Как COVID-19 може да помогне на България за демографската криза
Над 550 хил. души са влезли в страната за периода март - май, поне част от тях - доскорошни имигранти
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
На 23 март, само седмица след като България беше затворена изцяло заради пандемията от коронавирус, председателят на щаба ген. Венцислав Мутафчийски излезе пред медиите и обяви, че за едно денонощие в страната са се върнали 23 хил. българи. След това, Мутафчийски направи още по-грандиозно твърдение - 200 хил. души са се върнали в България за март.
След няколко месеца на проучване и съпоставяне на данни, които извършихме в сътрудничество със софийския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), може да се каже категорично - числата, споделени от Мутафчийски, са малка част от цялата картина и са остарели драматично само седмица по-късно. Вълната от завръщащи се българи, заляла страната в месеците от март до май, е продължила да расте.
Според нашите изчисления, базирани на данни на "Гранична полиция" и на "Информационно обслужване", за периода на най-тежките ограничения и пълния локдаун на страната, който продължи от средата на март до средата на май, в страната са се върнали над 550 хил. души (без да се брои трафикът през гръцката граница).
Невъзможно е да се каже, разбира се, колко от тези завърнали се граждани са били извън границите на България за по-дълъг период от време, но няколко неща сочат, че сред тази вълна има доста мигранти, които са решили да се приберат заради започващата криза. За да потвърдим тази хипотеза, проследихме част от влезлите до общините, в които са се върнали, направихме онлайн допитване, както и дълбочинни интервюта, които да открият причините и мотивацията на тези хора. Всичко това в детайл е публикувано в доклада "Голямото завръщане: COVID-19 и обратната миграция" на сайта на ЕСВП, изготвен с помощта на фондация "Конрад Аденауер" (може да бъде изтеглен от линка).
Колко хора се завърнаха?
От общия брой влезли за периода над 400 хил. са се прибрали още през първия месец - март. През април вълната се е стопила почти до минимум и България на практика е била затворена - само 27 хил. български граждани са влезли в страната през този месец. През май, най-вероятно заради и постепенното отпускане на мерките след средата на месеца, бройката се качва до 129 хил. души.
При работата с тези данни трябва да се има предвид, че говорим за хора, връщащи се по време на най-тежките ограничения, когато пътуването беше силно затруднено, повечето от тях бяха посрещани от 14-дневна карантина и спряно движение между градовете. Логично е да се предположи, че влизащите в страната тогава не са пътували за развлечение, туризъм или бизнес, а са се върнали с по-дългосрочна цел. Нарочно изключихме от статистиката граничните пунктове с Гърция, откъдето минава основният туристически и сухопътен двупосочен търговски трафик.
Къде отидоха?
Пандемията предостави още една уникална възможност за изследване на миграционните потоци: проследяване до дадена община. Принципно е изключително сложно да се следи вътрешна миграция в ЕС заради липсата на задължение да се регистрираш при заминаване и често и при пристигане някъде. Тези бази данни също така не са взаимосвързани и следата се губи.
В конкретния период на пълно затваряне обаче страните въведоха карантина, която изисква попълване на адрес и проследяване на човека до него. Получихме обобщени данни по общини за карантинираните там завърнали се за месеците април и май от "Информационно обслужване". Тези данни позволяват първото предположение - че става дума за повече от просто прибиране на туристи.
Когато сравним броя карантинирани с работоспособното население на дадена община, се получава класация, в която на първите места излизат градове, известни с това, че доскоро губеха население. Например ако изолираме само общините с над 20 хил. души население, на първите места са Петрич, Сандански, Видин, Монтана, Благоевград, Русе и т.н. В някои от тези градове броят карантинирани отговаря на между 5 и 8% от работоспособното население.
Това не е обяснимо само с факта, че заради масовата миграция преди време сега тези градове имат по-малко население и съответно процентът завърнали се е по-висок. В реални стойности например Русе има повече завърнали се, отколкото двойно по-голямата Варна, а Видин - повече, отколкото пет пъти по-големия Бургас.
Трябва да се имат предвид и два важни факта. Първо, данните за март не са разбити по общини, което пречи да се види какво е станало в най-масовия месец на завръщане. И второ, карантинираните са само процент от реално върналите се, така че реалната бройка е дори по-голяма. Тази извадка обаче служи като добър показател за случилото се.
10% шанс
За да потвърдим тези данни, разговаряхме с кмета на един от градовете, където е видима силна вълна от завърнали се - Анастас Карчев от Свиленград. Според данните карантинираните там са равни на 5% от работоспособното население. Карчев потвърди, че през пролетта е имало огромна вълна на завръщане на работещи в чужбина - "предимно в Западна Европа". Не може да каже каква част от тях ще се върнат обратно, но е водил разговори с върнали се от Испания, които са му заявили, че стандартът на живот тук е "едно към едно, ако се смята покупателната способност". Смята, че с отминаването на забраните и възстановяването на казината в града много хора ще предпочетат да останат заради високия ръст на заплатите.
