🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

С какво ще бъде запомнен Хенри Кисинджър, който почина на 100 години

Наследството на американския дипломат ще продължи да определя външната политика на САЩ

Кисинджър отпразнува своя 100-годишен юбилей на събитие, организирано от Икономическия клуб в Ню Йорк по-рано тази година
Кисинджър отпразнува своя 100-годишен юбилей на събитие, организирано от Икономическия клуб в Ню Йорк по-рано тази година
Кисинджър отпразнува своя 100-годишен юбилей на събитие, организирано от Икономическия клуб в Ню Йорк по-рано тази година    ©  Reuters
Кисинджър отпразнува своя 100-годишен юбилей на събитие, организирано от Икономическия клуб в Ню Йорк по-рано тази година    ©  Reuters
Темата накратко
  • Кисинджър централизира властта в областта на външната политика в Белия дом.
  • Той никога не се извини за действията си в чужбина, а малко американски лидери го правят и до днес.
  • Въпреки напредналата си възраст продължаваше да е активен и да изказва мнения по важни международни въпроси.

Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ и съветник по националната сигурност, който помогна за отварянето на отношенията с Китай, за постигане на разбирателство със Съветския съюз и за прекратяване на американската война във Виетнам, почина на 100-годишна възраст. Смъртта на Кисинджър в дома му в Кънектикът беше потвърдена от консултантската му компания Kissinger Associates, която го описа като "уважаван американски учен и държавник" в изявление от сряда вечерта.

Роден в Германия, той бяга от нацисткия режим преди Втората световна война, след което става гражданин на САЩ и се записва в армията по време на конфликта. След войната се насочва към академичната дейност и в продължение на две десетилетия преподава международни отношения в Харвардския университет.

Кисинджър работи в правителството между 1969 и 1977 г., когато е на служба при републиканските президенти Ричард Никсън и Джералд Форд, по време, когато съперничеството в студената война се развива, а икономическото напрежение, включително големият шок в цените на петрола, доминира като тема външните отношения на САЩ.

Kissinger Associates отбелязват, че влиянието му върху световните дела е продължило и след дните му в Белия дом. Въпреки че Кисинджър настояваше за по-продуктивен диалог с Китай и Съветския съюз и създаде предпоставки за намаляване на напрежението по времето на студената война, той беше подложен на ожесточени критики за това, че заемаше позиции и предприемаше действия, които смяташе, че са в интерес на САЩ, дори ако това означаваше подкрепа за диктатори и нарушаване на човешките права по целия свят - от Чили и Аржентина до Камбоджа и Лаос, както и Пакистан и Бангладеш, отбелязва Financial Times.

Фотогалерия: Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър почина на 100-годишна възраст

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26
Цялата галерия

"Хенри Кисинджър беше един от най-деструктивните държавни секретари в съвременната история на тази страна. С гордост мога да заявя, че Хенри Кисинджър не ми е приятел", заяви Бърни Сандърс, левият сенатор от Върмонт, по време на дебат с Хилъри Клинтън по време на първичните избори за президент на Демократическата партия през 2016 г.

Въпреки напредналата си възраст Кисинджър продължаваше да е активен и да изказва мнения по важни международни въпроси. По-рано тази година, когато САЩ се стремяха да стабилизират отношенията си с Пекин, той пътува до Китай и се срещна с високопоставени служители там, което предизвика известно напрежение в Белия дом.

"Жалко е, че частно лице може да се срещне с министъра на отбраната и да общува с него, а САЩ не могат", заяви тогава Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност.

След смъртоносната терористична атака на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври, която предизвика нов конфликт в Газа, Кисинджър беше предупредил в интервю за главния изпълнителен директор на Axel Springer Матиас Дьопфнер, че войната "има опасност да ескалира и да привлече други арабски страни под натиска на част от тяхното обществено мнение". И допълни: "И тогава ще се върнем там, където бяхме през 1973 г.", визирайки арабско-израелския конфликт по времето, когато той е бил в правителството.

Влиянието му

Кисинджър отпразнува своя 100-годишен юбилей на събитие, организирано от Икономическия клуб в Ню Йорк по-рано тази година, на което обобщи стълбовете на успешната външна политика на САЩ.

"Трябва винаги да сме достатъчно силни, за да устоим на всеки натиск. Винаги трябва да сме готови да защитаваме това, което определяме като наши жизнени интереси. Също така трябва да сме наясно кои са нашите жизненоважни интереси и да останем в тези граници", каза той пред Vox.

За Кисинджър е писано много, но три аспекта на неговото наследство са по-малко застъпени. Става дума за централизирането на властта в областта на външната политика в Белия дом, избягването да се извини за разрушителните си действия, както и корпоратизирането на външната политика. На тези три принципа продължава да работят САЩ като свръхсила през 2023 г.

По време на речта си за юбилея Кисинджър прави важно наблюдение: "В почти всяка администрация във външната политика най-чувствителните задачи се възлагат на съветника по сигурността, а не на държавния секретар."

