Тръмп номинира трети съдия за Върховния съд на САЩ

Демократите веднага направиха паралел с кандидатурата на Мерик Гарланд, който беше номиниран от Барак Обама през март 2016 г., за да замести починалия Антонин Скалия. Мнозинството на републиканците блокира номинацията под презумпцията, че празното място в съда трябва да бъде запълнено едва след изборите за президент през ноември. Впоследствие Доналд Тръмп спечели изборите за президент, номинацията на Гарланд изтече с двугодишния мандат на Конгреса и в крайна сметка републиканците одобриха първата номинация на Тръмп - Нийл Горсъч.

Сега ситуацията е същата, но с обратен знак: демократите искат да минат изборите, на които имат възможност да спечелят не само Белия дом, но и мнозинство в Сената, който се контролира от републиканците от 2014 г. насам. Републиканците от своя страна цитират мнения на демократите от 2016 г., когато твърдението беше обратното: че мандатът на президентът е четиригодишен и това включва и последната им година.

Втората номинация на Тръмп беше Брет Кавано през 2018 г. след оттеглянето на Антъни Кенеди. Макар и тогава съдът да имаше консервативен уклон, Кенеди често се включваше към четиримата либерални съдии по важни въпроси като имиграция, аборти, еднополови бракове и други. Кавано от своя страна е известен с особено консервативното си четене на конституцията.

Процедурата по гласуване на Кавано беше особено бавна и мъчителна заради обвинения в сексуално насилие през 80-те години от четири жени, една от които впоследствие призна, че е излъгала. Сенатът и няколко проверки на ФБР не успяха да потвърдят историите на нито една от жените и в крайна сметка след няколко забавяния на процеса Кавано беше одобрен от републиканското мнозинство, но с най-малкия брой гласове за одобрение на върховен съдия в историята - 50.

Номинацията и впоследствие избирането на Кавано може да се разглежда и като последната причина за крайното изостряне на отношенията между двете големи партии. Според републиканците сенаторите от Демократическата партия са се опитали да съсипят живота и репутацията на Кавано само за да не бъде избран, а самият Сенат е бил превърнат в цирк. "Тези неща винаги се случват на нас, но не и на тях", гласеше известно изказване на сенатор Линдзи Греъм тогава.

Ейми Кони Барет Източник: Reuters

Третата номинация

Номинацията на Ейми Кони Барет беше посрещната остро от демократите. Освен обвиненията за лицемерие към републиканците, страховете имат и чисто практична страна: Тръмп иска да смени най-либералния върховен съдия до този момент, Рут Бадер Гинсбърг, със съдия с особено консервативни християнски възгледи.

Барет е третата поредна номинация на Тръмп, което означава, че общо една трета от Върховния съд може да остане като наследство на президента. Така консервативните съдии във Върховния съд ще станат шест, а тези с либерално тълкуване на конституцията ще са вече трима. Върховните съдии в САЩ имат доживотен мандат. Номинациите на Тръмп винаги са сравнително млади - Нийл Горсъч в момента е на 53, Брет Кавано - на 55, а Ейми Кони Барет - на 48 години. Това означава, че те по всяка вероятност ще бъдат във Върховния съд на САЩ в продължение на десетилетия.

Пътят към гласуването на Барет преминава през няколко проверки, изслушвания във вътрешния комитет по юридически въпроси (оглавяван именно от републиканеца Линдзи Греъм), одобрение от комитета, допълнителни изслушвания пред целия Сенат и крайно гласуване сред всички 100 сенатора. За одобрението на Барет е нужно обикновено мнозинство.

Въпросите към Барет от страна на демократите по всяка вероятност ще бъдат насочени към нейната католическа вяра, възгледите ѝ за абортите и конкретно дали би гласувала за отмяната на решението по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г., на което се основава правото на пълна медицинска конфиденциалност и съответно аборт за жените в САЩ. Подобни въпроси вече бяха задавани на Барет при предишната ѝ номинация за апелативен съдия през 2017 г.

Тогава, като подготовка за още по-тежката номинация на Брет Кавано, във Вашингтон летяха писма в подкрепа и срещу номинацията на Барет, които я направиха нетипично за съдия популярна сред религиозните републиканци и непопулярна сред либералните демократи.

Като за финал

Номинацията на Барет по всяка вероятност ще бъде последната голяма битка за Тръмп по време на първия му мандат. Ако тя встъпи в длъжност преди края на президентството му, наследството на Тръмп в съдилища на всички нива ще бъде затвърдено още веднъж. До този момент администрацията на Тръмп е предложила стотици съдии, огромната част от които са били одобрени.

Смъртта на Гинсбърг и потенциалното още по-консервативно мнозинство във Върховния съд доведе и до възраждане на идеята на демократите броят на съдиите да бъде рязко повишен и запълнен при евентуален мандат на кандидата за президент Джо Байдън. Конституцията на САЩ не дава точен брой на съдиите във Върховния съд, като в различни периоди от историята на страната те са били шест, пет, седем. За последно техният брой е бил променян през 1869 и от тогава местата за съдии винаги са били девет.