Как коронавирусът разбърка пасианса на Путин

Недоволството идва в деликатен момент, когато президентът се опитва да прокара конституционни поправки, които биха му позволили да управлява до 2036 г. "Това е много сериозно политическо предизвикателство за Путин. Той губи тази класа - част от която го подкрепяше - хората в частната сфера и в конкурентните сектори. Те вероятно повече няма да го подкрепят", отбелязва анализаторът от московския център "Карнеги" Андрей Колесников пред Reuters.

Президентът, това съм аз

Коронавирусът разбърка картите в пасианса на Путин и, изглежда, провокира борба за власт вътре в кремълския елит. На 25 март, когато цяла Европа вече беше под карантина, руският президент най-после се предаде пред реалността и обяви отлагане на референдума за конституционните поправки, насрочен за 22 април, както и извънредни мерки за ограничаване на заразата.

Продължителното му упорство пред настъпващата пандемия доведе до обвинения от опозиционния лидер Алексей Навални, че провеждането на референдум в този момент би било "престъпно решение". А писмо, подписано от адвокати, писатели и журналисти, предупреждава, че действията на Путин са "конституционен преврат", заплашващ да хвърли страната в национален конфликт.

Хореографията на спектакъла "Путин завинаги" започна на 10 март, когато първата жена космонавт, понастоящем депутат от "Единна Русия", Валентина Терешкова изненадващо внесе за гласуване в Думата конституционна поправка, която "занулява" президентските мандати. Никой не смята, че Терешкова е действала сама, и е ясно, че инициативата идва от Кремъл. Всички обаче се зачудиха защо е този рязък завой на Путин, който само два месеца по-рано даваше заявки, че по-скоро се готви да се оттегли от президентския пост. Политологът и бивш сътрудник в Кремъл Абас Галямов обяснява пред "Капитал" случката по следния начин: "Путин просто казва на администрацията своите желания и те веднага се спускат да ги изпълняват. За хората в Кремъл главното е да засвидетелстват на Путин своята лоялност и услужливост, ефективността е нещо вторично. Това е история за авторитаризъм, не за стратегия."

Всъщност осигуряването на възможността Путин да се кандидатира за пети президентски мандат през 2024 г. не означава автоматично, че той ще го направи. Но "зануляването" му позволява да държи всички опции отворени и да демонстрира, че продължава да контролира властта. Както обяснява пред "Капитал" президентът на Центъра по политически технологии Борис Макаренко, по този начин Путин печели допълнително време: "Това решение отлага по-голямото решение за приемствеността на властта." По този начин президентът ще държи на минимум спекулациите за евентуален наследник. "Основният смисъл на поправката "Терешкова" е Путин да избегне ефекта на "куцото пате". Той признава характера на персоналисткия режим, който създаде, и сам казва, че би било добре режимът да не зависи от един човек. Ако политическият елит и обществото ясно знаят кога е краят на пълномощията на "първия", това повишава рисковете и волатилността. Със своя ход Путин стопира този риск", казва Макаренко.

Пандемия по никое време

А рискове има много. Сривът на цените на петрола, идващ в допълнение към шока от пандемията, вече се усеща от икономиката. БВП на Русия може да спадне с 2-3% през 2020 г., прогнозират експерти на ING в анализ, публикуван на сайта на Министерството на финансите. "Съчетанието на ниско външно търсене и забавена икономическа активност вътре в страната заради карантината става фактор, поставящ под натиск както търсенето, така и предлагането", отбелязват анализаторите. Прогнозата на бившия финансов министър и настоящ председател на Международната организация на върховните одитни институции Алексей Кудрин е още по-песимистична. Според него при най-добрия сценарий, ако правителството отдели над 5% от БВП за помощи за потушаване на ефектите от кризата, икономиката ще се свие с 3-5% през тази година. В най-лошия случай сривът може да бъде 8% от БВП.

В някои отношения Русия е добре екипирана да посрещне двойния удар от петролния и пандемичния трус. Благодарение включително на въведеното преди няколко години правило бюджетът да бъде балансиран на цена 40 долара за барел петрол и всички приходи над тази стойност да отиват в специален фонд в момента Русия разполага с едни от най-големите в света резерви от злато и чуждестранна валута, възлизащи на 570 млрд. долара. Финансовото министерство твърди, че може да покрива дупките в бюджета при котировки на петрола 25-30 долара за барел в продължение на шест до десет години. Същевременно заради западните санкции и руските контрасанкции, наложени след анексирането на Крим, руската икономика е по-слабо чувствителна към външни шокове, след като вече шест години е в изолация. В резултат например на ограниченията на вноса на храни от ЕС местното селскостопанско производство преживява бум и делът на вносните хранителни продукти е спаднал с една трета от 2014 г. до само 24%.

Само че страничният ефект от затварянето е, че руснаците са по-бедни. В последните шест години средният ръст на икономиката е едва 0.6%, което е една пета от средния за света. И както отбелязва Рубен Ениколопов от Руската икономическа школа в Москва пред сп. Economist, най-големият риск, пред който е изправена Русия, не е икономически колапс, а социален, при който милиони губят препитанието си, а притиснатите частни компании се свиват още повече.

Още преди връхлитането на коронавируса и влизането в петролна война със Саудитска Арабия проучване на "Левада-центр" показваше, че 62% от руснаците смятат, че трябва да има възрастово ограничение за заемане на президентския пост (Путин е на 67 години и ако остане още два мандата след 2024 г., ще бъде на 83), а 50% искат промяна във властта и поява на нови политици. Сега със задаващата се рецесия Кремъл няма много лостове за мобилизиране на подкрепа. Защото, както отбелязва Андрей Колесников, Русия трудно може да анексира Северния полюс.

*Александър Братерский e руски журналист на свободна практика