Той спомага за развитие в тази посока, опирайки се на постиженията на съветника по националната сигурност на президента Джон Ф. Кенеди Макджордж Бънди, който също започва да концентрира нови правомощия в Белия дом. Благодарение на Кисинджър съветникът по националната сигурност остава "най-важният елемент от провеждането на външната политика", както се изразява той.

В крайна сметка той обединява работата на съветник по националната сигурност и на висш дипломат на страната, като служи едновременно в Белия дом и като държавен секретар. Макар оттогава да не съществува точно такова длъжностно лице с две функции, тази концентрация на външнополитическите решения сред персонала на президента и далеч от Държавния департамент се запазва при администрациите на демократите и републиканците.

Кисинджър също така развива Съвета за национална сигурност, разширявайки консултативния апарат на президента. В биографичната книга "Кисинджър" от 1974 г. Марвин Калб и Бърнард Калб го наричат "прекрасната машина на Хенри" и подчертават как той работи за "централизиране на външната политика в Белия дом и за уволняване или заглушаване на инакомислещите в бюрокрацията - включително държавните секретари и министъра на отбраната".

Това е урок, който Антъни Блинкен, дългогодишен помощник на Байдън и настоящ държавен секретар, признава. "Държавният департамент трябва да се опира и да предлага идеи. Когато се наведете, никой в Белия дом няма да ви чака", казва Блинкен.

Съветникът по националната сигурност, който не подлежи на утвърждаване от Сената, се е превърнал в незаменим за формирането на външната политика. Не само като арбитър на варианти или честен посредник между министрите на ведомствата и генералите, но на практика като създател на политиката.

Кисинджър никога не се извини за действията си в чужбина, а малко американски лидери го правят и до днес - това е второто важно наследство. През 2001 г. авторът Кристофър Хитчънс в книгата си "Процесът срещу Хенри Кисинджър" твърди, че Кисинджър е отговорен за военни престъпления. По това време Кисинджър търси гаранции, преди да даде интервюта за медиите, че книгата няма да бъде обсъждана по време на разговорите. До края на живота си рядко отговаря на репортерски въпроси за Виетнамската война.

Кисинджър е оригиналният представител на принципа "не се извинявай, а просто го претупай". Това е част от начина, по който Рейгън, Буш и Тръмп се наложиха и оцеляха - Кисинджър застъпваше тезата, че можеш да играеш външната политика като шах и да не се налага да отговаряш в САЩ за катастрофалните последици в други държави. И това е оказало голямо влияние върху начина, по който лидерите впоследствие са се държали в международен план.

"Той никога не се е извинявал", казва пред Vox Каролин Айзенберг, професор по история в Университета "Хофстра". А това говори колкото за външнополитическия естаблишмънт, толкова и за самия Кисинджър. "Това се случва в контекст, в който щетите от тези политики не са били признати - убийството на много хора в Лаос и Камбоджа и списъкът продължава."

Третото наследство е, че Кисинджър през цялата си кариера е свързвал бизнес общността с външнополитическия елит в правителството. През 1982 г. създава Kissinger Associates, наема някои от най-влиятелните си колеги от националната сигурност и те се стремят да запазят в тайна списъка на клиентите си дори когато Конгресът настоява да го знае. По-късно журналистите разкриват, че фирмата е консултирала големи банки, мултинационални корпорации и финансови институции, сред които American Express, Anheuser-Busch, Coca-Cola, Heinz, Fiat, Volvo, Ericsson и Daewoo.

Кисинджър изпълнява ролята и на посредник между големия бизнес и Китай. Когато той създава фирмата преди четири десетилетия, журналистите повдигнаха много от същите въпроси, които още са актуални. Етично ли е бивш високопоставен служител да продължава да работи във федерални консултативни съвети, които дават политически препоръки на Пентагона, Държавния департамент или президента, като същевременно консултира компании, които вероятно ще се възползват от тези геополитически решения?

Кисинджър помогна това да се превърне в нормална практика. Неговите наследници последваха тази тенденция. Брент Скоукрофт работи като заместник-председател на Kissinger Associates, преди да се присъедини към администрацията на Джордж Буш като съветник по националната сигурност, а по-късно основава своя собствена фирма. Бившите служители на кабинета на Буш Кондолиза Райс и Робърт Гейтс основават съвместна фирма. Антъни Блинкен се обедини с лидери в областта на националната сигурност от администрацията на Обама през 2017 г., за да създаде WestExec Advisors за консултиране на технологични компании, финансови и военни изпълнители, преди да се присъедини към администрацията на Байдън.

Неразкриването на клиенти от страна на Кисинджър се превърна в норма и зададе тона в цялата тази мрежа от консултантски фирми, които обикновено разкриват публично клиентите си само когато това се изисква по закон, например когато служителите им отиват в правителството.

