Краят на американския интервенционизъм
20-ата годишнина от атентатите на 11 септември и изтеглянето на САЩ от Афганистан бележат приключването на войната срещу терора
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В събота в САЩ отбелязва 20 години от терористичните атаки на 11 септември. Президентът Джо Байдън и съпругата му ще посетят и трите обекта, където са се случили атаките - Световният търговски център в Ню Йорк, Пентагонът извън Вашингтон и полето край Шанксвил, Пенсилвания. Този тъжен ден за Америка идва на фона на хаотичното изтегляне от войната в Афганистан, която започна в отговор на атаките.
Близо 3000 души бяха убити при атаките, когато 19 терористи от "Ал Каида" отвлякоха 4 пътнически самолета. Два самолета, полет 11 на American Airlines и полет 175 на United Airlines, се разбиха в кулите на Световния търговски център, преди полет 77 на American Airlines да се разбие в Пентагона. Пътниците на полет 93 на United Airlines са се съпротивлявали срещу похитителите, преди самолетът да се разбие в Шансквил, пропускайки предвидената си цел във Вашингтон.
С изтеглянето на всички войски от Афганистан малко преди 20-ата годишнина от атаките на 11 септември, президентът Джо Байдън изпрати послание - иска Америка и светът да видят, че той обръща страницата, че войната срещу терора наистина е приключила. В реч миналата седмица той обясни решението на администрацията си: "Става дума за прекратяване на епоха от големи военни операции, целящи да променят изцяло други държави."
11 септември доведе до най-дългата военна операция на САЩ. Атаките първоначално бяха стимул за вълна на американски национализъм, желание за намеса в Близкия изток и подкрепа за войната в Ирак и окупацията на Афганистан.
"Намесваме се, за да ви помогнем"
От 90-те години на миналия век водещата идеология в левия център е либералният интервенционизъм, вярването, че САЩ имат правото, дори задължение да се намесват във вътрешните работи на други страни, за да опазва човешки животи и свободи.
Изтеглянето от Афганистан днес показва значително разминаване с реда, установен след 11 септември. Причината е изместващият се фокус на властите - САЩ не са безспорен световен лидер, а претендентите за ролята набират скорост.
По-голямото зло
Ема Ашфорд, старши сътрудник в мозъчния тръст Atlantic Council, смята, че оттеглянето на САЩ се дължи на комбинация от фактори - провалите в Ирак и Афганистан в близкото минало, както и "възходът на Китай, и по-скоро фактът, че САЩ са в относителен упадък".
В речта си, обосноваваща оттеглянето на САЩ от Афганистан, Байдън потвърди тезата ѝ: "Нашите истински стратегически конкуренти, Китай и Русия, не биха искали нищо повече от това САЩ да продължават да насочват милиарди долари ресурси и внимание за стабилизирането на Афганистан за неопределен период от време."
3 коментара
Краен наивитет би било да се върже човек на такова заглавие: никакъв край на никакъв американски интервенционизъм не се задава.
Интервенционизмът е неразделна част от американския модел за световна хегемония. И бива военен (Югославия,Либия, Ирак,Афганистан, Сирия), политически (ЕС,Япония,Ю. Кория), икономически (СП-2,търговската война с Китай, душенето на Куба, Иран, Венецуела,Никарагуа).
От кой вид интервенционизъм, Мери, казват, че щели да се откажат САЩ?
Базите им са си на същите места, с изкл. на Баграм, законът за противодействие на противниците на Америка се дописва непрекъснато.
Борбата с тероризма преди 20 г. бе изключително удобен паравана, за развихряне на най-първосигналния интервенционизъм на САЩ - военния. Смъртта на 3 хил. невинни американски граждани бе прекрасен повод за военна намеса в Ирак, Афганистан, Сирия. В Ирак мотивът беше една епруветка с нещо бяло, показана в ООН. В Афганистан - за да гонят Михаля (Осама бин Ладен), а в Сирия не можаха да измислят нищо по-така и сложиха стандартното: пазене на демокрацията...
За тия 20 г. ислямският тероризъм (и да го е имало) не само не изчезна, победен от най-великата държава и тогавашен световен хегемон, а се организира в широки народни движения и прогони интервентите от Афганистан, а се очаква в обозримо време това да се случи и от Ирак и Сирия.
Каква е ролята на сакралната дата 11 септември в тая история?
Вероятно тя бe deus ex machina.
Защото и до момента не е ясно откъде US истаблишмънта извади тогава заключенията си за виновните, след като миналата седмица (пак да повторя: 20 г. след терористичните актове!) Върховният съд на САЩ взе решение да П Р О Д Ъ Л Ж И следствието по атаките!!!
Т.е. следствието цели 20 г. не е приключило, няма съдебен процес, няма присъди.
Е, тогава що ще Америка 20 г. в Афганистан, Ирак и Сирия?
Край на интервенционизма...
Плува ли корабче?
Мантрите за отказ от интервенции разбира се са глупости.
Има една прекрасна българска поговорка: Волът рие и на гърба си го хвърля...
Когато през 70-те СССР заложи на националистическите с марксистко-ленински уклон арабски режими, САЩ им притиводейства с доктрината на радикалния ислям. Те го създадоха от нула с помощта на приятелските режими в Пакистан и Саудитска.
Когато през 1973 г .в Афганистан Мохамед Дауд оглавява преврата срещу краля и арабската му соц.партия взема властта в Кабул, САЩ не изостават и през 1977 г. в съседен Пакистан полк. Мохамед Зия ул Хак прави преврат срещу правителството на Бхуто, установява ислямски ред и въвежда шериата.
В Пакистан ЦРУ с директивата на Картър прави инкубатор на радикалния ислям. Медресетата в пущунските райони по границата с Афганистан са щердо финансирани,снабдени с уахабитски саудитски учебници и тълкувания на Свещения Коран и подходящи молли. И Пакистан става база за въоръжени ислямистки интервенции в социалистически Афганистан.
Западът по това време е много съсредоточен в подклаждането на радикалния ислямизъм, боейки се, че арабския социализъм може да завладее богатия на петрол Близък Изток и да даде огромно предимство на СССР. И си създава проксита, които да свършат мръсната работа.
Да, САЩ побеждават СССР в Афганистан в края на 80-те, но отгледаният от тях ислямистки Франкенщайн е окончателно изпуснат от контрол и заживява собствен живот. Това се вижда няколко години по-късно, когато през 1996 г ислямистите талибани унищожават светската държава и правят Афганистан емират.
Следват десетките им разновидности, една от които - вероятно - прави атентатите в САЩ на 11.9.2001.
Просто чудовището е опитало да унищожи бащите си...
После родителите пък изпращат армията да убие творението им.
Катастрофално неуспешно. Пък и видимо им е липсвало и желание. Оказа се, че ЦРУ е много наясно с местодомуването на главатаря на ИД на Хорасан, но трябваше той да организира взривовете в Кабул, които убиха 13 американци и десетки афганци, и чак тогава да му пратят дрона-убиец.
И защо САЩ да избиват творенията си, след като могат да ги насъскат да дестабилизират съперниците си Русия и Китай, разнасяйки ислямистката зараза до границите им?
В този смисъл декларираната "борба с тероризма" и края на интервенционизма е пошъл американски театър.
като махнем това смокиново листенце или по-точно подвеждащо определение на Новговор следва да се запитаме :
Задава ли се краяТ на държавния тероризъм на САЩ - бойната секира на Глобалната Шайка !?
И какво можем да сторим Ние за ускоряване прехода към нормализация в Човечарника ?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.