🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как по-лесно да приемем социалната изолация, която няма да свърши скоро

Отговорът може да се крие в обособяването на малки затворени групи от хора, смятат експертите

Един от четирима анкетирани във Великобритания посочва, че се чувства самотен вследствие на наложената социална изолация заради коронавируса. Последиците от продължителната умишлена дистанцираност може да се проявяват с години, пише в. Guardian. Възрастните хора изпадат в депресия от липсата на някого, с когото да си говорят, а децата не усвояват важни социални умения, защото не могат да ги научат чрез играта със свои връстници.

Когато висши медицински представители и политици от цял свят предупреждават, че някои от карантинните мерки могат да се удължат до следващата година, те просто изказват очевидното - от разработването на ваксина или лекарство ни делят месеци, а досега не е открита 100-процентово ефективна стратегия за борба с пандемията.

"Карантинни другарчета"

Тук идва идеята за "карантинните другарчета", или както я нарича проф. Стивън Флаш - епидемиолог от London School of Hygiene and Tropical Medicine, "контактно групиране". В момента той разработва експериментална концепция, според която вместо стриктно да се социализират в собственото си домакинство, няколко семейства или група приятели могат да се разберат да сформират една социална група. Всеки в нея ще продължава да избягва ненужните контакти с външни хора, но в своя кръг от доверени лица ще може да бъде спокоен и да се отпусне.

Децата ще могат да играят заедно, възрастните ще могат да се редуват в провеждането на домашното обучение, за да си освободят време за работните задължения, а самотните необвързани хора ще си намерят компания. Не е задължително членовете на една такава група да заживеят заедно, но може би ще трябва да се намират близо един до друг, както и да се разбират достатъчно добре, за да прекарват дълго време в компанията си. Но най-важното е да държат достатъчно един на друг, за да бъдат "верни" на своята група.

Доверието е ключово

Сигурността на всеки член ще зависи от това останалите да не се виждат безразборно с външни хора и да вземат предпазни мерки, когато излизат навън. Ако все пак някой вкара вируса в групата, поне ще бъде относително лесно да се проследят контактите и да се спре разпространението.

Все още е рано да се каже дали моделът на проф. Флаш е правдоподобен, или ще покачи равнището на заразяването. Но и други страни освен Великобритания вървят предпазливо в такава посока - в Белгия има предложение групи от до 10 души да могат да се срещат за социализиране веднъж седмично, ако са все същите 10 души; в Израел до три семейства могат да се събират, за да се редуват в грижите за децата.

Подобни практики може да се окажат трудни за контролиране. Но както посочва проф. Флаш, колкото по-дълго продължава социалната изолация, толкова по-голям е рискът отчаяни хора да започнат сами да разхлабват правилата. И ако има начин това да се направи по един по-безопасен начин, сега е моментът да се разбере дали е възможно.