Свят

Макрон претърпя тежко поражение на местните избори

Основният му конкурент Марин льо Пен също се представи под очакванията

Партията на Макрон получава едва 11% от гласовете на първия тур.

Мери Иванова

Партията на Макрон получава едва 11% от гласовете на първия тур. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Партията на Еманюел Макрон се представи разочароващо на първия тур на регионалните избори в неделя. Основният конкурент на френския президент за вота за държавен глава догодина - лидерът на крайната десница Марин льо Пен, също постигна по-слабо от очакваните резултати. Така двамата основни съперници на президентските избори изглеждат далеч от пробивите, на които се надяваха като загрявка за вота догодина.

Партията на Макрон все пак получава малко над 10% от вота и ще може да участва във втория тур другата седмица. "Демократична плесница за всички ни", заяви Орор Берже, депутат от блока на президента. Формацията на Макрон "Република напред" не съществуваше при предишните регионални избори през 2015 г. и за първи път се явява на такива избори. Предполагаше се, че тя няма да се представи много добре, но неуспехът да бъде спечелен поне един регион от първия тур надхвърли тези очаквания. Миналия месец министър от партията заяви: "Тези избори никога не са добри за партията във властта. Винаги те го отнасят." Това, че кандидатите на Макрон не спечелиха в нито един регион е знак, че партията не е успяла да изгради подкрепа на местно ниво.

Големият победител на първия тур е традиционната консервативна партия "Републиканците" - според анкета на Ipsos с поне 27%, следва Националният сбор на льо Пен с 19%, блокът "Републиката напред" на Макрон има 11%, колкото Социалистическата партия и Зелените.

Рекордно ниска избирателна активност

В първия тур на изборите беше отчетена рекордно ниска избирателна активност от около 34%, което означава, че близо 30 млн. души са решили да не гласуват. Вотът в неделя съвпадна и с премахването на 8-месечния комендантски час, последното ограничение от поредицата от мерки заради коронавируса. На фона на предстоящите след 10 месеца президентски избори, регионалните резултати се считат за показател на националното настроение след продължителното затваряне на страната.

"Ниската активност сигнализира за криза на френската демокрация", казва източник на BBC. Гласува всеки трети французин, а какво е истинското мнение на масата, която си остана вкъщи в неделя, е неясно. Още повече че предизборното състезание беше белязано от насилие срещу политически лидери - самият Макрон получи шамар по време на посещение в завод, и в речи, отразяващи нарастващите културни войни на Франция. "Виждаме нарастваща поляризация на обществото и агресивни дебати", казва източник на The New York Times.

Удар за Льо Пен

Френските гласоподаватели нанесоха удар и на крайно дясната партия, слагайки край на надеждите на Марин Льо Пен да превърне вота в трамплин за президентската надпревара през 2022 г. Партията е на първо място в само един регион. Това е рязък спад спрямо резултатите от първия тур на изборите през 2015 г., когато завърши на първо място в шест района.

Политологът Николас Лебур, заяви, че вотът в неделя показва "значителна криза" в партията на Льо Пен и удар по нейната стратегия. Льо Пен каза, че истинската причина за слабите резултати на партията ѝ е липсата на избирателна активност. "Ако искате нещата да се променят, трябва да гласувате, каза тя в реч в неделя. Всичко е възможно, ако решите да го направите."

Вторият тур следващата неделя ще определи окончателните резултати. Но изглежда, че десницата е напът да постигне силни резултати, а надеждите на Макрон и Льо Пен са неоправдани.