Направихме и онлайн допитване, таргетиращо хора, върнали се скоро от чужбина заради COVID-19. Получихме над 130 отговора, като основните причини за връщане са две: желание да са с близки и загуба на работа.
Най-важният извод от изследването е, че 10% от тях не смятат да заминават отново, докато 25% не са решили. Ако се изолират само хората с престой над 1 г. извън страната, тези проценти стават 19% и 47%. Това отговаря и на предишни проучвания, когато стана ясно, че тенденциите сред младите хора, учещи в чужбина, се преобръщат и все повече от тях се замислят за установяване в България.
Има, разбира се, още много въпроси, които могат да се зададат за тази неочаквана възможност, разкрила се пред България и други държави от Източна Европа. Човешката вълна, която от десетилетия беше насочена навън, внезапно и рязко обърна посоката си. Сега големият въпрос е за колко време.
Това изисква рязка смяна на перспективата на местните и национални власти, ако искат да задържат поне част от тези хора обратно. Има много стратегии за привличане на хора, които други места вече са измислили - от директни субсидии и данъчни облекчения, ако останеш на дадено място, до помощ при намиране на жилище, място в училище и детска градина и помощ при намиране на работа. Страни като България от години изпитват недостиг на работна ръка и той само ще се задълбочава - прогнозите на ООН за 2100 г. сочат Източна Европа като най-заплашеният регион.
Най-сложното в миграционните процеси е да докараш и задържиш хората на дадено място. Пандемията очевидно помогна неочаквано и ще продължи да има ефект поне до средата на следващата година. Би било глупаво да се изпуска подобен шанс.
20 коментара
интересна статия! поздравления!
Действително интересна статия. И може би лъч надежда да останат повече от завръщенците. Имаше такава тенденция и от преди пандемията - ние, както и още 5 приятелски семейства се върнахме през 2018, без да сме се наговаряли. Успях даже и да привлека чужденци да се релокират (още не са ме намразили).
От статията единствено не ми стана ясно каква е ролята на казината в града в решението за оставане:
"Смята, че с отминаването на забраните и възстановяването на казината в града много хора ще предпочетат да останат заради високия ръст на заплатите"
Предполагам става дума за някаква грешка в текста, но не мога да отгатна какво точно е имал предвид авторът.
нищо не може да помогне на кризите в територията.
властта отказва, убива, обира, унижава, гаври се и изнезава повече хора, отколкото мотивира и еунтусиазира.
ше го духа територията - скоро
Като им свърши фърлоуто ще се върнат, ако не са го направили вече.
Все още няма с какво да привлече хората обратно. Четири месечната стачка доказва по категоричен начин че мястото още не се е променило. Само един малък пример. Всяка банка или хранителен магазин ще ви направи скаунт и ще ви издаде карта с която да си наблюдаваха движението по сметката или да си проверявате точките от покупките. Българското правителство за 30 години не успя да издаде подобна карта за всеки един в здравната система. Затова и сега имат проблеми с ПСР направления и тем подобни. Примери много и всички те не помагат за това което се пише в статията.
След над 20г в чужбина се върнах през 2019-та защото ми се отвори възможност да работя за моя работодател през повечето време от вкъщи.
Допреди Ковид през седмица летях до Лондон, а от март не съм мърдал от БГ.
Мога смело да кажа, че връщането в БГ бе едно от най-добрите решения, които съм взимал през последните години. България определено е по-добро място за отглеждане на деца от Лондон.
Моята приятелка (не е българка) е на същото мнение. И тя работи от вкъщи за своя работодател.
Детето ни е малко (2г) та няма как да го питаме дали одобрява или не, но в БГ се чувства много добре.
Не искам да кажа, че БГ няма недостатъци. Но определено плюсовете са повече.
Първата година я изкарахме в София.
Едно от моите опасения беше, че в София ще заварим монокултурна среда, която ще се стори скучна и еднообразна за моята приятелка. За моя изненада установих, че в София има немалка група експати и българи, които са се върнали от чужбина. Почти всеки ден чувах чужда реч, а ние не живеехме в центъра (бяхме в Иван Вазов). Оказа се, че в София живеят поне 15-20 хиляди чужденци. Някои са там заради връзката си с българин или българка, но все повече са тези, които работят или учат в София.
Естествено, тази интернационална среда като процент от населението е много по-малка от тази в западноевропейските столици. Но е много обнадеждаващо, че все повече чужденци намират София за добро място за живот.
