Брюксел преглежда стратегията за устойчиви храни, след като войната в Украйна наруши вноса
ЕС получава половината от доставките си на царевица от Украйна и една трета от торовете от Русия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
ЕС преглежда стратегията си за устойчиви храни на фона на недоволство от планираните реформи от страна на национални правителства и на земеделския сектор, пише Financial Times. Преди две години Брюксел си постави за цел да реформира своите земеделски практики, за да успее да постигне ангажимента за нулеви нетни емисии до 2050 г. Сега обаче руската инвазия в Украйна доведе до спад в износа на зърно и торове от тези държави и предизвика опасения за недостиг.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че стратегията за устойчивите храни се базира на ситуацията отпреди войната в Украйна и затова трябва да бъде преразгледана. По думите му плановете ще доведат до спад от 13% в производството на храни. Във Франция ще има избори следващия месец и Макрон ще се нуждае от гласовете на влиятелното фермерско лоби в страната. Но сходни притеснения изразяват също така Испания и Италия.
Поскъпване, но не и недостиг
Войната в Украйна доведе до скок в цените на пшеницата, царевицата и други храни. ЕС получава половината от доставките си на царевица от Украйна и една трета от торовете от Русия. А торовете вече поскъпнаха със 170% през 2021 г. заради високата цена на природния газ. Въпреки това Брюксел твърди, че ЕС най-вероятно ще изпита покачване на цените, но не и недостиг.
Общата селскостопанска политика на ЕС, за която все още отива над една трета от годишния бюджет на блока, спомогна европейските страни да станат нетни износители на храни. През последните години субсидиите за производството бяха намалени и бяха прехвърлени към плащания за екологичните планове. Същевременно употребата на пестициди се сви, тъй като все повече субстанции бяха забранени.
Премахването изцяло на субсидиите от производството с цел постигане на ангажиментите на ЕС за нетни нулеви емисии беше определено за прекалено спорно решение, така че Европейската комисия въведе серия от цели за 2030 г. като част от стратегията "От фермата до вилицата". Те включват намаляване на употребата на торове с една пета, намаляване наполовина на използването на антибиотици и увеличаване от 9% на 25% на земята, обработвана по органичен начин. Мярката за устойчива употреба на пестициди, целяща да ореже използването им наполовина, трябваше да бъде одобрена тази седмица, но сега това е отложено.
ЕК преглежда и отговора при ядрен инцидент
Същевременно Брюксел преглежда и други свои планове, а именно за подобряване на европейски здравен отговор в случай на ядрен инцидент след започването на войната в Украйна. Европейската комисия иска да насърчи страните членки да увеличат запасите си от йодни таблетки, защитни костюми и други. Освен това се работи по планове за реакция при евентуални химически и биологични атаки.
"Брюксел работи по гарантиране на своята подготвеност в сферата на химическите, биологичните и ядрените заплахи по принцип и това предхожда войната в Украйна", посочва говорител на Европейската комисия. По-рано този месец аптеки в Белгия, България и Чехия изчерпаха наличността си от йодни таблетки, след като руските сили стреляха по украинска атомна електроцентрала.
1 коментар
Устойчивостта на доставките на храни... затова ФЕЦове не трябва да са възможни законно върху земеделски земи... Камънаци, пустини и унищожени земи... дори там инвеститорът да доказва еквивалентно възстановяване и инвестиции в паралелни проекти за зеленчук, плодове...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.