Държавните помощи срещу ковид в развитите икономики са към края си

Правителствата залагат на различни програми, за да запазят икономическия ръст

Централните банки от своя страна трябва да реагират на покачващата се инфлация, която в някои страни надхвърля 10%

Тодор Шишков

Централните банки от своя страна трябва да реагират на покачващата се инфлация, която в някои страни надхвърля 10% © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Пандемията от COVID-19 обхвана света през 2020 г., но глобалната икономика успя да обърне негативната тенденция сравнително бързо. Главният механизъм, който беше използван от различните държави, беше представянето на програми за финансова помощ. Независимо дали тя отива директно при гражданите, отлага се плащане на данъци или лихвите по кредитите са замразяват, тези мерки бяха от ключово значение за обръщането на посоката на икономиката.

С настъпването на 2022 г. доста голяма част от тези програми приближават към края си. Правителствата трябва да вземат решение дали ще ги продължат под някаква форма, или ще трябва да вземат други решения. Важен въпрос е и как властите ще променят бюджетите си за 2022 г. Централните банки от своя страна трябва да реагират на покачващата се инфлация, която в някои страни надхвърля 10%. Това може да доведе до още неочаквани моменти през тази година.

САЩ разчитат на инфраструктурния план

Икономическото развитие на САЩ е силно зависимо от Build Back Better - инфраструктурния план на президента Джо Байдън. Планът включва инвестиции 1.75 трлн. долара, които ще бъдат направени през следващите десет години. В него също така са включени удължаване на данъчния кредит за деца, както и подкрепа за чистата енергия и електрическите автомобили. Неговото приемане обаче зависи до голяма степен от сенатора от демократите от Западна Вирджиния Джо Манчин. Неговият глас е решаващ за приемането на проекта, но за момента той не е склонен да го подкрепи. В случай че планът бъде приет, според Moody's Analytics към икономическия ръст ще бъдат добавени 0.5%. Ако не бъде приет обаче, консултантската компания предвижда намаляване на ръста с 0.75%, пише в анализ Bloomberg.

Европейският съюз и Великобритания избират различни подходи

Европейският съюз (ЕС) е една от въпросителните, когато става въпрос за бъдещето на фискалната политика. Съюзът е разделен в мнението си, като едната част иска внимание и сдържаност в действията, които биха гарантирали "финансова стабилност", както казва германският финансов министър Кристиан Линднер. Главната причина за това е желанието да се избегнат сценарии, подобни на тези на Гърция или Италия. Тази част от съюза традиционно е водена от Германия, като и сега това не е изключение.

На другия полюс като че ли се намира Франция, която пое председателството на ЕС през първата половина на 2022 г. "Топ приоритети" за местното правителство през тази година ще бъдат инвестициите и политиките, които стимулират растежа.

Великобритания от своя страна предприе друг подход за справяне с проблемите, които възникнаха покрай пандемията. Най-голямото вдигане на данъците, което се е случвало в последните 30 години, беше одобрено през 2021 г. Желанието на финансовия министър Риши Сунак беше с 46-те млрд. паунда, които бяха събрани, да се подпомогнат здравната система и други сфери на икономиката, които изпитват затруднения.

Сунак неведнъж се е обявявал против идеята за увеличаване на външния дълг, като дори веднъж описа това действие като "неморално". Въпреки това такъв ход може да се окаже належащ, тъй като планираното за април следващо покачване на данъците, от което се очаква да бъдат събрани около 12 млрд. паунда, може и да не се случи. Това е така заради нарастващото напрежение, на което е поставен премиерът Борис Джонсън, след като стана ясно, че е нарушил правилата по време на локдаун и е участвал в партита с политици.

Япония и Бразилия се подготвят за избори

Две от големите икономики в света ще провеждат избори тази година - Япония и Бразилия. Бразилия намали програмите си за помощи значително миналата година, след като в началото на пандемията одобри пакет на стойност 50 млрд. долара, който беше най-големият такъв за икономика от сравним размер. През март 2021 г. той беше ограничен до 8 млрд., но неговата крайна дата не е ясна. В страната все още са активни мерки, според които най-бедните получават различни суми по сметките си веднъж на месец. Жаир Болсонаро, който ще се бори за втори президентски мандат тази година, наскоро увеличи сумите по тази програма.

В Япония също ще се проведат избори тази година. През ноември премиерът Фумио Кишида представи нов план за справяне с проблемите, възникнали покрай пандемията, който беше изненадващо голям. В него бяха включени както директни плащания към семейства с деца, така и възобновяването на субсидии в сектора на вътрешния туризъм. Въпреки че те в момента не са активни заради разпространението на Омикрон, общата стойност на пакета е 480 млрд. долара, което се равнява на 10% от брутния вътрешен продукт на островната страна.