🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Става ли американският бизнес по-малко динамичен, по-малко глобален и по-монополистичен

Три основни хипотези за американските корпорации

Опасенията за здравето на американския бизнес са много и разнообразни. Изпълнителните директори са порицавани за очевидната им недалновидност. Техните компании са критикувани, че поставят акционерите над всичко и всички. Илън Мъск, шефът на производителя на електромобили Tesla, се оплаква, че прекалено многото възпитаници на бизнес училища задушават иновациите. Президентът Джо Байдън се опасява, че американските компании отстъпват на Китай, както го правеше и Доналд Тръмп (макар и с по-малко жлъч). Той също така се тревожи за концентрацията на власт сред най-големите американски фирми.

Всичко това очертава американския бизнес като по-скован, ограничен и монополистичен. Ако е вярно, това би било лоша новина за храма на капитализма на свободния пазар. Но така ли е в действителност? The Economist се опита да провери и трите хипотези за американския бизнес: че той е по-малко динамичен, по-малко глобален и по-концентриран. Резултатите не изглеждат толкова мрачни, колкото вестителите на апокалипсиса биха искали да вярвате.

Да започнем с динамиката

Учените отдавна твърдят, че не е както едно време. Преди десет години Тайлър Коуен, икономист от George Mason University, предупреди, че американската икономика е насред "голяма стагнация". Причините, посочени от Коуен и други, варират от по-голяма бюрокрация до по-малко трансформативни технологии като самолети и телефони поради това, че плодовете по ниските клони вече са били обрани. Симптомите на заболяването включват по-малко нови работодатели, по-малко компании, които стават публични, и по-малко инвестиции. Делът на работещите във фирми, създадени преди по-малко от една година, е спаднал от 4% от общата заетост през 80-те години до около 2% през второто десетилетие на XXI век. Около три четвърти от работната сила е наета от компании на повече от 16 години спрямо две трети през 1992 г.

Икономистите все още спорят колко голяма е била наистина стагнацията. Едно обаче е сигурно: от настъпването на ковид-19 американският бизнес е всичко друго, но не и в застой. Заявленията за стартиране на нов бизнес са скочили. През първите шест месеца на 2021 г. са възникнали около 2.8 млн. нови фирми, 60% повече в сравнение със същия период през предпандемичната 2019 г. Много от тях са малки предприятия, създадени от хора, заседнали у дома по време на локдауните. Една трета от новите заявления са били в търговията на дребно, по-специално нейните онлайн разновидности. Бизнеси започват и в други области, свързани с електронната търговия, включително товарни превози и складове, които също са се увеличи, отбелязва Джон Халтивангер от Университета в Мериленд. Процентът на напускане - индикатор за спад на пазара на труда, е рекордно висок. Близо 3% от работниците са напуснали работата си през юли, вероятно защото вярват, че могат да намерят по-добра.

По-мащабните претенденти също процъфтяват. Да вземем най-големите стартиращи компании в Америка. Компанията за данни CB Insights установи, че през 2019 г. средно по 5 фирми на месец, които не са регистрирани на борсата, са ставали "еднорози" (т.е. са били оценени на над 1 млрд. долара). От началото на 2020 г. това число се е увеличило до 12. Много от по-старите еднорози станаха публични. Фирмата за наемане на ваканционни имоти Airbnb беше най-голямото американско първоначално публично предлагане (IPO) на 2020 г. Оценката ѝ надмина 100 млрд. долара в първия ден на търговията. От януари 2020 г. средният брой месечни IPO-та се е увеличил три пъти, до около 80. През този период американските фирми са събрали близо 350 млрд. долара - повече, отколкото през предходните 7 години, взети заедно.

Част от раздвижването идва от необходимост. Проучване на фондация Kauffman установява, че делът на новите предприемачи, които започват бизнес, защото са забелязали възможност, а не защото са загубили работата си, е спаднал от 87% през 2019 г. на 70% през 2020 г. Но "физиологичен шок" от пандемията също може да е накарал хората да преоценят живота си, казва Кенан Фикри от мозъчния тръст Economic Innovation Group. Някои от тях са подали предизвестие, за да вземат нещата в свои ръце.

