Пандемията обърна старите миграционни процеси в Европа

Правителствената програма за подпомагане на завръщащите се литовци е направила 215 консултации през 2015 г., като броят им достига почти 9 хил. през 2019 г. Подобни твърдения могат да се чуят и в по-големите страни. През 2018 г. броят на поляците в чужбина започна да пада за първи път от близо десетилетие и оттогава непрекъснато намалява, според Полския икономически институт. Специализираните схеми - вариращи от лъскава пропаганда за живота в Балтика до безплатни уроци по полски за деца, родени в чужбина - са често срещани.

Миграцията навсякъде по света често е временна. В Европа няколко фактора тласкат и притеглят хората към дома. Лиъм Патуци от Института за миграционна политика в Европа отбелязва, че икономическата пропаст между Изтока и Запада се затваря. Пазарите на труда в Източна Европа се оживяват. Преди пандемията равнището на безработица в Чехия е било около 2%, най-ниското в блока, от почти 9%, когато страната се присъединява към ЕС през 2004 г. Разликите в заплатите, макар и все още големи, намаляват. През 2010 г. румънец, който се е преместил в Италия, е печелил пет пъти повече; през 2019 г. доходите му са само три пъти повече. За висококвалифицираните разликата все още е по-незначителна. Като добавим привилегиите, като например румънските разработчици на софтуер да бъдат освободени от данък върху доходите - работа в Букурещ може да превъзхожда такава в Брюксел.

Дистанционната работа също променя сметките. В ЕС се появи нов вид сива икономика, чийто персонал живее в една държава, но незаконно работи в друга (и в резултат плаща данък на грешното място). Често тези хора са емигранти в собствената си страна, физически у дома си, но комуникират дистанционно през граница. "Ловците на кадри" сега се опитват да пробутат перспективата за работа отвсякъде, казва румънски изпълнителен директор. Щом данъчните ги настигнат обаче, тези сиви работници ще трябва да изберат: да останат или да заминат.

Обикновено "сините якички" имат по-малко възможности за избор. Сервитьорите и чистачите, много от които са мигранти, не могат да работят дистанционно. Около 700 хил. чуждестранни работници са напуснали Лондон по време на пандемията, решавайки, че от време на време да поглеждат към Темза не компенсира високите наеми и внезапния срив на възможностите за работа. Но за "белите якички" връзката между възможностите и местоположението може да бъде драстично отслабена, което означава нова промяна в миграционните модели. Гърция, която видя цели армии от младежи да напускат по време на кризата и последвалата спасителна програма, е нетърпелива да ги привлече обратно. Ако слънцето не е достатъчно изкусително, то данъчните облекчения със сигурност помагат. Работниците, които се местят в страната, могат да намалят данъчните си сметки наполовина през първите седем години.

Броят на хората, които се завръщат обратно в Източна Европа, все още е много по-малък от броя на първоначално напусналите. А онези, които се прибраха у дома заради пандемията, вероятно ще се върнат обратно, когато ограниченията бъдат разхлабени. Около две трети от завърналите се българи планират да мигрират отново, според Европейския съвет по външни отношения. В дългосрочен план, дори когато разликите в заплатите изчезнат, някои хора винаги ще търсят приключения в чужди страни. Отворените граници в Европа позволяват на хората да избират къде да живеят, което неизбежно означава, че по-малко привлекателните места ще загубят население. Но нищо не остава същото завинаги. Някои страни могат да станат по-привлекателни, а хората могат съвсем внезапно да променят мнението си за това къде искат да живеят. Попитайте г-н Кирилов.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved