Неравномерната ваксинация води до ново икономическо разделение

От другата страна ситуацията при неваксинираните държави е далеч по-сложна. В най-бедните 29 икономики в света (включително 23 държави в Африка, на юг от Сахара) само 0.3% от населението е получило дори една доза ваксина. Перспективите за растеж при тази група от държави се влошиха. Общият им БВП трябва да нарасне с 2.9% тази година (а не 3.4%, както се прогнозираше преди шест месеца). Това би било второто им най-лошо представяне през последните две десетилетия. Най-лошото беше миналата година.

Как помага ваксинацията

Ваксинацията помага за растежа поне по два начина. Това позволява на страните да отпуснат блокадите или други ограничения върху социалните активности, които все още възпрепятстват икономиката. А на места като Нова Зеландия, където вече са отменили подобни мерки, това намалява риска от бъдещи огнища и това прави растежа по-устойчив. Американската инвестиционна банка Goldman Sachs е изчислила "ефективен индекс на блокиране", който комбинира сбор от политически мерки с данни за мобилността, взети от мобилни телефони. Индексът показва, че социалната активност се е върнала в много страни с висок процент на ваксинация. С нарастването на темпото на ваксинация други ще се присъединят към тях. Всъщност страните, които най-вероятно ще имат по-добри резултати през следващите няколко месеца, казва Goldman Sachs, са тези, които едновременно постигат бърз напредък в постигането на имунитет, но все още работят при социални ограничения. Те все още не са усетили ползата от спирането на ограниченията, но скоро ще го направят.

В този вид държави последните икономически данни все още са потиснати от социалните ограничения, които ще се разхлабят, като се има предвид темпото на ваксинация. В други страни обаче, като Тайван, новите огнища на ковид-19 все още не са напълно отразени в основните икономически показатели, които остават силни. Моделът на JPMorgan Chase, който използва месечни данни, за да предскаже къде е икономиката днес, показва, че Тайван расте с годишни темпове от около 9% през второто тримесечие. Но банката смята, че всъщност икономиката на Тайван е намаляла през този период. За разлика от това в еврозоната JPMorgan очаква ваксинациите да са вдигнали ръста през това тримесечие до над 7% на годишна база. Сегашният модел на банката обаче предвижда ръст под 3%.

Като се има предвид важността на ваксинацията, е важно да се знае колко бързо се затваря пропастта в този процес. Половината от населението на Япония, Южна Корея, Бразилия, Турция и Мексико ще получи поне по една доза до август, смята Goldman Sachs. Южна Африка и Индия ще достигнат този показател до декември. И в двете страни обаче много хора вече са се възстановили от вируса, което им дава някакво ниво на естествен имунитет. Майкъл Спенсър от Deutsche Bank смята, че например Индия може да достигне 70% ниво на имунитет за по-малко от девет месеца, като се броят всички, които са имали или минала инфекция, или са получили първа доза от ваксината.

Неравномерното възстановяване е по-добро от никакво. Но силата на растежа на някои страни може да създаде проблеми за други части на света. Бумът на САЩ например увеличи ръста на потребителските цени в страната до 5% през май в сравнение с година по-рано и може също да увеличи натиска върху цените на други места, принуждавайки централните банки да реагират.

Бразилия например вдигна рязко лихвените проценти тази година. На 11 юни централната банка на Русия също затегна за трети път от март паричната си политика. Нейният управител Елвира Набиулина посочи както ваксинациите, така и "изключително разхлабената парична и фискална политика в големите икономики" като причини за повишаването на руските цени. Тя се притеснява, че по-високата инфлация в Русия и в други страни може да се окаже по-устойчива от "възприеманата на пръв поглед".

Дори временната инфлация може да разстрои финансовите пазари, което кара инвеститорите да се съмняват в ангажимента на Фед за лесни пари. Това може да увеличи рисковата премия, която развиващите се пазари плащат по заемите си. "Не се притесняваме непременно от инфлацията", казва Косе, чийто екип прогнозира ръст на световната инфлация от 2.5% през миналата година до 3.9% през 2021 г. "Но ние се притесняваме как този инфлационен натиск може да усложни прилагането на политики" в развиващите се пазари , особено тези с големи резерви в чуждестранна валута.

Политиците в тези страни се опасяват от повторение на истерията през 2013 г., когато сигналите на Фед за намаляване (или "свиване") на покупките на активи доведоха до рязко покачване на доходността на американските облигации и до болезнено разпродаване на активи на развиващите се пазари. На заседанието си от 15-16 юни Фед започна да обсъжда евентуално намаляване, но времето за подобен ход остава несигурно.

Глобалната инфлация тази година ще остане далеч от двуцифрените стойности през 70-те години на миналия век. Но точно както петролната криза тогава принуди политиците към трудни решения, задължавайки ги да повишат лихвените проценти при икономическа слабост, недостигът на ваксини тази година може да им създаде подобен дискомфорт. Цената на неравномерната ваксинация може да бъде преждевременна икономия и парично затягане в някои по-слабо развити части на света.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved