Защо Путин се страхува от Навални

"Струва ми се, че съвсем е скъсал връзката с реалността, вероятно вследствие на гладно детство", казва с ирония пред "Капитал" Светлана, която работи като частна детегледачка в московско семейство. Подобни коментари изобилстват в руския интернет - едни се възмущават от показния разкош в страна, където средната пенсия е 150 долара, други се присмиват на нелепата декорация и "златните четки" за тоалетна, струващи по 60 000 рубли (приблизително 800 долара). "На мен като на гражданин на Руската федерация ми се иска да получа коментари от правителството за данните във филма, а не реплики от типа "този никому ненужен блогър", казва пред "Капитал" московската студентка Катерина, една от онези близо 40 000 души на демонстрацията в столицата в неделя.

Числеността на протестите - въпреки опитите на полицията и властите да сплашат хората - вероятно обяснява промяната в подхода на Кремъл към Навални. По основните тв канали, където доскоро името на Навални беше под забрана, започна да тече пропаганда как той е агент на западните служби, които целят да дестабилизират Русия.

Голям дворец, малка баница

За първи път за двореца става известно още през 2010 г., когато един от предполагаемите му строители, Сергей Колесников, пише за него в писмо до Дмитрий Медведев, в този момент президент на Русия. Но вдигнатият шум не е голям и скоро затихва. Източник на "Капитал" от близката до Кремъл експертна общност не изключва информацията за двореца сега да е произвела такъв фурор, тъй като от това са заинтересувани части от елита, недоволни от Путин. "Баницата става все по-малка, а апетитът расте", казва той.

За това, че зад Навални може да стоят не Държавният департамент на САЩ и ЦРУ, както твърди пропагандата, а противопоставяне вътре в системата, говорят дори прокремълски наблюдатели. "Това е разкол вътре в Кремъл", заяви в тв предаване близкият до властта политик Сергей Кургинян.

Подобни изявления по националната телевизия звучат за първи път от много време. В годините след анексирането на Крим властта и парламентарната опозиция демонстрират т. нар. кримски консенсус - пълна солидарност не само във външната, но и във вътрешната политика. Сега ситуацията се променя, като протести имаше дори в Севастопол, градът в Крим, където е разположена руска военноморска база.

Игра с повишени залози

Но независимо дали Навални има ако не съюзници, то поне симпатизанти вътре във властта, той сега се намира в много по-сложно положение от преди. След като обвини Путин, че стои зад опита за отравянето му, той се превърна в личен враг на президента. Филмът за двореца е "повишаване на залозите", казва в интервю за "Эхо Москвы" политологът Александър Кинев: "Ситуацията се придвижва напред, върви към някаква кулминация. Каква ще бъде тя ние не можем да кажем. Но Навални няма избор. Той върви напред. Преди имаше негови разследвания за корупция в системата, но не и такива, посветени пряко и само на Путин." Това е нова фаза в противопоставянето между него и президента. "Навални даде да се разбере, че е готов да заложи на карта живота си. И това е сериозна игра", казва пред "Капитал" руски продуцент, движещ се в кремълските кръгове.

Навални става опасен за режима и очакването е в Кремъл да се вземе решение ако не за вкарването му в затвора, то поне за изолирането му. "За властта единствената оптимална стратегия по отношение на Навални в момента е неговата максимална изолация от външния свят. Като в същото време обаче не му се създава ореол на страдалец и народен герой", казва пред "Капитал" политологът Андрей Никулин. Това може да стане чрез домашен арест, по-мека мярка от затвора, която да лиши опозиционния лидер от достъп до социалните мрежи, отбелязва Никулин. "От една страна, за обществото това не е най-жестоката картина - човекът си живее у дома, вкусно му е и чете книжки. От друга, допускането е, че по този начин той ще бъде изолиран от сподвижниците си, като така ще бъде обезглавено неговото очевидно вождистко опозиционно движение и след време той ще бъде забравен", казва политологът. И допълва, че въпросът е дали и как Навални ще може да предотврати този план, "за да остане номер едно в новините и на опозиционния фланг и да бъде не забравена, а равна по величие и противостояща на Путин фигура".

Навална вместо Навални

"Парламентарните избори през септември ще са решаващи - това може да бъде последният шанс за извеждане на страната от политическа криза", казва пред "Капитал" Сергей Станкевич, политолог и сътрудник на президента Борис Елцин през 90-те години. Опозицията има известни надежди. Рейтингът на управляващата "Единна Русия", отбелязват социолозите от "Левада-центр", е паднал до нива от 2016 г. и е около 40%. В същото време на регионалните избори миналата година сподвижници на Навални успяха да постигнат пробив и да влязат в общинските съвети в градове в Сибир като Томск и Новосибирск.

Шанс за влизане в Държавната дума има и ляволибералната партия "Яблоко", която е представена в няколко регионални парламента. По закон това ѝ дава възможност да издига свои кандидати за депутати в Думата без събиране на подписи. Наскоро руското издание The Daily Storm съобщи, като се позовава на свои източници, че партията може да подкрепи кандидатурата на съпругата на Навални Юлия. Председателят на партията Николай Рибаков напомни неотдавна, не Навална е била член на "Яблоко". Това би бил любопитен паралел с Беларус, където Светлана Тихановская се кандидатира за президент, след като режимът арестува нейния популярен съпруг. Но за разлика от плахата Тихановская Навална изглежда по-амбициозна и готова на решителни действия.

Само че на подобни решителни действия Кремъл най-вероятно ще отговори с по-нататъшно "затягане на гайките". "Това ще е лошо за страната. Вместо развитие, което ни е крайно необходимо, рискуваме да получим революция, която да ни върне назад", опасява се Станкевич. Но пък засега напред е само един режим, който е все по-нервен и готов на репресии, за да прикрие уязвимостта си.

Александър Братерский е руски журналист, който пише за "Финам" и за "Капитал"