Свят

Високите производствени цени в Китай увеличават глобалните страхове от инфлация

Въпросът е дали страната, която отдавна е източник на евтини стоки, ще продължи да изнася на по-високи цени

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ерик Жу, международен мениджър продажби в китайски производител на мотокари, току-що изпрати второ писмо за годината до клиентите си, обяснявайки, че цените отново се покачват. "Трябва да разделим част от увеличението на цените с нашите партньори. Не можем да ги поемем сами ", казва той. "Сега светът е полудял."

Въпреки че не е стандартен икономически термин, "полудял" е добро описание за движението на цените, което сега се случва на световните пазари. Инфлацията в САЩ нараства с най-бърз темп от 2008 г. насам. Цените на енергията и суровините скочиха. И както Жу може да потвърди, инвеститорите и шефовете на компаниите са притеснени, че световната фабрика Китай сама започва да изнася инфлация.

9% ръст

Лесно е да разберем защо хората са загрижени. На 9 юни Китай съобщи, че фабричните цени са нараснали с 9% през май, което е най-високото ниво от повече от десетилетие насам. Това заедно с високите разходи за доставки и по-скъпия юан вероятно ще повиши цените на произведените в Китай стоки, от телефони до футони. Китайският внос в САЩ вече се беше оскъпил с 2.1% през април, отколкото година по-рано, което е най-бързият ръст от 2012 г. насам.

И все пак опасността от изнесената от Китай инфлация може да бъде преодоляна. Само част от нарастването на цените на производителите може да бъде пряко приписана на Китай. Силното икономическо възстановяване на страната беше водено от инвестиции в жилища и инфраструктура, което повиши цената на стоманата. За да постигне зелените си цели, правителството задържа производството на въглища и стомана. То също така обеща да предприеме мерки срещу "прекомерните спекулации" с вътрешните стокови фючърси, предполагайки, че това е подпомогнало скока в цените.

Вината на COVID-19

По-голямата част от ценовия натиск обаче отразява особеностите на забуления от ковид свят. Глобалното търсене на потребителски стоки - такива, които можете да купите онлайн, докато сте затворени у дома - нарасна през последната година. Китайският износ е с около 20% по-висок от предпандемичните му нива, а фабриките се стараеха да смогнат на всички поръчки. Нарушенията в световните доставки на суровини като локдауни, които ограничиха добива на мед в Чили и Перу, също доведоха до повишаване на цените.

Вместо да предадат шока, китайските компании са поели голяма част от него. В сравнение с края на 2019 г., преди COVID-19 да преобърне света, фабричните цени в Китай са се повишили с близо 6%. Но индексът, измерващ цените на произведените потребителски стоки в Китай, се повиши само с 0.6%. Компаниите трябваше да се справят с по-тънки маржове. Нищо чудно, че Жу иска да сподели болката с клиентите си.

Освен това политическата среда в Китай и САЩ е много различна. За разлика от драматичното парично облекчаване на Федералния резерв, Китайската народна банка е далеч по-консервативна. Внимателно тя започна да ограничава мерките си за подкрепа. Това може да е един от факторите за разминаването между инфлационните траектории на двете страни. В САЩ "основните" потребителски цени, с изключение на храните и енергията, се повишиха с 3.1% на годишна база през април, най-високият процент от 1992 г. насам. В Китай основният индекс се повиши само с 0.9% на годишна база през май. (Централната банка може също да благодари на земеделските производители за подпомагане на ограничаването на инфлацията. Възстановяването на запасите от свине след избухването на африканска чума по свинете понижи цените на свинското месо с близо една четвърт в сравнение с миналата година.)

Гледайки в по-далечното бъдеще, някои анализатори смятат, че застаряващото население на Китай ще превърне страната в инфлационна сила. В началото на новия век ниските заплати в Китай спомогнаха за евтини потребителски стоки по целия свят. Това предполага, че свиването на предлагането на работна ръка и нарастващите заплати в Китай трябва да имат обратен ефект. И все пак това не е толкова ясно. Производството от нисък клас вече се премества на по-евтини места като Виетнам и Бангладеш. Бързо нарастване на автоматизацията в Китай е спомогнало за ограничаване на цените.

Засега обаче неотложният въпрос е дали инфлацията на входящите цени в Китай ще бъде преходна или по-трайна. Отговорът се крие извън Китай. Тъй като ваксинациите набират скорост и животът постепенно се нормализира в САЩ и Европа, хората вероятно ще харчат повече за услуги като туризъм и хранене навън, а не само за онлайн поръчки на стоки,. Това би облекчило натиска върху суровините и в допълнение върху китайските фабрики.