След една година в София се преместихме във Варна. Имах същите опасения - Варна извън летния сезон е доста по-скучен град (казвам го като варненец). Но пак се оказа, че има немалка група постоянно живеещи експати и имигранти. Най-голямата група са руско-говорящи (всеки ден чувам руски), но има и немалко западноевропейци.
Оказа се, че само в местния медицински университет следват над хиляда чуждестранни студенти, вкл. доста немци и британци. Синът ни ходи на ясла, но през уикенда го даваме за няколко часа на една британска студентка да се занимава с него.
На кратко - за нас преместването в БГ беше много сполучливо решение.
Колко дълго ще стоим в БГ не знам. Аз съм живял над 20г в чужбина и то в 3 различни страни на 2 континента, та по принцип имам леко чергарски манталитет. Няма как да знам дали след няколко години няма да ме засърбят краката да ходим пак някъде. Но, за момента не бихме желали да сме другаде.
До коментар [#6] от "Николов":
България има нужда от хора които са поживели навън и са видели как би могло да бъде организирано обществото. За да се просмуче идеята за едно по-добро "как може да живеем" и постепенно да достигне до съзнанието на масата, която е заспала някъде в 19 век.
До коментар [#7] от "m17":
Аз лично виждам БГ доста променена - към по-добро.
Включително що се отнася до манталитета и поведението на местните. Особено на по-младото поколение (под 30).
Но, от друга страна, аз напуснах БГ през 90-те, когато БГ беше ужасен батак. Аз тогава въобще не си представях, че някой ден ще имам желание да се върна.
Но и връщането в БГ не е лесно. Аз поне от 2016-та започнах да мисля за връщане, но минаха почти 3 години докато го направя. Просто логистиката никак не е лесна.
Другото е, че у нас има силни предразсъдъци с/у завръщане в БГ. Родителите ми до последно се опитваха да ме убедят да не се връщам. Не мога да го осмисля това. Май явно дъртите обичат да се фукат едни на други "моят син живее в Лондон, а моят пък е в Париж" и т.н. Та им отнех възможността да го правят. И сега трябва да се обясняват пред другите дъртаци. А може и действително да е предубеждение към живота в БГ.
По принцип много от по-възрастните хората в БГ (особено тези в пенсионна възраст) ми се струват озлобени от живота, та си мислят, че на всички в БГ им е гадно. Има доста негативизъм и черногледство.
А истината е, че ако си създадеш подходящите условия БГ може да е много добро място за живот.
А и хората днес са много по-мобилни. Когато си млад (под 30) Западна Европа и САЩ в много случаи са по-добър вариант - следване, събиране на опит и т.н. Но в момента в който създадеш семейство, БГ ми се струва по-добра опция.
Та за това не би трябвало да се прави драма нито от емигрирането, нито от завръщането.
Просто в различни периоди от живота си имаш различни потребности.
Ще дам и моите 5ст. по темата. Имам преки професонални впечатления за движението на българите към от Западна Европа. Действително, огромен за нашите мащаби брой хора се завърна обратно, но след нова година вълната ще се обърне обатно (есента започна да се обръща частично) или в момента, в който работещите навън свършат парите и се отворят обратно в пазарите за нискоквалифициран труд. Познавам психологията им и те няма дългосрочно да се хванат за 800-1000лв. да работят в БГ. Да, може да живеят при кофти условия навън, но тпхната логика е да съберат пари и когато се приберат за няколко месеца да живеят като принцове тук и да обясняват каква далавера е навън...
До коментар [#9] от "crusible":
Ужасно си прав за последното.
В Лондон в местната Costa една от баристите беше българка от някакво русенско село. На около 45г. Понеже съм кафеджия почти всеки ден съм минавал и често сме разговаряли набързо докато е приготвяла кафето. Едно лято я питах дали смята да си ходи в БГ (имах предвид на почивка), а тя като ужилена - "Как - в тая загубена държава? Аз съм я зачеркнала". Рече и отсече.
А тя на дърти години живее под наем в Лондон с мъжа си. Не съм я питал какво е жилището, но знам, че много от емигрантите, които работят нискоквалифициран труд живеят по 2-3 семейства в апартамент. Просто имат стая и всичко останало (кухня, баня и т.н.) го делят с други.
А тя самата си скъсваше задника от работа - явно не ползваше отпуски и сигурно правеше и повече смени защото буквално всеки път като отивах да си взема кафе тя беше там.
Един път спомена, че била на сватба в БГ. Мога да си представя какви ги е плямпала там - как в БГ било зле и т.н. И здраво е потискала местните, които нямат идея тя как живее в Лондон. А истината е, че дори и по селата в БГ не живеят така зле - всяко семейство си има свое жилище.
Но то това си е наш манталитет - да успееш да хвърлиш прах в очите на другите.
Но на тези дето сме живяли в чужбина, естествено, такива номера няма как да минат.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.