърля светлина върху това, което в крайна сметка е наистина необходимо.

Последствията от пандемията ще дадат възможност да се поучим и от множество социални иновации и експерименти, като се започне от работа от дома до мащабно наблюдение на населението. С това ще се разбере кои иновации, ако бъдат въведени за постоянно, биха могли да допринесат за подема на икономическото и социалното благополучие и кои в крайна сметка биха попречили на развитието на обществото, дори и да са полезни за ограничаване на разпространението на вируса.