Сенатът на САЩ одобри Ейми Кони Барет за върховен съдия
Президентът Тръмп бетонира консервативното мнозинство за десетилетия напред с третата си номинация
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Американският Сенат одобри Ейми Кони Барет за съдия във Върховния съд на страната по-малко от месец след като нейната кандидатура беше издигната от президента Доналд Тръмп. Барет заменя на скамейката наскоро починалата Рут Бадер Гинсбърг, като встъпва в длъжност веднага - навреме за разрешаване на потенциален казус с финалния резултат от изборите през ноември. Тя беше одобрена с 52 гласа "за" - всичките републикански, както и 48 гласа "против" - всички демократи плюс един републикански сенатор, Сюзън Колинс от щата Мейн.
Така Тръмп циментира за десетилетия консервативното мнозинство във Върховния съд. Барет е третата му успешна номинация след тези на Нийл Горсъч и Брет Кавано съответно през 2017 и 2018 г. Тези промени могат да останат като най-голямото наследство на Тръмп - общо една трета от деветте върховни съдии са по негов избор, а разделението на консервативни спрямо либерални съдии е 6-3. Последният президент, който получи привилегията да види три свои номинации в съда, беше Роналд Рейгън, но в рамките на два мандата, а не един, какъвто е случаят с Тръмп.
Твърдото консервативно мнозинство отваря широко въпроса и дали при президентство на Джо Байдън, гарнирано с мнозинство в Камарата на представителите и Сената, не е възможно броят на съдиите във Върховния съд да се вдигне и празните места да се запълнят от либерални съдии. Байдън и кандидатът за вицепрезидент Камала Харис досега твърдо отказват да отговорят на този въпрос, като вместо това казват, че ще търсят реформа на "счупената система". Конституцията на САЩ не казва точно колко трябва да са съдиите във Върховния съд, като техният брой се е променял неколкократно през XIX век, но остава девет съдии от 1869 г. насам.
Консервативната звезда сменя либералната икона
Ейми Кони Барет застава на скамейката като заместник на Рут Бадер Гинсбърг - но приликите свършват с това, че и двете са жени и и двете използват трите си имена. Докато Гинсбърг беше един от най-либералните съдии в историята на Върховния съд на САЩ, Барет изглежда като пълната ѝ противоположност - съдия с дълбоко консервативни разбирания и в личния си живот, и за конституцията на страната.
Притесненията на демократите и либералната общност в страната са, че тя може да се окаже решаващ глас в редица случаи: от потенциалното съдебно решение за крайния резултат от изборите до правото на аборт в страната. Самата Барет отговори на сенаторите при изслушванията си, че няма да взима предвид личните си пристрастия, когато гледа дела, а само какво казва законът, както е правила и досега.
Друг въпрос около Барет беше доколко избирането ѝ беше етично предвид приключващия мандат на Доналд Тръмп. През 2016 г. лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл блокира номинация на Барак Обама за Върховния съд под претекст, че идват избори и на тях американският народ трябва да реши какъв съдия иска на скамейката. Така вместо либералния съдия Мерлик Гарланд през 2017 г. беше избран Нийл Горсъч, първата номинация на Тръмп. Този път Макконъл пренебрегна собствения си аргумент от преди четири години и Ейми Кони Барет премина през целия процес за много кратко време.
2 коментара
"... съдия с дълбоко консервативни разбирания и в личния си живот, и за конституцията на страната." Ревностна католичка (пак религията!), и тя се бори за съхраняване на пустите традиционни семейни ценности.
Газ пикаете, че ултралибералните декрети няма да минават успешно през КС. И понеже либералите са супер честни и добродетелни хора, вече се говори как да се заобиколи това чрез разводняване.
Да ни е честит либералния диктат!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.