Кисинджър до последно беше част от Съвета по отбранителна политика, който съветва ръководството на Пентагона, а настоящият му списък с клиенти остава строго пазена тайна. Както казва бившият му колега Лес Гелб в The New York Times през 1986 г., "Кисинджър означава бизнес".

Другите за него

Една от първите реакции след смъртта му дойде от Майкъл Блумбърг, милиардер и бивш кмет на Ню Йорк. "Никой в нашата страна не е упражнявал по-голямо влияние върху световните дела за по-дълъг период от време от Хенри Кисинджър и смъртта му е загуба за нашата страна и за света - и за всички нас, които имахме щастието да го наречем скъп приятел и наставник", написа Блумбърг в X.

В четвъртък китайските медии обсипаха Кисинджър с похвали. В статия, публикувана в китайския сайт за микроблогове Weibo под заглавие "Сбогом, стари приятелю", държавната телевизия CCTV похвали ролята му в организирането на срещата между Никсън и Мао Дзедун, която определи като "транстихоокеанското ръкостискане, което разтърси света".

Всички китайски медии отбелязват, че Кисинджър е посетил Китай 100 пъти. Последният път беше през юли, когато Кисинджър се срещна с президента Си Цзинпин в Пекин, докато Вашингтон и Пекин засилваха усилията си за подобряване на отношенията, които се бяха влошили тази година, след като предполагаем китайски шпионски балон прелетя над САЩ.

"Никога няма да забравим нашите стари приятели, нито Вашия исторически принос за насърчаването на растежа на китайско-американските отношения", казал му Си по време на срещата според държавната информационна агенция "Синхуа".

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 5

    Изброеното горе са технологии. Тях никой не ги помни.

    За Кисинжър да се каже само:"Бог да го прости" ще е нелепо и лицемерно. Името му се свързва най-вече с пролята кръв. Дали е пролята от разни народи за величието на Америка е спорно, защото, например, Кисинджър е един от архитектите (другият е Никсън) за възхода на Китай, за да е тандем на САЩ срещу СССР.
    Сега Китай е основният детронатор на хегемона...

    Кончината на Кисинджър е повод да се замисим върху прадокса, че и тримата геополитически гурута на САЩ - Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и Джордж Шорош са европейски евреи, пренесли се и работили за втората си родина.
    Актуалната геополитическа доктрина на САЩ е Бжежинската за превръщането на Украина в стена между Русия и Германия. Може би не е имал пред вид точно барикада/непроходими разрушения или пустош, в каквото се превръща създадената от Ленин Украина в резултат на това, но така го разбраха последователите му...

    Шорош като баща на глобализма и един от поддържниците на крайната левица в Дем.партията на САЩ също даде своя принос за предобрянето на глобалистката доктрина и постепенното ѝ отмиране. Да се готви Дем.партията догодина.

    Що се отнася до паметта за Кисинджър, мисля, че с изреденото горе никой няма да се сети за него. Но няма как да не го свърже с:

    1. Войната във Виетнам: напалмът, изгореното с все жителите му село Сонг Ми, фотографиите как US войник застрелва в главата виетнамка с дете на ръце, култовата фотография на чинука над посолството в Сайгон при евакуацията след превземането на града от виетнамците;

    2. Преврата в Чили през 1973 г: одиозният ген. Пиночет, убийството на президента Алиенде (бащата на писателката Изабел Алиенде), стадионите, превърнати в концлагери, осъдения задочно на смърт нобелист Пабло Неруда;

    3. Изваждането на КНР от комунистическото средновековие и превръщането ѝ в това, което е днес.
    През 70-те г, за да се възползва от обтегнатите китайско-съветски отношения Кисинджър вероятно е подшушнал на президента Никсън, че огромен Китай на страната на САЩ ще промени решително баланса на силите в тяхна полза. САЩ прогонват Република Китай (Тайван) от ООН и канят на нейно място комунистически Китай. Две години по-късно със западната подкрепа и бясното негодуване на СССР, КНР става постоянен член на СС на ООН.

    Но Воосток дело тонкое, както казва тов. Сухов, и западните планове за изтока никока не се оказват адекватни.

    Мисля, че Китай може поне да прекръсти един няколко десетки милионен град на негово име.

    Китай нямаше де е това, което е днес без Кисинджър...

    Нередност?
  • 5
    manuel.neuer avatar :-|
    Jordan Dimitrov

    Лека да е пръстта му пък за умре ли или хубаво или нищо

    Нередност?
  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#5] от "Nerradzurro":

    Да, ако говорим за представил се простосмъртен.
    Хенри не е от тях. Неговите "съвети" към вземащите решения във Вашингтон в последните десетилетия на Студената инспирираха преврати, граждански войни и напрежения в десетки страни по света, където е било преценено, че са застрашени прословутите национални интереси на САЩ.
    ХК трябва да го балсамират и да го положат в саркофаг, защото такива зли гений земята не ги приема. Справка - Ленин.

    Нередност?
Нов коментар