Новата икономика на глобалните градове

В САЩ, Великобритания, Франция и Япония активността остава значително по-ниска в градовете, отколкото средно за страната. Според платформата OpenTable резервациите в ресторантите в градовете са ниски в сравнение с тези на други места. В Канада те са с 8% повече от нивото им преди пандемията, но в Торонто са с 9% надолу. Само една пeта от офис служителите в Сан Франциско работят на място, показват данни на технологичната фирма Kastle Systems. Някои части на Сан Франциско напомнят повече на изоставен град от Ръждивия пояс, отколкото на технологичен център.

Селските райони не са големите печеливши от разместването. В началото на тази година слабо населените американски окръзи бяха много по-натоварени от гъсто населените в сравнение с нивата им преди пандемията. Но на повечето места тяхното предимство е избледняло (макар че активността в Япония все още може леко да се измества към най-слабо населените райони).

Данните сочат по-ясно към различен вид преразпределение. Подобно на яйце в тиган, икономическата активност постепенно се просмуква навън от центъра. Най-оживените градски райони все по-малко могат да бъдат определени като такива, за сметка на по-малко бляскавите.

Индексът за мобилност на The Economist подсказва за тази тенденция. Централен Париж все още е много по-малко оживен от останалата част на Ил дьо Франс. В Америка наемите в най-гъсто населените 300 района по пощенски код са спаднали с 5% от началото на пандемията, но в следващите 300 са непроменени.

Големите компании отчитат подобни тенденции. "Магазините в покрайнините се представят по-добре от градските магазини", каза при отчитане на печалбата Питър Нордстрьом, президент на семеен бизнес с верига универсални магазини. Изпълнителният директор на Starbucks заяви, че "транзакциите в настоящата среда са се изместили от гъстонаселените градски центрове към предградията и от кафенетата към касите за обслужване в движение".

Добре ли е това

Мненията по въпроса дали разпръскването на икономическата активност трябва да бъде приветствано са разнопосочни. Разбира се, ако притежавате търговски имот в центъра, е вероятно да претърпите загуби. Икономистите обаче имат две основни притеснения в дългосрочен план.

Първото засяга заетостта. Както описва ново проучване на Лукас Алтоф и негови колеги от Принстънския университет, празните офиси и по-малкото туристи в градовете биха могли да намалят заетостта за работници с ниски заплати като баристи и таксиметрови шофьори. Вторият проблем е производителността. Основна теория на градските икономисти е, че градовете, като събират много различни хора на малко пространство, помагат за насърчаването на нови идеи и технологии. Глейзър и Кътлър се притесняват, че свят на отдалечена работа, а оттам и на по-малко оживени градове, би могъл да затрудни създаването на междуличностни отношения и обмена на знания. Това би засегнало стандарта на живот.

Логични ли са двете опасения? По отношение на заетостта има основание за оптимизъм. Със сигурност е вярно, както показват Алтоф и колегите му, че ниско квалифицираните служители в големите градове понесоха значителна част от бремето на спада, а хората с високи доходи се оттеглиха да работят от домовете си. През януари тази година в най-гъсто населените американски райони ниско квалифицираните работници, които съставляват 40% от всички, са допринесли за почти 60% от загубените работни часове от началото на 2020 г.

И все пак икономиките изключително бързо преразпределиха работните места далеч от затруднените градски центрове към места с по-голямо търсене, което повишава общата заетост. По време на скорошно изявление за печалбите изпълнителният директор на заведенията за бързо хранене Shake Shack каза, че фокусът му през следващата година ще бъдат обектите в "предимно периферни" райони. Най-близкият ресторант Pret A Manger до офиса на The Economist в Лондон е затворил, но нов се появява до метростанция близо до къщата на техен кореспондент. Заетостта в предградията на Великобритания е нараснала с 2% в сравнение с преди година, въпреки че заетостта в страната е намаляла. В Америка търсенето на работна ръка също излиза от най-големите градове. Има обаче по-малко доказателства за "ефекта на счупеното яйце" в Австралия, която доскоро до голяма степен успяваше да избегне щетите от ковид-19. Заетостта в Сидни продължава да е концентрирана в гъсто населените райони.

По-трудно е да се прецени дали изместването от градските центрове ще навреди на производителността. Ако хората бяха стояли вкъщи през цялото време, създаването на нови връзки и откриването на нови идеи би се затруднило. Прекарването дори само на 30% от работното време в офиса обаче - колкото е в момента средно за американските градове - не би ударило толкова много иновациите. У дома работниците могат да изпълняват на спокойствие задачи, изискващи по-големи усилия, което им дава време да си сътрудничат, когато са в офиса.

Това е посланието от скорошно проучване на софтуерната фирма Humu, която анализира служителите на кол център в голяма компания преди пандемията. Един или два дни седмично работа от вкъщи могат да направят хората по-продуктивни, както когато работят от дома си, така и в офиса. За разлика от миналите рецесии, растежът на производителността в Америка се ускори по време на пандемията, вместо да се забави.

Градовете все още имат шанс да се върнат към състоянието си отпреди пандемията: туризмът може да се възстанови, а шефовете - да настояват хората да се върнат в офисите. Но дори и това да не се случи, с градовете не е свършено.

Кметовете пренасочват фокуса си от привличане на фирми към привличане на жители чрез подобряване на качеството на живот, а по този начин увеличават събраните данъците върху собствеността и потреблението. Улицата George Street в Единбург и лондонската Oxford Circus вероятно скоро ще бъдат пешеходни, Сан Франциско планира да улесни трайно създаването на ресторанти на открито. Някои сенатори от щата Калифорния искат да улеснят превръщането на използваните на непълен капацитет търговски площи в крайно необходими жилища - част от по-широк натиск за увеличаване на предлагането на жилища. Пандемията няма да унищожи градовете, но ще ги промени.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved