Руският бизнес ще е сред най-засегнатите от въглеродния данък върху вноса на ЕС
Допълнителните такси за руските компании варират между 3 млрд. долара на година и 60 млрд. долара в периода 2022 – 2030 г.
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Руският бизнес ще бъде сред най-големите губещи от предлагания въглероден данък върху вноса на ЕС. Ставката, известна като "механизъм за гранична въглеродна корекция" (CBAM), ще засегне държави, които не полагат достатъчно усилия в борбата с климатичните промени. Прогнозите са, че тя ще доведе до допълнителни такси за руски компании, искащи да влязат на европейския пазар, пише Financial Times.
Изчисленията са различни. Според руското министерство за природните ресурси става дума за 3 млрд. долара на година, а KPMG твърди, че сумата ще достигне 60 млрд. долара в периода 2022 - 2030 г.
В съответствие с правилата на СТО
Данъкът първоначално ще засегне ограничен брой вносни стоки, сред които желязо, стомана, цимент и други. Европейската комисия трябва да обяви подробности за предложението си през юли. Преговорите с Европейския парламент и страните членки могат да отнемат месеци, дори години. Брюксел посочва, че CBAM ще спазва правилата на Световната търговска организация, съгласно които вносните стоки не могат да подлежат на по-високи стандарти от тези, които са произведени в конкретната страна. Механизмът ще бъде прилаган само за държави, които не отговарят на вътрешната система за въглеродно облагане на ЕС.
Русия, която е най-големият доставчик за Европа на стоки, за които е било отделено голямо количество въглерод, се очаква да бъде сред най-тежко засегнатите. Заедно с Турция това са единствените две страни в Г-20, които нямат свой въглероден данък, както и система да търгуване на емисии. Руските власти вече обвиниха ЕС в налагането на протекционистки мерки, както и в използването на борбата с климатичните промени за компенсиране на финансовите загуби от пандемията от коронавирус.
Москва не е достатъчно амбициозна
Русия отдавна е критикувана, че не предприема категорични климатични действия. Тя се присъедини към парижкото климатично споразумение през 2019 г., но докато ЕС и САЩ се ангажират с нетни нулеви цели до 2050 г., Москва обещава да намали въглеродните емисии до 70% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г., което на практика позволява увеличаване на емисиите. През април руският президент Владимир Путин заяви, че страната "съществено" ще намали акумулираните нетни месии до 2050 г. Но за ЕС това не е достатъчно.
От отдела по търговия и икономика на делегацията на ЕС в Русия коментират: "Москва не е достатъчно амбициозна. Наистина има риск Русия и ЕС да се разминат, което може да се превърне в проблем."
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.