🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Енергийните мерки на ЕК ще се фокусират върху запълване на газовите хранилища

Исканията за таван на цените и реформа на енергийния пазар засега не събират достатъчна подкрепа

Reuters твърди, че лидерите на ЕС ще се споразумеят на срещата си за съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород преди следващата зима.
Reuters твърди, че лидерите на ЕС ще се споразумеят на срещата си за съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород преди следващата зима.
Reuters твърди, че лидерите на ЕС ще се споразумеят на срещата си за съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород преди следващата зима.    ©  Reuters
Reuters твърди, че лидерите на ЕС ще се споразумеят на срещата си за съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород преди следващата зима.    ©  Reuters

Въпреки призивите на южноевропейските страни за по-решителна намеса на енергийните пазари с цел да бъдат овладени растящите цени, Европейската комисия поне засега, изглежда, не планира подобни мерки. Това сочи проектодокумент на ЕК, цитиран от Financial Times, който предстои да бъде представен на срещата на лидерите на съюза през тази седмица. Запълване на газовите хранилища на страните ще бъде основната предложена мярка за предпазване от по-нататъшни силни колебания на енергийните пазари.

Според анализа на комисията хранилищата осигуряват 25-30% от консумирания през зимата газ. Но миналата зима запасите бяха с около 10% по-ниски от обичайното, което засили шока от движенията на пазара. ЕК предвижда запълването на съоръженията за съхранение да започне още през април и да достигне 90% до ноември, като не изключва за това да е необходима "финансова подкрепа".

ЕК планира да задължи държавите членки да запълнят газовите си хранилища почти догоре тази година чрез промяна в законодателството на ЕС за сигурността на газовите доставки, сочи изнесената информация. Така страните ще бъдат подготвени за възможни прекъсвания на доставките през следващата зима. Документът се опитва да балансира между интервенционистки настроените правителства, от една страна, които искат ЕС да наложи ценови таван и да отдели пазара на газ от този на електроенергия, и по-пазарно ориентираните, които настояват за засилване на инвестициите във възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност на сградите и постепенно разделяне с руските доставки.

Агенция Reuters от своя страна твърди, че лидерите на ЕС ще се споразумеят на срещата си за съвместно закупуване на газ, втечнен природен газ и водород преди следващата зима. "С оглед на следващата зима държавите членки и Европейската комисия спешно... ще работят заедно за съвместното закупуване на газ, LNG и водород", ще кажат лидерите на ЕС след среща на върха на 24-25 март, според проект изявление от срещата на върха, видяно от агенцията. Европейската комисия миналата година предложи система за страните от ЕС за съвместно закупуване на стратегически запаси от газ, за което някои членове, включително Испания, призоваха като начин за осигуряване на буфер срещу потенциални прекъсвания на доставките. Страховете от шокове в доставките нараснаха, откакто Русия започна това, което тя нарича "специална военна операция" в Украйна.

Югът срещу Севера

Все повече държави се обявяват в полза на ограничаване на цените на газа под някаква форма. Испания, където има протести заради високите цени на електроенергията, призовава за спешни мерки още миналия септември. Към нея се присъединяват страни от Южна Европа, но позициите на Франция и Белгия също започват да се доближават, пише Politico. Миналия петък премиерите на Италия, Испания, Португалия и Гърция обявиха, че ще представят съвместни предложения за ограничаване на цените на енергията, а премиерът на Полша изрази "пълна подкрепа" за плана. Президентът на Франция Еманюел Макрон също призова за реформа на системата за ценообразуване на електроенергията в ЕС. В понеделник към призива за ограничаване на цените на газа се включи и министър-председателят на Белгия, чието предложение е за таван от 120 евро за MWh, който може и да бъде обвързан с цените на световните пазари.

Подобни предложения за държавна намеса на пазара срещат несъгласието на Германия и Холандия. Тяхната про-пазарна позиция припомня, че ако ЕС реши да плаща по-малко за газ, има опасност доставчиците да решат да продават другаде. Запознати с процеса официални лица от Мадрид поясняват, че тяхното предложение е за по-сложен ценови механизъм, който да засяга най-вече газа за електроцентралите и да позволи да се държи под контрол цената на тока.

В дългосрочен план нормализирането на енергийните цени в Европа остава зависимо от намирането на алтернативни доставки.