Цената на вредните емисии за пръв път надхвърли 50 евро за тон

Миналата седмица компании в стоманодобивния сектор и други силно замърсяващи индустрии като нефтохимическата и циментовата призоваха ЕС да ускори плановете за въвеждане на данък за внос от страни извън схемата, страхувайки се, че ще бъдат поставени в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията. Например стоманеният сектор в Европа ще се сблъска с разходи за въглерод около 2 млрд. евро тази година при сегашните ценови нива според оценка на FT, въпреки че по-голямата част от квотите й за въглерод се раздават безплатно на страните членки.

Съгласно системата за търговия с вредните емисии в ЕС на компаниите се разпределят определен брой квоти, за да покрият поне част от емисиите си. Ако намалят количеството вредни емисии, като например използват възобновяеми горива или природен газ вместо въглища, фирмите са свободни да продават остатъчните квоти с цел печалба. Но ако увеличат замърсяването, компаниите трябва да купят допълнителни квоти за покриване на емисиите си по така наречения модел за ограничаване и търговия.

Ревизираната цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. дава "ясен сигнал за пътя напред", като участниците на пазара очакват цената да продължи да расте, сподели Нилс Роке, изпълнителен заместник-президент по устойчивост в норвежката изследователска група Sintef, пред британското издание. Роке добави, че текущото ниво на цените все още е "вероятно твърде ниско", за да се постигне целта. Според него цените трябва да са "по-скоро в диапазона от 100 до 200 евро за тон". Пакетът на ЕС за климата до 2030 г. ще доведе до по-нататъшни ценови покачвания, добавя той.

Ефектите за България

При толкова високи цени на вредните емисии производството на ток от въглища става изключително губещо начинание, което е пряко свързано с българската държавна енергетика, а индустрията като цяло губи конкурентоспособност на продуктите си спрямо вноса от трети страни.

Поради поскъпването на въглеродните квоти още през февруари НЕК поиска енергийният регулатор извънредно да повиши цената на тока за бита. Тогава КЕВР обаче сметна, че това не е необходимо, тъй като допълнителните разходи, които НЕК ще трябва да направи за закупуването на квоти CO2 за двете американски централи ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица 3", са по-малко от приходите във фонда "Сигурност на електроенергийната система" от продажба на държавните квоти и именно с тези пари ще бъде компенсирана НЕК. Сега обаче ситуацията се променя и регулаторът ще трябва да действа.

Държавна ТЕЦ "Марица-изток 2" обаче сама трябва да закупува вредните си емисии, които са около 1.2 тона на мегаватчас произведена електроенергия. Централата обаче е в критично финансово състояние и няма никаква възможност да направи подобен разходи, които се оценява на около 250 млн. лв. за 2020 г. при цени от около 50 лв./тон. През изминалите години парите бяха осигурени от БЕХ като заем, но това става все по-трудно, особено когато трябва да се защити пред Брюксел. А реално цените вече са два пъти по-високи от предвижданите за целта разходи. Реално ТЕЦ "Марица-изток 2" не може да продава електроенергията си при тези цени на въглеродните емисии.