🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Полша дава крачка назад в конфликта с ЕС

Сложните отношения между Варшава и Брюксел се затоплят, но пътят към помирение е дълъг

Полският президент Дуда се опитва да смекчи натиска на ЕК срещу страната, но засега няма видим резултат.
Полският президент Дуда се опитва да смекчи натиска на ЕК срещу страната, но засега няма видим резултат.
Полският президент Дуда се опитва да смекчи натиска на ЕК срещу страната, но засега няма видим резултат.    ©  Reuters
Полският президент Дуда се опитва да смекчи натиска на ЕК срещу страната, но засега няма видим резултат.    ©  Reuters

Полският президент Анджей Дуда внесе предложение за законодателство за премахване на спорната дисциплинарна камара на съдиите. "Този законопроект трябва да даде на полското правителство инструмент да сложи край на спора с Европейската комисия", каза Дуда. Идеята е камарата да бъде премахната и нейните съдии да се пенсионират или да бъдат преместени в други камари на Върховния съд. Дисциплинарните дела ще се разглеждат от нов състав, включващ 11 съдии от Върховния съд, избрани чрез жребий.

Критиците смятат, че към момента камарата позволява освобождаването на съдии по политически причини, което подклажда напрежението между Полша и ЕС. Миналия октомври Съдът на ЕС постанови, че Полша трябва да плаща 1 млн. евро на ден глоби за поддържане на дисциплинарната камара за съдии, създадена от консервативното националистическо правителство във Варшава.

В същото време, заради неплащане на глобата, Брюксел заплаши да приспадне сумата от еврофондовете за Полша и замрази предвидените средства от Плана за възстановяване и устойчивост (в размер на 36 млрд. евро безвъзмездни средства и заеми). Полският министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че финансовите санкции представляват "шантаж", а друг полски министър заплаши да създаде пречки пред ключовото законодателство на ЕС за климата.

"Вината за това, че не са отпуснати парите за Полша до ден днешен, не е наша. Полша се ангажира да използва всички налични политически инструменти, за да изясни съмненията, и го прави", заяви пред "Капитал" полският евродепутат Ришард Чарнечки от Групата на европейските консерватори и реформисти. "Реформата на полската съдебна система не е далеч от стандартите, приети в Германия, Нидерландия, Франция или Испания. Полските власти знаят много добре как да извършат реформи на полската съдебна система, които ще служат на Полша, като спазват правото на ЕС", добави той. Правителството отчаяно се нуждае от европейското финансиране в момент, когато инфлацията се покачва рязко, а парламентарните избори са насрочени за 2023 г.

Очаква се законопроектът да бъде изпратен за обсъждане в долната камара на парламента. "Ще трябва да изчакаме и да видим какво точно се предлага", заяви говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер пред репортери в Брюксел, когато беше попитан за законопроекта на Дуда. Кристиан Уиганд, друг говорител на Европейската комисия, добави, че глобите ще се прилагат, "докато Полша не изпълни напълно разпореждането на еропейския съд". Инициативата на Дуда едва ли ще доведе до пробив в продължителния конфликт между Варшава и Брюксел за върховенството на закона. Няма мнозинство в парламента, което да подкрепи законопроекта, тъй като партията "Солидарна Полша" е против него, а "Право и справедливост" е разделена, смята Пьотр Бурас от European Foreign Relations Council. Разбира се, положителните сигнали от Комисията биха могли да насърчат някои опозиционни партии да подкрепят законопроекта, но приемането му без собствено мнозинство на "Право и солидарност" може да означава край на управляващата коалиция, обяснява експертът пред "Капитал".

Следващата седмица (16 февруари), Съдът на ЕС ще се произнесе по механизма за условност, който още през настоящия месец може допълнително да лиши страната от европейско финансиране заради проблемите с върховенството на закона.

Сложните отношения Полша - ЕС

Управляващата партия в Полша "Право и справедливост" отдавна подклажда напрежението с Брюксел чрез демонтирането на независимата съдебна система, посягане на правата на LGBT общността, намаляване на репродуктивните права на жените и засягане на свободата на медиите в страната. Кризата в отношенията достигна своя връх през октомври миналата година, когато Конституционният трибунал на Полша постанови, че някои закони на Европейския съюз са несъвместими с конституцията на страната.

За да се справи с кризата на Запад, Полша погледна на Изток, пише Foreign Policy. Когато силният човек на Беларус Александър Лукашенко организира миграционната криза на източната граница на Полша в отговор на санкциите на ЕС, партията "Право и справедливост" зае твърда позиция по отношение на миграцията. И това до известна степен подейства - Брюксел изрази "солидарност" с Варшава независимо от условията, които Полша наложи по границата си с Беларус. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заговори за иницииране на "дебат относно финансирането от ЕС на физическа гранична инфраструктура" в региона.

Миналата седмица Варшава сключи сделка с Прага за прекратяване на дълготраен - и все по-скъп - спор за въглищната мина "Турув", близо до границата с Чехия. През септември Съдът на ЕС наложи на Варшава глоба от 500 хил. евро на ден, докато мината не бъде затворена. Европейската комисия съобщи, че е започнала процедура за отнемането на 15 млн. евро глоба и 30 хил. евро лихва заради отказа на Варшава да затвори въглищната мина. Въпреки постигнато извънсъдебно споразумение между двете страни Брюксел предупреди, че ще си прибере дължимата глоба за периода от нареждането на съда до изтеглянето на иска.

Накъде всъщност гледа Полша

Полша продължава да играе несигурна игра, използвайки геостратегическата си позиция. От една страна, полският президент Анджей Дуда се срещна миналата седмица с китайския лидер Си Цзинпин в кулоарите преди откриването на олимпийските игри в Пекин и беше единственият лидер на ЕС, който реши да посети китайската столица за олимпиадата.

От друга страна, тази седмица Германия, Франция и Полша обявиха единство в целта си за запазване мира в Европа. Лидерите на трите държави от т.нар. Ваймарски триъгълник се срещнаха в Берлин, за да обсъдят начините за деескалация на напрежението, породено от струпването на руски войски по границата с Украйна.

Олаф Шолц се върна от Вашингтон, където разговаря по темата с американския президент Джо Байдън, а френският държавен глава направи визита в Киев и Москва.

"Полша играе ключова роля по отношение на статута си в политическите отношения с Украйна и Русия. Ние сме в специфична позиция и политическа ситуация. Радвам се, че Европейският съюз се вслушва в Полша и взема предвид нейното мнение относно конфликта, причинен от Русия.", сподели още пред "Капитал" евродепутатът Ришард Чарнечки.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 2

    Хайде сега ЕС да скръцнат със зъби и на Орбан. Ние нашата работа си я свършихме (да не ни се надява човек!), свалихме нашия тулуп.

    Нередност?
Нов коментар