Как по-лесно да приемем социалната изолация, която няма да свърши скоро

Един от четирима анкетирани във Великобритания посочва, че се чувства самотен вследствие на наложената социална изолация заради коронавируса. Последиците от продължителната умишлена дистанцираност може да се проявяват с години, пише в. Guardian. Възрастните хора изпадат в депресия от липсата на някого, с когото да си говорят, а децата не усвояват важни социални умения, защото не могат да ги научат чрез играта със свои връстници.

Когато висши медицински представители и политици от цял свят предупреждават, че някои от карантинните мерки могат да се удължат до следващата година, те просто изказват очевидното - от разработването на ваксина или лекарство ни делят месеци, а досега не е открита 100-процентово ефективна стратегия за борба с пандемията.

"Карантинни другарчета"

Тук идва идеята за "карантинните другарчета", или както я нарича проф. Стивън Флаш - епидемиолог от London School of Hygiene and Tropical Medicine, "контактно групиране". В момента той разработва експериментална концепция, според която вместо стриктно да се социализират в собственото си домакинство, няколко семейства или група приятели могат да се разберат да сформират една социална група. Всеки в нея ще продължава да избягва ненужните контакти с външни хора, но в своя кръг от доверени лица ще може да бъде спокоен и да се отпусне.

Децата ще могат да играят заедно, възрастните ще могат да се редуват в провеждането на домашното обучение, за да си освободят време за работните задължения, а самотните необвързани хора ще си намерят компания. Не е задължително членовете на една такава група да заживеят заедно, но може би ще трябва да се намират близо един до друг, както и да се разбират достатъчно добре, за да прекарват дълго време в компанията си. Но най-важното е да държат достатъчно един на друг, за да бъдат "верни" на своята група.