Беларус на живо. На всяка цена
Интернетът в страната беше спрян за три дни по време на изборите, което доведе до икономически загуби, но не постигна политическите си цели
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Революцията няма да бъде предавана по телевизията", пише през 1970 г. американският поет и изпълнител Гилбърт Скот-Херон. Повечето беларуси може и да не са следили творчеството на Скот-Херон, но вече знаят, че докато в Минск и ред други градове тече революцията, по телевизионните канали в страната има или държавна пропаганда, или попмузика. Един кратък клип от анонимен жител на Беларус например показва музикална програма по телевизията, докато зад самия телевизор през прозореца се виждат стотици хиляди хора на улицата. Революцията е предавана по интернет, но и там не липсват проблеми.
На 9 август, в деня на президентските избори, непризнати от ЕС като честни и свободни и сложили начало на най-масовите протести в модерната история на страната, 80% от населението на Беларус се оказа без интернет. За общо 61 часа след това, напълно достатъчни за да се проведат изборите, да бъдат преброени бюлетините и "последният диктатор в Европа" Александър Лукашенко да обяви победа с 80% от гласовете. В този диапазон от време за голяма част от населението няма други източници на информация освен медиите на властта.
Има обаче и пролуки, като алтернативния медиен канал Nexta, който дава възможност на милиони беларуси и на външния свят да надникнат зад пропагандата и да видят на живо случващото се по улиците. Сдобилият се за дни със значително влияние Nexta изигра ключова роля в координирането на протестите, включително огромните шествия в неделя. И е символично доказателство, че "спечелилият" фалшифицираните избори Лукашенко е изгубил не само всякаква легитимност, но и връзка с беларуското общество, което се е развило, докато управляващият повече от четвърт век президент си е същият и действа със същите допотопни и насилствени методи.
Не ви е нужен интернет
Още в ранните часове на 9 август, неделя, организацията Netblocks, която следи състоянието на интернет, отбелязва 50% спад в свързаността на потребителите в страната, а малко по-късно спадът достига 80%. Според Netblock, целта е спирането на интернета да изглежда като естествен феномен, породен от авария, но потребителите дори отвън не могат да влязат в много голяма част от беларуските сайтове - и конкретно всички медии с опозиционен уклон.
Причината се оказва следната: изключване на Beltelecom, телекомуникационна компания, която е 100% държавна собственост. Beltelecom отговаря за връзката между Беларус и чуждестранните оператори, както и за 90% от фиксираните линии за интернет в страната. Дни по-късно Лукашенко казва, че спирането на интернета е причинено "от чужбина", а не от властите. "Специалистите ни търсят откъде идва блокадата. Ако интернетът не работи, проблемът идва от чужбина", казва Лукашенко. Според Netblocks причината е друга - правителството ползва технология за блокиране на нежелан трафик. Такава, каквато се ползва още в Китай, Иран и други страни, които не са известни със свободата си в интернет. Случващото се в Беларус обаче показва ограниченията в ефективността на блокирането на интернет като инструмент за репресия.
Освен очевидните въпросителни и политически последици от спирането на интернета има и съвсем директни икономически такива. Според данните на Netblocks то струва на страната по 56.4 млн. долара на ден - или общо около 150 млн. долара за трите дни. Големият губещ е IT секторът - един от малкото модерни сектори в беларуската икономика. Десетки компании и стартъпи се оказват без интернет в рамките на три дни, което прави работата им невъзможна. Това от своя страна разгаря още повече политическото недоволство, изразено от изпълнителни директори на софтуерни фирми.
"Условията в страната са такива, че технологичният бизнес не може да съществува. Стартъпи не се раждат в атмосфера на страх и насилие. Стартъпи се раждат в атмосфера на свобода и отвореност. Има риск скоро целият ни напредък в сферата на високите технологии да бъде изтрит", пише в отворено писмо на изпълнителни директори на най-големите IT компании в Беларус, насочено към президента Лукашенко. То се приема като индиректна заплаха за напускането на компаниите, което би оставило дупка в икономиката, която няма как да бъде запълнена с държавна намеса.
На този фон единственото спасение все пак се оказва в интернет: алтернативната медиа Nexta (чете се "Нехта", от беларуски - някой), която дава съвети на влизащите в нейните канали как да използват инструменти така, че да не могат да бъдат проследени. И най-важното - дава им реална информация какво се случва в страната.
Не точно медиа, не просто медиа
Nexta не е точно медиа. Nexta няма сайт, не издава вестник и, най-общо казано, всъщност не е точно медиа, а няколко канала за информация. Най-големият от тях се намира в приложението за криптирани чатове Telegram, където броят на абонатите надвишава 2.16 млн. за канала Nexta Live и 774 хил. за Nexta TV. Другият голям канал е в YouTube, където Nexta има 484 хил. абонати. Това са, меко казано, впечатляващи числа за медиа в страна, чието население е около 9 млн. души.
Самото приложение Telegram е създадено от руснака Павел Дуров. През 2018 г. Дуров, който живее извън Русия като дисидент, отказа да даде достъп на руското разузнаване до ключовете за декриптиране на чатове. Фактът, че властите в Беларус не успяха да блокират Telegram, помогна на протестиращите да покажат какво се случва по улиците и това разпали още повече недоволството. "Така спирането на интернет беше абсолютно безсмислена и зле преценена свръхреакция", казва Яна Соболева, активист от базираната в Минск правозащитна организация Human Constanta пред в. Financial Times
Nexta е основана през 2015 г. от Степан Путило, а първата "публикация" всъщност е песен, пародираща Лукашенко. От тогава насам историята на Nexta става все по-странна, но и по-значима. Екипът от четирима души дори не се намира в Беларус, а във Варшава. Според Путило това, което те вършат, е "пионерство в кибержурналистиката".
Така в дните преди и след изборите Nexta се оказва все по-търсена. Там потребителите - най-малкото тези от тях, които все още имат интернет - могат да видят поне частица от реалността. Протести, полицейско насилие, огромни тълпи хора - всичко, което липсва по телевизията. Съществуват, разбира се, и проблеми. Nexta е повече платформа, отколкото медиа и екипът от четирима души очевидно не може да провери всичко, което се пуска в каналите. В един случай Nexta обявява протестиращ за мъртъв, но по-късно се оказва, че е бил "само брутално пребит".
"Ние сме децентрализирана медийна организация от 21 век", казва Роман Протасевич, главен редактор на Nexta, пред Euronews. "Нямаме главен сайт, нямаме основна страница. Имаме само няколко канала, които са лесни за хората - YouTube и чатове."
В Telegram канала на Nexta се публикува анонимно съдържание, споделяно от самите потребители. Според Протасевич там се пускат "историите, които няма да видите по държавната телевизия." Същевременно опозиционните медии в Беларус смятат, че Nexta носи със себе си и големи щети за останалите медии, защото публикува непроверена информация. Според други те са отговорни и за случващите се безредици по беларуските улици. Отговорът на Протасевич по обвиненията е прост: "Дали се чувствам отговорен за това, което публикуваме? Само ако доближава хората до победа и край на диктатурата."
За тази цел е нужно да се подредят още парчета от пъзела и най-вече водещият брутална битка за оцеляване Лукашенко да бъде изоставен от своите служби за сигурност и от Русия. Но дотогава Nexta прави каквото може.
По темата работи и Светломира Гюрова
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.