Как по-лесно да приемем социалната изолация, която няма да свърши скоро
Отговорът може да се крие в обособяването на малки затворени групи от хора, смятат експертите
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Един от четирима анкетирани във Великобритания посочва, че се чувства самотен вследствие на наложената социална изолация заради коронавируса. Последиците от продължителната умишлена дистанцираност може да се проявяват с години, пише в. Guardian. Възрастните хора изпадат в депресия от липсата на някого, с когото да си говорят, а децата не усвояват важни социални умения, защото не могат да ги научат чрез играта със свои връстници.
Когато висши медицински представители и политици от цял свят предупреждават, че някои от карантинните мерки могат да се удължат до следващата година, те просто изказват очевидното - от разработването на ваксина или лекарство ни делят месеци, а досега не е открита 100-процентово ефективна стратегия за борба с пандемията.
"Карантинни другарчета"
Тук идва идеята за "карантинните другарчета", или както я нарича проф. Стивън Флаш - епидемиолог от London School of Hygiene and Tropical Medicine, "контактно групиране". В момента той разработва експериментална концепция, според която вместо стриктно да се социализират в собственото си домакинство, няколко семейства или група приятели могат да се разберат да сформират една социална група. Всеки в нея ще продължава да избягва ненужните контакти с външни хора, но в своя кръг от доверени лица ще може да бъде спокоен и да се отпусне.
Децата ще могат да играят заедно, възрастните ще могат да се редуват в провеждането на домашното обучение, за да си освободят време за работните задължения, а самотните необвързани хора ще си намерят компания. Не е задължително членовете на една такава група да заживеят заедно, но може би ще трябва да се намират близо един до друг, както и да се разбират достатъчно добре, за да прекарват дълго време в компанията си. Но най-важното е да държат достатъчно един на друг, за да бъдат "верни" на своята група.
Доверието е ключово
Сигурността на всеки член ще зависи от това останалите да не се виждат безразборно с външни хора и да вземат предпазни мерки, когато излизат навън. Ако все пак някой вкара вируса в групата, поне ще бъде относително лесно да се проследят контактите и да се спре разпространението.
Все още е рано да се каже дали моделът на проф. Флаш е правдоподобен, или ще покачи равнището на заразяването. Но и други страни освен Великобритания вървят предпазливо в такава посока - в Белгия има предложение групи от до 10 души да могат да се срещат за социализиране веднъж седмично, ако са все същите 10 души; в Израел до три семейства могат да се събират, за да се редуват в грижите за децата.
Подобни практики може да се окажат трудни за контролиране. Но както посочва проф. Флаш, колкото по-дълго продължава социалната изолация, толкова по-голям е рискът отчаяни хора да започнат сами да разхлабват правилата. И ако има начин това да се направи по един по-безопасен начин, сега е моментът да се разбере дали е възможно.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.