По следите на парите

ЕС ще се мъчи да промени фискалните си правила

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Берлин

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европа отговори на финансовата криза през 2010 - 2012 със серия от грешки. Еврозоната реши да налага наказателни бюджетни ограничения като цена за спасителните пакети, а Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите в най-лошия възможен момент. Резултатът беше рецесия с двойно дъно, драстични съкращения на инвестициите и - в някои държави - безработица до небесата, особено сред младите. Този път реакцията е по-умна. Когато COVID-19 връхлетя, ЕЦБ засили купуването на облигации, а ЕС сложи на пауза фискалните си правила, за да позволи на правителствата да харчат свободно за схеми за запазване на работните места и други програми.

Идващата година ще тества колко големи са промените. През първата част на 2022 ще има ожесточена битка между страните в ЕС относно Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който разписва фискалните правила на съюза. Още преди ковид ограниченията на пакта, приет през 90-те години на миналия век, изглеждаха трудно приложими в свят на ниски лихви и високи инвестиционни нужди. Безкрайните поправки са създали правна плетеница, в която единствено експертите могат да се ориентират. Сега страни като Италия носят дългово бреме в размер близо 160% от БВП. Съществуващите правила, които би трябвало отново да влязат в сила през 2023, теоретично биха задължили Италия да има първични бюджетни излишъци от 5% годишно - наказателна форма на остеритет, която противоречи на здравия разум.

Но правителствата трябва да намерят обща основа за разговори, а реформата на ПСР е противоречива тема. Отварянето на договорите на ЕС, за да бъдат променени основните референтни числа в пакта, които ограничават държавните фискални дефицити и нива на дълга съответно до 3% и 60% от БВП, не е много вероятно. Страни като Италия и Франция ще настояват за начини на заобикаляне, като например облекчаване на мерките, които трябва да предприеме една задлъжняла държава - вероятно чрез даване на право на правителството да участва в преценката какви да бъдат те. За да могат да бъдат постигнати климатичните цели в стратегията на ЕС "Готови за 55", някои страни ще искат въвеждане на "златно правило", което да изключва "зелените" разходи от изчисляването на дефицита.

Мудните законодателни процедури на ЕС няма да се задвижат навреме, за да променят правилата до 2023. Междувременно правителствата ще имат нужда от насоки от Брюксел дали техните проектобюджети за въпросната година се вписват в рамката. Европейската комисия на свой ред ще има нужда да знае, че правителствата от Севера няма да нададат вой, ако тя се съгласи да си затвори очите за нарушителите на правилата. Но някои вече дават заявка, че ще играят твърдо. А и не изглежда новата коалиция в Германия да има нагласата да застане на страната на европейския Юг.

Дебатът ще тече на фона на рискове за възстановяването, включително продължаващи сривове във веригите за доставки, към които страни с големи производствени сектори като Германия са уязвими. Свързани с пандемията ограничения на пътуването и контактите може допълнително да потиснат растежа. В същото време ЕЦБ ще оттегли част от своите стимули през 2022.

NextGenerationEU (NGEU), финансираният с дълг инвестиционен план на ЕС в размер на 800 млрд. евро, ще компенсира част от негативите. През 2022 ЕК ще разпредели грантове за 55 млрд. евро, като особено големи суми ще отидат към Италия и Испания. През 2023 и 2024 ще има още по-големи трансфери. За да бъде изплатен дългът, правителствата ще обмислят увеличаване на "собствените ресурси" на ЕС (общи данъци), вероятно чрез облагане на вноса от държави без схеми за контролиране на въглеродния отпечатък или чрез промени в схемата за търгуване на емисии в ЕС. Но нужното за подобни промени единодушие в ЕС досега често се е оказвало невъзможно. Този дебат ще започне с пълна сила през 2022.

Същото се отнася и за друг такъв. ЕК отдавна се мъчи как да реагира към страни членки като Унгария и Полша, които според нея нарушават правния ред в ЕС. През 2022 Брюксел ще вдигне залога, като отложи плащанията за тези държави от NGEU и дори от регулярния бюджет на ЕС. Това ще раздразни правителствата, които гледат на еврократите като на изнудвачи, и ще разтревожи лидерите, които се притесняват за единството в ЕС - но ще гарантира на данъкоплатците, че не плащат за взривяване на съюза отвътре.

Ами ако?

Най-значимият руски опозиционен лидер е задържан в затвор със строг режим от февруари след скалъпен съдебен процес при завръщането му от Германия, където беше лекуван заради опит за убийство с невропаралитично вещество. Ами ако Алексей Навални почине в затвора? Вероятно симпатизантите му ще излязат на протести, които могат да достигнат мащаба на организираните от него срещу Владимир Путин през 2011. Кремъл не желае подобно нещо и ще държи под око своя затворник.