🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

След Афганистан Германия преосмисля външната си политика

Но изборите този месец едва ли ще я променят много

Провалът на САЩ в Кабул предизвика дълбоко безпокойство в Германия. Преди две десетилетия след бурни парламентарни дебати Германия одобри първата си военна мисия извън Европа от 1945 г. насам, в Афганистан. Визията беше за Бундесвер (въоръжените им сили), действащ в услуга на благородни цели - изграждане на държава, хуманитаризъм и дипломация. "Днес звучи като шега, но прочетете дебатите и наистина изглежда, че планът е бил Афганистан да се превърне в Швеция", казва Питър Нойман, експерт по сигурността и съветник на Армин Лашет, консервативният кандидат за канцлер на парламентарните избори този месец. Фактът, че администрацията на Джо Байдън сега твърди, че тези цели са били измамни, оставя горчив вкус в устата на германците, докато се насочват към изборните секции.

Първоначално разделени по повод смисъла на мисията, германските политици намериха обосновка за това, което впоследствие се превърна най-голямото разположение на военни части на страната навън от Втората световна война насам - около 150 хил. войници са преминали през Афганистан, преди последните такива да напуснат през юни. През първото десетилетие на XXI век Германия увеличи усилията си за полицейско обучение и гражданска реконструкция там. Но в същото време социологическите проучвания разкриха нарастващ обществен скептицизъм. По-късно, през второто десетилетие, Афганистан бавно се изплъзна от съзнанието на избирателите. От основните партии, участващи в изборите, само Зелените намират място да споменат афганистанската мисия в своя манифест.

Съюзниците на Германия отдавна я призовават да играе по-категорична роля в чужбина. Критиците твърдят, че тези молби са останали нечути. Но това е несправедливо. Разтърсен от авантюризма на Русия в Украйна, бюджетът за отбрана на Германия, макар и все още да не достига целта на НАТО от 2% от БВП, нарасна почти с 50% от 2014 г. Анегрет Крамп-Каренбауер, която като министър на отбраната се опитва да накара сънародниците си да помислят сериозно за сигурността, изрично свързва политиката на сигурност на Германия с нейната търговия - и по-рано тази година изпрати фрегата до Южнокитайско море, за да подчертае темата. Повече от 80% от избирателите казват, че подкрепят Бундесвера, над 40% искат повече разходи за отбрана.

Но те знаят много малко за дузината мисии, в които германските войски служат - от борба срещу пиратството в Африканския рог до стабилизационни сили в Косово. Проучванията показват също, че германците не са склонни да размахват военната си тежест. Има нарастваща пропаст между възгледите на избирателите и властите за сигурността. Това намира израз в мандатите, които парламентът дава на армията, които могат да достигнат абсурдни висоти. В един момент германските войски в Афганистан носеха карти с инструкции какво да кажат на враговете на бойното поле: "ООН - спрете или ще стрелям!" Предоставян им е и превод на пущу.

Не е изненадващо, че Афганистан не успява да преобърне предизборната кампания в Германия. Има ритуални изрази на подкрепа за това ЕС да прави повече за собствената си сигурност на фона на нарастващото осъзнаване, че - както го формулира висш политик - администрацията на г-н Байдън слага "американците на първо място". Но единствената съществена идея е да се създаде Съвет за национална сигурност, който да оформи последователна политика от конкуриращите се направления на германския външнополитически механизъм. Има различни мнения дали подобни бюрократични отговори съответстват на стратегическите предизвикателства на Германия.

Във външнополитическите платформи на партиите има нюанси. Ако влязат в управлението, Зелените биха инжектирали известна доза "ястребово" отношение към авторитарните държави; социалдемократите пък имат контингент от "гълъби" по отношение на Русия. Но независимо от това коя от възможните коалиции ще се сформира след изборите, е малко вероятно новото правителство да окаже решаващо влияние за промяна на външнополитическия курс на Германия, казва Фриц Фелгентрой, депутат от групата на социалдемократите. Нито една от четирите партии, борещи се за властта, не поставя под въпрос трансатлантическата връзка на Германия, нейното европейско призвание или позицията ѝ в НАТО. Всички приемат необходимостта от калибриране на отношенията с Китай. Външнополитическата част на следващото коалиционно споразумение ще бъде продукт по-скоро на обмислено размишление върху мястото на Германия в света, отколкото на сложен компромис между няколко партии, които трябва да намерят начин да управляват заедно.