Ползата от евтиния капитал

Тъй като Федералният резерв наводни пазарите с новонапечатани пари, инвеститорите имаха много капитал, за да подкрепят бизнеси от всякакъв размер. Джим Тиърни от инвестиционния посредник AllianceBernstein отбелязва, че пазарът благоприятства нестандартните нови участници като брокера Robinhood, който обслужва търговците с краткосрочни стратегии. С по-малко от един търговец на дребно на всеки 70 в Charles Schwab, пазарната капитализация на отскоро листнатия Robinhood вече е сравнима с тази на половината от предшествениците му. Нищо чудно, че американските еднорози са нетърпеливи да излязат на борсата, казва Тиърни.

Евтиният капитал също така насърчава утвърдените "хищници" на американския бизнес да разширят инвестиционните си планове. Реалните разходи на американските компании за оборудване и софтуер нараснаха с 13% на годишна база през първото полугодие, най-бързо от 1984 г. Apple, най-високо оценената компания в света, ще похарчи 430 млрд. долара в Америка за 5-годишен период, с 20% повече от предвиденото по-рано. Intel инвестира около 20 млрд. долара годишно за нови фабрики за микрочипове.

Глобалното разрастване

Ако динамичността някога се е оттеглила, вече не изглежда да е така. Дори Коуен почти обяви, че големият застой е приключил. Как стои въпросът с глобалното разрастване на американските фирми? Международната търговия като дял от световния БВП достигна своя връх през 2008 г. В Америка вносът и износът като дял от икономиката са спаднали от рекордно високите нива от 31% през 2011 г. до 26%. Политиките на Байдън показват приоритизиране за националните работни места пред свободната търговия. Ковид-19 наруши някои вериги за доставки, което накара редица експерти да предскажат вълна от връщане на изнесени производства. "Ерата на автоматичното офшориране приключи", заяви Робърт Лайтхайзър, търговски представител на Тръмп, пред New York Times през 2020 г.

Преди пандемията някои данни наистина намекваха, че корпоративна Америка става все по-глобална. Изследователската фирма Dealogic изчислява, че трансграничните сливания и придобивания от американски фирми като дял от вътрешните придобивания и сливания са намалели от 16% през 2014 г. на 9% през 2019 г. През последните 18 месеца обаче това число е скочило обратно до около една пета благодарение отчасти на евтиния капитал. Други индикатори за интернационализъм почти не са се променили. Консултантската компания Kearney се опитва да улови обхвата на връщането на изнесеното производство, като разглежда общата стойност на произведените стоки, внесени от 14 търговски партньора, включително Китай, Виетнам и Малайзия, спрямо американското производство. Между 2018 и 2020 г. това съотношение остава стабилно на около 13%.

Вярно е, че някои компании приспособяват своите вериги за доставки. Те сериозно обмислят изтегляне на производството от Китай, казва Ян Лойс от банката JPMorgan Chase. Но тези компании се насочват най-вече към страните наоколо, често като допълнение към китайските доставчици, а не заменяйки ги. Американският внос от Тайван се е увеличил с 35%, или 11 млрд. долара, през първите седем месеца на 2021 г. в сравнение със същия период на 2019 г. Но този от Китай се е увеличил с почти толкова в доларово изражение.

Американците също продължават да продават много на чужденци. The Economist разгледа дела на приходите, спечелени в чужбина от нефинансови фирми в Russell 3000, широкия борсов индекс на американските фирми. В някои индустрии като професионалните услуги се наблюдава увеличение на вътрешния дял на продажбите, тъй като локдауните по целия свят възпрепятстваха чуждестранните договори. Други като развлеченията станаха по-зависими от продажбите извън страната; сега Netflix отчита 54% от приходите си в чужбина в сравнение с 40% преди няколко години. Киноверигата Imax е спечелила над две трети от приходите си тази година в Азия в сравнение с две пети през 2017 г.

