Законът в Полша за руското влияние: Комисия за политическа употреба

Според Качински загуба на ПиС наесен ще означава Finis Poloniae - краят на Полша. Според опозицията вотът е шанс да се сложи край на продължаващото вече осма година управление на ПиС, което по думите на легендарния журналист Ришард Капушчински води до "путинизация" на страната. Парадоксът е, че точно законът, който според правителството ще прочисти Полша от вредна руска намеса, според критиците му изглежда сякаш е излязъл от наръчника на Сталин.

Елиминиране на руските агенти или на политическите опоненти

Прокараният след бурни дебати в парламента и ратифициран от президента Анджей Дуда в края на май закон предвижда създаването на деветчленна държавна комисия, която да разследва предполагаеми кремълски операции за влияние в Полша между 2007 и 2022 г. Това обхваща периода до 2015 г., когато начело на страната беше правителство на партията "Гражданска платформа" с премиер Доналд Туск. От ПиС аргументираха създаването на подобен орган с нуждата от засилване на прозрачността и укрепване на държавата във време на засилена заплаха от Русия. А президентът Дуда отговори на недоволните така: "Честните хора, които са действали в интерес на Полша, нямат какво да крият и от какво да се страхуват".

Въпросът е, че комисията трудно би могла да мине за независима. Нейните членове ще бъдат избирани от парламента, който е доминиран от ПиС, а председателят й ще бъде назначен от премиера и заместник-председател на управляващата партия Матеуш Моравецки. Новосъздаденият орган ще има достъп до всички секретни документи на държавата, ще има право да води закрити заседания, а членовете му ще бъдат с имунитет. Освен това дефиницията на "руска намеса" в закона е доста мъглява. Въпреки това комисията ще има правомощията да отменя всяко административно решение, което сметне за взето под "руско влияние", както и да налага до десетгодишна забрана за заемане на публичен пост на всеки, който според нея е помагал на Кремъл.

Според опозицията всичко това е зле прикрит опит за елиминиране от политическата сцена на нейния лидер Доналд Туск. Мнозинството от поляците също смятат така. Социологическо проучване от края на май показва, че 61% от анкетираните са съгласни с твърдението, че новият закон е "предизборен сюжет за дискредитиране на политически опоненти".

Привържениците на правителството твърдят, че комисията е нужна, за да разгледа въпроси като сделките за руски газ, подписани от Варшава по време на управлението на Туск. Но те са се случили преди незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., а и след идването на ПиС на власт Полша продължаваше да купува руски газ, нефт и въглища до тази година.

В полза на опасенията за опит за дисквалифициране на политически противници говори и фактът, че Ярослав Качински, който няма формална изпълнителна власт, но дърпа конците на правителството зад кулисите, има навика да нарича водещи фигури от опозицията "предатели" и "марионетки". Като отношението му към бившия премиер, бивш председател на Европейския съвет и настоящ лидер на най-голямата опозиционна партия "Гражданска платформа" Доналд Туск е особено неприязнено и лично.

По време на неговото управление братът на Ярослав Качински и тогавашен президент на Полша Лех Качински загина при самолетна катастрофа край руския град Смоленск. Вече близо десетилетие оттогава Качински и водещи политици от ПиС отказват да приемат резултатите от разследването и твърдят, че катастрофата е плод на руски заговор. И обвиняват Туск в съучастие в прикриването му. Ето защо не е изненада, че Януш Ковалски, депутат от "Суверенна Полша", коалиционен партньор на ПиС, признава в прав текст, че целта на комисията срещу руското влияние е да изправи Туск на съд. И добавя, че една от неговите лични цели е "да го прати в затвора".

На този фон новият закон предизвиква тревога не само в Полша. Часове след приемането му Държавният департамент на САЩ излезе с необичайно остро изявление, а критиките от ЕС бяха последвани от бърза реакция и в началото на юни Брюксел предприе правни действия срещу Варшава. Според Европейската комисия законът "нарушава принципите на демокрацията" и "правото на ефективна съдебна защита" и започнатата заради него процедура срещу Варшава може да доведе до големи глоби.

Обратен завой или тактическо отстъпление

Точно силната международна реакция в момент, когато Полша се превръща във все по-ключов играч в ЕС и НАТО, е обяснението за драматичния обратен завой на президента Дуда, който само четири дни след като ратифицира закона, промени мнението си и предложи промени в него. Като предположенията са, че Дуда е бил повлиян не толкова от поредния сблъсък с Брюксел и евентуалните глоби и загуба на още средства от ЕС (заради други правни спорове с ЕК милиарди евро от полагащите се на Варшава еврофондове стоят блокирани), колкото от критиките от САЩ. Запазването и засилването на военния съюз с Америка, която Полша вижда като основен гарант срещу руския експанзионизъм, е основен приоритет на Дуда и ПиС още преди войната в Украйна.

Само че внесените от Дуда поправки все още не са приети от парламента и законът е в сила в сегашния си вид. А дори и да бъде променен съгласно предложенията на президента (основното е, че комисията няма да има право да налага забрана за участие в публичния живот, а само да оповестява, че някой е действал под руско влияние), според опозицията той пак ще си остане достатъчно мракобесен.

Както отбелязва в своя блог професорът по политически науки от University of Sussex Алекс Шчербяк, "основният политически ефект от дебатите около комисията е, че вдига още повече залозите в наближаващите избори". И също така задълбочава поляризацията между про- и антиправителствените лагери, което е важно, тъй като мобилизацията и от двете страни ще е ключова за определяне на изхода от вота. Според социологическите проучвания подкрепата за ПиС в момента е около 35%, докато "Гражданска платформа" се движи около 30%.

От една страна, "Гражданска платформа" печели от засилването на поляризацията, защото това увеличава натиска върху останалите опозиционни формации да се обединят около нея и Туск в името на отстраняването на ПиС. От друга обаче, ПиС също има полза от това, "особено ако опозиция и Туск се превърнат в синоними", посочва Шчербяк. Защото макар да е уважаван навън и да е ефективен критик на "карикатурната диктатура" на Качински и компания, Туск продължава да бъде един от политиците с най-ниско доверие в Полша. И за мнозина управлението му преди години продължава да е символ на социална нечувствителност и елитарна дистанцираност. В същото време самият Туск е разделяща фигура и фокусирането върху него може да мобилизира част от избирателите на ПиС, които в последните години са пасивни и не гласуват.

На пръв поглед изглежда, че ПиС си вкара автогол с противоречивия ход с комисията. Но до есента има още много време и с лекото отстъпление на Дуда други теми може да се окажат решаващи за изхода от изборите. Както отбелязва Шчербяк, не конституционните въпроси около комисията за руското влияние, а икономиката и жизненият им стандарт вълнуват поляците повече и вероятно те ще определят победителя.