Световната банка очаква пандемията да забави глобалния ръст през 2022 г.

Нарастващият дълг и неравенството могат да доведат до твърдо приземяване и вълнения в по-бедните страни

Развиващите се страни са изправени пред сериозни дългосрочни проблеми, "свързани с по-ниските нива на ваксиниране, глобалните макрополитики и дълговата тежест", смята президентът на Световната банка Дейвид Малпас.

Кирил Кирчев

Развиващите се страни са изправени пред сериозни дългосрочни проблеми, "свързани с по-ниските нива на ваксиниране, глобалните макрополитики и дълговата тежест", смята президентът на Световната банка Дейвид Малпас. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Световната банка понижи прогнозите си за икономически растеж в САЩ, еврозоната и Китай и предупреди, че високите нива на дълга, нарастващото неравенство в доходите и новите варианти на коронавирус застрашават възстановяването в развиващите се икономики. Финансовата институция очаква глобалният растеж да се забави "забележимо" до 4.1% през 2022 г. от 5.5% миналата година и да спадне допълнително до 3.2% през 2023 г., тъй като нарасналото търсене се успокоява и правителствата ограничават масираната фискална и парична подкрепа, предоставена в началото на пандемията.

Прогнозите са с 0.2 процентни пункта по-ниски от юнския доклад на банката за глобалните икономически перспективи и могат да бъдат намалени още, ако вариантът на Омикрон се запази. Очаква се Международният валутен фонд също да понижи икономическите си прогнози на 25 януари.

Световната банка оставя непроменена прогнозата си за България спрямо есента на миналата година, като очаква 3.8% ръст на БВП през 2022 г. и 3.6% през 2023 г. Институцията очаква през изминалата 2021 г. икономиката на страната да отбележи 3.3% растеж.

Банката отчита голямото възстановяване на икономическата активност в развитите и развиващите се икономики през 2021 г. след свиването през 2020 г. заради пандемията, но предупреждава, че по-дълготрайната инфлация, продължаващите проблеми с веригата за доставки и работната сила и новите варианти на коронавируса вероятно ще намалят растежа в световен мащаб.

Развиващите се страни са изправени пред сериозни дългосрочни проблеми, "свързани с по-ниските нива на ваксиниране, глобалните макрополитики и дълговата тежест", казва президентът на Световната банка Дейвид Малпас, представяйки тревожните промени в данните за бедността, здравеопазването и трайните последици от затварянето на училища.

Айхан Косе, автор на доклада на Световната банка, казва пред Reuters, че бързото разпространение на силно заразния вариант Омикрон показва продължаващите смущения, причинени от пандемията. Той обръща внимание на ясно изразеното забавяне на растежа, намаляването на правителствените подкрепи и рисковете пред възстановяването.

Ковид е заразил над 300 млн. души по света. Докато 59% от населението на земята е получило поне една доза ваксина, само 8.9% от хората в страните с ниски доходи са получили поне една доза, според уебсайта Our World in Data.

Малпас описва като "нарастващ каньон" разликата в темповете на растеж между напредналите и развиващите се икономики, което според експертите на Световната банка може да предизвика повишено социално напрежение и вълнения.

Косе смята, че рисковете от "твърдо приземяване" за развиващите се страни се увеличават, като се имат предвид ограничените им възможности за предоставяне на необходимата фискална подкрепа, съчетано с постоянен инфлационен натиск и повишена финансова уязвимост.

Прогнозата в числа

В доклада се прогнозира, че растежът в развитите икономики ще намалее до 3.8% през 2022 г. от 5% през 2021 г. и ще спадне допълнително до 2.3% през 2023 г., а производството и инвестициите ще се върнат към тенденцията отпреди пандемията до 2023 г. Банката намали очакванията си за ръста на брутния вътрешен продукт в САЩ за 2021 г. с 1.2 пр. пункта до 5.6% и прогнозира доста по-нисък растеж от 3.7% през тази и 2.6% през следващата година. Китайската икономика е нараснала с 8% през 2021 г., с около 0.5 пр. пункта по-малко от последната прогноза, като предвижданията са растежът да се забави до 5.1% през 2022 г. и 5.2% през 2023 г.

Очакванията на финансовата институция са нарастването на БВП в развиващите се икономики да спадне до 4.6% през тази година от 6.3% през миналата, като ще намалее до 4.4% през 2023 г. След по-доброто представянето на еврозоната през миналата година предвижданията за тази и следващата са за по-бавен ръст от съответно 4.2% и 2.1%.

Повишаването на лихвените проценти крие допълнителни рискове и може още да подкопае прогнозите за растеж, особено ако Съединените щати и други големи икономики започнат да повишават лихвите тази пролет, месеци по-рано от очакваното, казва Косе.

Пандемията доведе общия глобален дълг до най-високото му ниво от половин век. И са необходими съгласувани действия за ускоряване на усилията за преструктуриране на дълга на страните, изправени пред дългови затруднения, и ангажиране на кредиторите от частния сектор.

Нарастването на лихвите ще застраши развиващите се икономики

Международният валутен фонд предупреди, че развиващите се икономики трябва да се подготвят за очакваното през тази година повишаване на лихвите в САЩ. По-бързото от очакваното вдигане на лихвите от страна на Фед може да разтърси финансовите пазари и да доведе до изтичане на капитал и обезценяване на валутите, отбелязват от фонда в публикация в блога си по-рано през седмицата. Постепенното затягане на паричната политика на САЩ вероятно ще има слабо въздействие върху развиващите се пазари, като външното търсене ще компенсира ефекта от нарастващите разходи за финансиране.

По-бързото повишаване на лихвите от Фед може да разтърси финансовите пазари и да затегне финансовите условия в света. Това развитие може да доведе до забавяне на търсенето и търговията в САЩ и изтичане на капитал и обезценяване на валутата на развиващите се пазари, пишат от фонда в поста.

Финансовата институция призовава централните банки да съобщават ясно и последователно своите планове за затягане на политиката.