Новият германски финансов министър показа готовност за реформиране на фискалните правила на ЕС

Линднер заяви, че стабилността в еврозоната трябва да бъде придружена от растеж и инвестиции

Линднер не планира да увеличава новите заеми през 2022 г. отвъд определените вече 100 млрд. евро от предишното германско правителство
Линднер не планира да увеличава новите заеми през 2022 г. отвъд определените вече 100 млрд. евро от предишното германско правителство
Линднер не планира да увеличава новите заеми през 2022 г. отвъд определените вече 100 млрд. евро от предишното германско правителство    ©  Reuters
Линднер не планира да увеличава новите заеми през 2022 г. отвъд определените вече 100 млрд. евро от предишното германско правителство    ©  Reuters

Новият германски финансов министър Кристиан Линднер заяви, че стабилността в еврозоната трябва да бъде придружена от растеж и инвестиции, което беше разчетено като вероятна готовност за реформа на фискалните правила на ЕС, пише Financial Times. По думите му би било препоръчително за еврозоната "да се придържа към идеята за стабилност" и това ще бъде позицията на новото германско правителство в дебата за преразглеждането на европейските фискални правила. Но допълни, че Берлин няма просто да настоява за връщане към политиката на икономии: "Германия ще уважава стабилността и същевременно ще позволи инвестиции в конкурентоспособността."

Наскоро италианският премиер Марио Драги коментира, че реформата е неизбежна не само заради високата икономическа цена на пандемията, а и "заради бъдещите предизвикателства пред ЕС - от борбата срещу климатичните промени, през новите технологии до огромните инвестиции в полупроводници".

Консултации за промяна на правилата

В момента ЕС се намира насред дебат за фискалните правила и се чуват все повече призиви за необходимостта от промени. Протичат и консултации за това как да се реформират правилата в Пакта за стабилност и растеж, чието действие беше преустановено заради пандемията от коронавирус. Към дискусията индиректно се включи и управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг, който заяви, че таванът от 60% на съотношението държавен дълг/БВП, съдържащ се в Пакта за стабилност и растеж, вече не е уместен и трябва да бъде вдигнат.

В сряда Олаф Шолц положи клетва като нов канцлер на Германия, слагайки край на 16-годишното управление на Ангела Меркел. Кабинетът му беше гласуван в парламента, където неговата трипартийна коалиция - социалдемократите, "Зелените" и Свободната демократическа партия, разполага с мнозинство.

Линднер е председател на Свободната демократическа партия, много от членовете на която бяха против спасителната помощ за Гърция по време на дълговата криза. По време на преговорите за сформирането германската трипартийна коалиция той беше против предложенията за увеличаване на данъците и за отхлабване на т.нар. дългова спирачка в страната, която представлява таван на новите заеми. Това предизвика притеснения в някои страни в ЕС, че той ще настоява за връщане към политиката на икономии в съюза. Особено след като Линднер обърна внимание на "голямото увеличаване" на дълга на членките на еврозоната по време на пандемията.

Връщане на "дълговата спирачка"

Новият германски финансов министър каза, че не планира да увеличава новите заеми през 2022 г. отвъд определените вече 100 млрд. евро от предишното правителство. Освен това коментира, че от 2023 г. възнамерява да върне "дългова спирачка", чието действие беше прекратено по време на пандемията.

Линднер също така посочи, че ще следи инфлацията "много отблизо". Тя достигна 6% миналия месец в Германия, което е най-високо й равнище от 1992 г. насам.