И все пак има място за спорове. Следващият парламент трябва да разреши дългогодишен дебат относно предоставянето на въоръжени дронове на Бундесвера, трябва да повиши киберустойчивостта на Германия и трябва да преосмисли ролята на страната в споделянето на ядрения потенциал на НАТО. Претоварените въоръжени сили се нуждаят от стабилно увеличаване на финансирането в момент, когато Германия се сблъсква с превишаване на дълга заради пандемията. Също така трябва да формулира нова китайска политика, която отчита американския натиск и нарастващия скептицизъм към Китай сред германските предприятия. Междувременно партньорите от ЕС ще очакват Берлин да води отговора на следващата криза, била тя ново предизвикателство от руската армия или нов бежански поток.

Трябва да се помисли и за мисиите на Бундесвера. Това се отнася най-вече за Сахел, който сега, след като мисията в Афганистан приключи, е най-голямата от оставащите - около 1200 германски войници участват в мисии на ЕС и ООН. Паралелите с афганистанските усилия са очевидни - германски сили, изпратени първоначално в подкрепа на съюзник в борбата с тероризма (Америка в Афганистан; Франция в Мали), с ограничен мандат, несигурни перспективи за успех и нарастващи въпроси относно целите. Френските войски водят сериозни боеве, но германските войници не са във форма - дузина бяха ранени при самоубийствена атака през юни. "Нуждаем се от сериозна дискусия относно условията, при които разполагаме войските си", казва Карло Масала от Университета в Бундесвера в Мюнхен. "Ако в бъдеще правим неща като Афганистан и Мали, трябва да се включим изцяло, което означава да правим и "мръсни" неща", добавя Масала.

И все пак ще е необходимо "сериозно преосмисляне" в обществото, за да се превърне Германия в наистина автономна сила, твърди Катрин Клювър Ашбрук, директор на Германския съвет по външни отношения. По-вероятно е страната да играе роля на свързваща и поддържаща сила, която провежда умела дипломация в онези области, където Америка или други съюзници изпитват трудности, включително с Китай. Но дори това ще изисква преоценка на германските интереси, амбиции и ограничения. Ако предизборната кампания е някакъв ориентир, страната далеч не е готова за това.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kanartik avatar :-|
    Raichin Rachev
    • - 1
    • + 1

    износът на "демокрация"= държавен тероризъм

    погледнете равносметката от окупацията :
    - наркотизиран Афганистан - преди началото на агресията преди 20 г в Афганистан са се прозивеждали до 200 тона опиум годишно. По време на демократизацията производството в Златния полумесец на суровината за хероин нерядко надхвърля 9 000 тона годишно . По данни на Пентагона. Само когато се стига до свръхпроизводство САЩ се намесват с ръсене на фолианти над макови полета на по-непокорни анркобарони, защото се срива цената на крайния продукт - хероина.
    Логистиката на хилядите тонове опиум се осъществява с военни транспортни самолети на САЩ , превозващи стоката до окупационни военни бази на САЩ в Евразия.
    Неслучайно албанската мафия е стратегически съюзник на САЩ за Европа. Неоспорим пазарен лидер в пласирането на хероин, бизнеса с бели робини, износа на органи и деца за "елита" в САЩ и Израел.
    Да напомня ,че архипрестъпника Давид Рокфелер си отиде с 6-то чужди сърце! Как ли се е снабдявало това същество и подобните нему ?

    ще има и още аргументи за гибелните последтвия от износа на "демокрация" в Афганистан, ако се появат контрааргументи за наркотизирането на Афганистан от САЩ и НАТО

    Нередност?
Нов коментар