Като цяло чуждестранните продажби на средната фирма като дял от общата ѝ стойност са останали равни на 15%. Така е и с претеглената средна стойност на приходите, която се колебае около 35%. Две от пет фирми правят повече от половината от продажбите си в чужбина - дял, който също остава повече или по-малко постоянен през последните четири години. Главните изпълнителни директори се надпреварват да покажат амбицията за международно разрастване по време на представянето на печалбите. На 27 юли Тим Кук, който ръководи Apple, посочи 14 държави, в които продажбите на производителя на iPhone са достигнали рекордно високи стойности за третото тримесечие. "Мога да продължа... Списъкът е много дълъг." В същия ден шефът на Starbucks Кевин Джонсън каза, че е "много обнадежден" за перспективите на кафенетата в Китай.

Динамика на силата

Третият проблем е концентрацията на пазара. Анализ на The Economist от 2016 г. разделя американската икономика на около 900 сектора, обхванати от икономическо проучване на всеки 5 години. Две трети от тях са станали по-концентрирани между 1997 и 2012 г. Среднопретегленият пазарен дял на четирите най-големи фирми във всеки сектор се е увеличил от 26% на 32%. Последните данни от проучването до 2017 г. показват, че тенденцията не се е обърнала. Нито пък се е ускорила. Въпреки че концентрацията е нараснала в около половината от индустриите между 2012 и 2017 г., среднопретегленият пазарен дял във всички сектори е останал 32%.

По-новите данни от преброяването няма да бъдат публикувани с години. Затова нека разгледаме пазарния дял на четирите най-големи фирми в Russell 3000. В седем от десетте сектора пазарната концентрация, претеглена според приходите, е била малко по-висока през последните 12 месеца, отколкото през 2019 г. По подобен начин Bank of America, която е проследила индекса Herfindahl-Hirschman, измервател на пазарната концентрация за фирми от Russell 3000 от 1986 г., съобщава, че индикаторът е достигнал нов връх през 2020 г.

Това може да се дължи на факта, че дълбоките спадове като миналогодишната рецесия в резултат на ковид са склонни да благоприятстват големите фирми със здрави баланси. Технологичните гиганти особено са се възползвали от всеобщата дигитализация. Петте американски технологични титана - Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft - отбелязаха общи приходи 1.3 трлн. долара през последните 12 месеца, с 43% повече в сравнение с 2019 г. Те са петте най-високо оценени компании в Америка, които представляват 16% от цялата стойност на фондовия пазар - значително повече от 10%, колкото е бил делът на петте най-големи фирми през последните 50 години, според изчисления на Томас Филипон от New York University's Stern School of Business.

В същото време в тежко засегнатите индустрии богати на пари оцелели фирми придобиват съперници, които срещат затруднения, създавайки поредица придобивания и сливания. Между януари и август американските компании отчетоха сделки на стойност почти 2 трлн. долара. Секторите, отбелязали най-голям ръст на концентрацията, са тези, прекъснати от ковид-19, като недвижимите имоти и потребителските стоки (където делът на челната четворка е нараснал с около 4 процентни пункта от 2019 г. насам). Някои големи фирми получават по-голямо парче от свиващия се пай. Сред компаниите за енергийни услуги като Haliburton четирите най-силни са увеличили пазарния си дял от 59% на 75%, докато продажбите в сектора са спаднали с една четвърт.

Всичко това би било тревожно, ако не бяха съпътстващите тенденции. Технологичните гиганти например все повече взаимно навлизат на териториите си. Близо 40% от приходите на големите пет сега идват от области, където техните бизнеси се припокриват, спрямо една пета през 2015 г. Facebook иска да стане електронен търговец, Amazon навлиза в онлайн рекламите, Google и Microsoft предизвикват Amazon в cloud технологиите, а за Apple се говори, че разработва търсачка.

Подобна олигополна конкуренция вероятно не е перфектна, но е по-добре от нищо. А парите, които текат към новите листнати нетрадиционни играчи и към капиталовите бюджети на корпорациите, предполагат, че компаниите и инвеститорите се оглеждат за нови възможности за бъдещи печалби, включително за сметка на титуляри, ако те станат непредпазливи. Американският бизнес би могъл да бъде по-енергичен на места - кой не би? Но със сигурност не е и парализиран.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved