Все повече компании в България наемат хора от чужбина. Откъде и как

Близо 10% от персонала на най-голямата верига ресторанти в страната - Happy, също са чужденци. Основно от Киргизстан, Узбекистан, Турция, Украйна. Това са около 300 души, които работят основно в кухните. И по думите на Аглика Адамова, директор човешки ресурси в компанията, те се справят не по-лошо от останалия персонал. "Тенденцията като цяло е вносът на работна ръка от трети страни да стане практика в България за индустриите, които разчитат на нискоквалифициран труд. А факторите, които движат този процес, са влошаваща се демография, продължаваща емиграция на населението в трудоспособна възраст и повишаващата се квалификацията на българина, който търси друг тип заетост", казва Адамова. Тя допълва, че практиката за внос на работна ръка от трети страни става по-масова в последните пет години, тъй като преди това законодателството е било много тромаво. Веригата има 110 служители от Узбекистан и 100 от Киргизстан.

Откъде са

По наблюдения на представители на бизнеса в момента внос на неквалифицирана или нискоквалифицирана работна ръка (какъвто е масовият случай) предлагат около 30 агенции за подбор на персонал. Повечето от тях си партнират с местни посредници и предлагат на фирмите не само кандидати за работа, но и съдействие по издаване на нужните разрешителни - което е дълъг и тромав процес, отнемащ поне няколко месеца (виж още за процеса на кандидатстване тук).

Допреди ковид кризата най-масовите работници, и то сезонни, са украинците, показват данните на Агенцията по заетостта. През 2019 г. има своеобразен пик - над 11 400 регистрирани като сезонни работници чужденци, основно в туризма, от които 76% са украинци. После светът се затвори заради COVID-19, туризмът се сви, започна войната. От април тази година пък украинските бежанци вече са със статут "временна закрила" в ЕС, който им дава право да кандидатстват работа в съюза наравно с европейците, и сложната и тромава процедура по издаване на разрешение за пребиваване и работа за тях отпадна. По разкази на хора от бизнеса обаче дори и преди войната украинските работници не са били достатъчно мотивирани и са гледали на България по-скоро като на транзитна държава за достъп до европейския пазар на труда.

"Очакванията на много организации в бранша пристигналите украински граждани да запълнят тази необходимост от хора към момента не се оправдават, тъй като ефективно стартиралите работа в България са много по-малко от свободните работни позиции, за които кандидати от България не достигат. Хора от страни като Узбекистан, Шри Ланка, Молдова и др. вече успешно се интегрират в доста компании, работещи у нас", казва Мария Стоева, ръководител "Продажби и бизнес развитие" в "ManpowerGroup България".

Ако се съди по данните на двете институции, които по закон издават различните видове разрешения за работа и престой в България на граждани на трети държави - Агенцията по заетостта (АЗ) и Дирекция "Миграция" към МВР, масовият "внос" на кадри през последните две години е основно от Турция, Киргизстан и Узбекистан.

Аглика Адамова казва, че по нейни наблюдения през последните шест месеца все повече агенции за подбор на персонал предлагат кадри именно от Турция. "Обезценяването на лирата понижи стандарта на живот на населението там и все повече хора търсят заетост зад граница. Някои от тях предпочитат България, тъй като е съседна държава", обяснява Адамова.

Освен в сектор хотели и заведения турските работници са предпочитани и от строителния бранш, показват данните на Агенцията по заетостта. Те показват още, че в топ пет на предпочитаните работници са тези от Молдова, тук-там има хора от Северна Македония и Русия. Данните на Дирекция "Миграция" пък показват издадени сини карти на висококвалифицирани кадри през тази година от Куба, Русия и Беларус, както и за 59 сезонни работници от Индонезия. Тук-там през годините излизат и по няколко десетки граждани на Китай.

Колко са

Интересът към внос на служители от страна на българските работодатели е от поне няколко години, но по думите на HR специалисти след ковид пандемията "като че ли се усети един истински наплив за търсене на чужди работници". А основният фактор не е по-ниският разход за заплати, а развитието на бизнеса в съчетание с липсата на достатъчно работна сила в страната - не само на експерти и специалисти, но и неквалифицирани и нискоквалифицирани работници.

"Най-често до тези решения прибягват компании в отдалечени от големите центрове географски региони - погранични райони или в северозападната част на страната. Независимо какви условия на работа би създал там един работодател, трудно би могъл да разчита на работна сила от България поради топящо се население в съответното населено място", казва Мария Стоева. Според нея немалко обаче вече са и примерите на организации и в големите градове, включително София, които започват да наемат хора от трети страни като част от политиките си за непрекъснатост на бизнеса и ограничаване на риска.

Данни колко са работещите чужденци в България има, но знанието за тях е между АЗ и МВР - Дирекция "Миграция". Причината е, че според действащото законодателство за част от разрешенията отговаря едната институция - за друга част другата, а за повечето и двете. Но АЗ може да издаде положително писмено становище за даден човек, който след това документално да не бъде одобрен от МВР и т.н. И все пак от данните на двете институции става ясно, че през последните две години се издават около 5-6 хиляди разрешителни - няколкостотин от тях са за т.нар. синя карта на висококвалифицирани кадри, друга са за командировани служители, но масовката са разрешителни за пребиваване и работа до три години и за сезонна заетост до 90 дни.

"Наблюдаваме друга тенденция при отдавна търсените специалисти със синя карта - най-често софтуерни инженери и IT специалисти. Откакто постковид светът даде възможност за работа от разстояние, релокацията на такива хора в България стана много по-трудна от преди", казва Мария Стоева. Тя допълва, че в момента повечето компании в Европа, включително и много в България, са отворени към работа с екипи от разстояние, като същото важи и за тези специалисти - те могат да останат и живеят в държавата, в която се намират, като същевременно работят за компания на другия край на света (виж повече по темата синя карта тук).

Останалите бизнеси обаче казват, че прибягват до внос на служители, защото нямат избор - просто тук няма достатъчно хора и този проблем е все по-осезаем. Показват го и данните от последното преброяване - населението на България е намалявало средно с по 84 хил. души през всяка от последните 10 години, като от тях около 34 хил. всяка година мигрират. Обикновено това са хора в трудоспособна възраст, които се вливат в пазара на труда на по-богатите западни икономики. Така тук празнините постепенно ще започнат да се запълват с пристигащи от по-източни дестинации.