Свят

Икономическата некомпетентност на републиканските президенти

В пълната с дезинформация Америка един от най-упоритите митове е, че републиканците са по-добри от демократите, що се отнася до бизнес и икономически ръст

Дж. Брадфорд Делонг

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Днес могат да бъдат чути много странни неща не на последно място защото "те" (сложен термин) ни заливат с дезинформация. Без споделен набор от факти, върху които да се базират етичните и политическите дебати, демокрацията неизбежно се разпада. Достойнствата на системата се дължат на нейната уникална способност да повдига и разглежда широк спектър от идеи, издигнати от обществото. В идеалния случай чрез размяната на аргументи и преценяването на алтернатвите мнозинството гласоподаватели се обединява около най-добрия начин на действие. Но ние сме загубили едно от основните условия, за да може този процес да работи правилно - базирана на реалността обществена сфера. Докато в миналото винаги е имало дълбоки и дори несдържани разногласия, хората поне са говорили за едно и също нещо. В дебата между Ейбрахам Линкълн и Стивън Дъглас е можело да се реши кой е по-убедителен и кой заслужава повече доверие, без да се сблъскаш с вълна от манипулиране и изкривяване на информацията.

Един все по-широкоразпространен пример за невярна информация е, че САЩ ще се изправят пред огромен компромис на изборите. От една страна, избирането на демократ за президент ще означава, че Америка вече няма да има правителство, което отвлича деца и непрекъснато разбива семейства просто защото може. От друга страна, издигането на демократ на власт се предполага, че е рисковано за икономиката, тъй като републиканците са партията на бизнеса.

Разликите в постиженията

Наскоро колумнистът на Wall Street Journal Пеги Нуунан представи изборите точно по този начин. Но това е грешно. Никой не е носил по-голям срам за САЩ от президента Доналд Тръмп и републиканците не могат да твърдят, че провеждат павилно икономическо управление. Както икономистите Алън С. Блайндър и Марк У. Уотсън казват в доклад от 2015 г.: "Превъзходството на икономическите постижения при демократите, а не при републиканците, е почти повсевместно и устойчво почти без значение как се дефинира успехът. По много изчисления разликата в постиженията е поразително голяма - всъщност толкова голяма, че не заслужава никаква сериозна дискусия".

По отношение например на годишния реален ръст на БВП, съобразен с инфлацията, Блайндър и Уотсън твърдят, че демократите се представят по-добре от републиканците с "1.8 процентни пункта в следвоенните данни, покриващи 16 пълни президентски мандата - от Труман до Обама". Ако този анализ се разшири до времето на Хърбърт Хувър и Франклин Д. Рузвелт, разликата ще нарасне до около 3 процентни пункта на година. Но също така си струва да се отбележи, че до кризата с коронавируса Тръмп се радваше на един необичайно силен растеж (особено за републиканска администрация) по време на първите си три години на поста, когато американската икономика беше със среден годишен ръст от 2.4%, постигнат през втория мандат на Барак Обама.

Блайндър и Утосън са озадачени откъде идва тази разлика в постиженията. Те вземат под внимание ролята на по-силните инвестиции в основен капитал, по-големия потребителски оптимизъм, по-малкото неблагоприятни петролни шокове и по-бързия растеж в чужбина. Но тези фактори обясняват по-малко от половината от разликата. И не, отговорът не е, че демократите, за разлика от републиканците, са склонни да следват надинфлационни политики, които вземат назаем растеж от бъдещите поколения.

Когато за първи път прочетох доклада на Блайндър и Уотсън, заподозрях, че петролният фактор е от съществено значение. Републиканските администрации на Джордж Х. У. Буш и на Джордж У. Буш, както и на Ричард Никсън и Джералд Форд с държавен секретар Хенри Кисинджър са дълбоко объркани дали високите или ниските цени на петрола ще се отразят по-добре на реалния ръст на доходите в САЩ. За разлика от други администрации, които не се колебаят да държат цените на петрола ниски, когато могат.

Републиканци без идея

Във всеки случай американската история през последното столетие явно показва, че републиканците просто нямат идея кои икономически политики ще проработят в конкретния момент. Например по време на мандата на Буш, изглежда, никога не е хрумвало на него или на съветниците му, че по-малкото регулации могат да доведат до катастрофална финансова криза. През 80-те години на миналия век, изглежда, никога не е хрумвало на Роналд Рейгън и на съветниците му, че създаването на огромен федерален бюджетен дефицит ще предизвика или колапс на инвестициите, или съответстващо увеличение на външния дълг. Точно тогава САЩ започват да внасят много повече стоки, превръщайки индустриалния район на Средния Запад в т.нар. Ръждив пояс. Накрая, изглежда, никога не е хрумвало на Никсън и неговите съветници, че ниските лихвени равнища в комбинация с контрол на заплатите и на цените могат да държат ниски както инфлацията, така и безработицата.

Търговските политики на Тръмп

В светлината на тези неуспехи Тръмп остава верен на републиканския подход. След като нарече Североамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) най-лошата търговска сделка в американската история, а Транстихоокеанското партньорство (ТПП) - втората най-лоша, неговата администрация просто добави някои клаузи от ТПП към НАФТА, даде на споразумението ново име и обяви, че Америка е "отново велика". Тръмп също така поде мащабна търговска война срещу Китай, обещавайки, че тя ще бъде "добра и лесна за спечелване".

Какво постигнаха тези политики? Няма подобрение в заетостта в производствения сектор на САЩ, производственият търговски дефицит се увеличи, а реалните доходи на американските потребители спаднаха, когато понесоха негативите на вносните мита. Очевидно нито Тръмп, нито неговите търговски съветници нямат понятие как да водят търговска война.

Това не трябва да изненадва никого. Републиканските администрации се провалят в икономическите политик поне от 20-те години на миналия век насам. Единственият избор на този вот е между връщането на доброто икономическо управление и продължаване на явната

некомпетентност.

Текстът е от Project Syndicate