Митове и факти: Ще се справи ли светът без ресурсите на Русия

Причини за паниката

Стоковите пазари са в паника по две причини. Първо, много от тях бяха с ниски спредове поради силно търсене дори преди войната. Енергичното икономическо възстановяване след блокирането събуди апетита за енергия и метали, като понижи запасите до рекордно ниски нива. Предлагането, което е лесно да спадне, но отнема повече време да се възстанови, не е наваксало, казва Джовани Серио от големия търговец на петрол Vitol. Много преработващи съоръжения като петролни рафинерии, които спряха работа по време на ковид, останаха затворени, което предизвиква забавяния.

Втората причина за безпокойство е намаляващото предлагане, което е основният проблем след инвазията в Украйна. Износът на известно количество руски петрол все още продължава: милиони барели в момента пресичат Атлантическия океан. Но по-голямата част от него е купена и платена преди две или повече седмици. По-новите доставки на руския сорт суров петрол Urals вече не се движат въпреки отстъпките от 25% от цената. В нежеланието си да се окажат блокирани с непродаваеми товари западните фирми изпреварват възможни санкции. Много от тях се страхуват и от обществена реакция: на 8 март Shell заяви, че ще спре да купува руски петрол, след дни на негативно медийно отразяване на сделка за петрол Urals.

Източник: Reuters Преглед на оригинала

Особени проблеми създава липсата на финансиране. Повечето чуждестранни банки, в това число и китайски, спряха да издават акредитиви за руски сделки. След плащане на солени глоби за нарушаване на санкциите срещу Иран и други през последното десетилетие банките не искат да рискуват. Това все повече важи и за големи търговци на суровини като Glencore, които в недалечното минало все още се договаряха с автократи в името на снабдяването на света (и прибирането на печалби). Много от тях се страхуват , че ако продължат да търгуват с Русия, ще бъдат отрязани от жизненоважно банково финансиране.

От не по-малко значение са проблемите с логистиката. Неспособни да получат застраховка, чужди кораби избягват Черно море. Миналата седмица Maersk и MSC, които заедно извършват една трета от операциите с контейнери в Русия, се оттеглиха от страната. Великобритания издаде забрана за руски кораби на своите пристанища; ЕС обмисля подобни мерки. Франция блокира руски кораби, превозващи стомана и соя за други страни.

Неизползваните товари и нестабилните цени натоварват физическата и финансовата инфраструктура на търговията със суровини. Някои европейски пристанища са силно претоварени. Засегнатите търговци са изправени пред искания за огромни маржове. На 7 март големият кредитор China Construction Bank пропусна плащане в LME (като впоследствие го извърши). Цените на бункерното гориво се повишиха с една трета след инвазията, което ограничава корабоплаването по целия свят.

Усложнения

Истинско петролно ембарго от страна на Запада би могло да направи всичко това да изглежда като разходка с лодка. В нормални години Русия изнася 7-8 млн. барела на ден, половината от които отиват за ЕС. На теория Китай би могъл да купува повече от Русия, като освободи някои други доставки. Но руските тръбопроводи биха могли да пренасочат само 500 хил. барела на ден от Европа към Азия, а железопътните доставки биха прибавили още 200 хил. барела на ден, изчислява консултантската компания Rystad Energy. Транспортирането на руски петрол до Европа отнема 5-10 дни, а до Азия - 45. Пренасочването на потоци би станало още по-трудно, ако "вторични" санкции таргетират незападни фирми. Тъй като западните платежни системи стават недостъпни, търговците ще се върнат към тромавите бартерни размени. Разширяването на по-добри китайски и други алтернативи може да отнеме години.

Това предполага, че значителна част от доставките на руски петрол може да излязат от пазара. Вероятно ще бъдат засегнати и други суровини. Русия обеща да отговори на пълно петролно ембарго, като ограничи износа на газ към Запада. Ограниченията върху продажбите на въглища също биха били болезнени и биха затруднили усилията на Европа да се откъсне от газа. Тъй като качеството на собственото му производство се влоши, делът на вноса на въглища в блока от Русия се удвои през последните десет години до 80%. В случая и с газа, и с въглищата голяма част от доставките от Русия просто няма да достигнат до пазара. Нейните газохранилища са почти пълни. Тя няма достатъчно голям флот, за да превозва въглища до Азия, където са най-търсени (до Европа въглищата се изпращат с жп транспорт).

Повикайте картела

Големият въпрос е дали увеличаване на предлагането от други места би могло да смекчи тези загуби. Да започнем с петрола. САЩ вече планират увеличение на добива на петрол с 1 млн. барела на ден. Западът може също така да притисне членовете на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), да увеличат доставките, с което да се осигурят още около 2 млн. барела на ден. Премахването на санкциите срещу Иран може да добави още 1 млн. барела дневно. Използването на запаси за спешни случаи също би помогнало. Миналата седмица САЩ и други големи страни, потребяващи петрол, се съгласиха да освободят 60 млн. барела от запасите си. Имаше сигнали, че е възможно да пуснат и още.

Преглед на оригинала

Всичко това може да увеличи глобалното предлагане с 3-4 млн. барела на ден - много, но може би недостатъчно. А допълнителното предлагане би отнело твърде дълго да се включи в пазара. Членовете на ОПЕК не могат да увеличат производството бързо, защото не са инвестирали в нови находища от години. Рестартирането на американските шистови кладенци отнема шест месеца; а доставянето на суров петрол от тях - още толкова. Междувременно цените ще останат болезнено високи. Ще има други проблеми. Трудно е да се преоборудват рафинериите, предназначени да поглъщат суров петрол Urals, който има високо съдържание на сяра. Ливан наскоро остана без дизелово гориво не поради липса на петрол, а заради капацитета за обработка на сортове, различни от Urals.

Предизвикателството пред Европа - газът

Намирането на нови източници на газ е големият проблем пред Европа. С идването на пролетта континентът ще се нуждае от по-малко газ и възстановяването на запасите след зимата може да се отложи до есента. Европа може да започне да внася повече втечнен природен газ от Америка, но това ще изисква да увеличи капацитета си за "регазификация" (преобразуване на втечнения газ обратно в газообразно състояние). Планираната лятна поддръжка на норвежките платформи може да бъде отложена, за да не спират да работят. Азербайджан би могъл да доставя повече за Европа. Като цяло подобни решения могат да заменят около 60% от руския внос, смята Rystad. Огромно усилие - и все пак недостатъчно.

Следователно възстановяването на равновесието на пазара изглежда невъзможно без принудително намаляване на търсенето. Най-малко бруталният начин да се постигне това би бил чрез политики, които се стремят да ограничат потреблението, като например ограничения за отопление на сгради или нормиране на мощността за промишлени нужди. По-вероятно е пазарът да се приспособи към покачващите се цени по трудния начин, чрез това, което икономистите наричат "унищожаване на търсенето" - самоналожени съкращения. Серио от Vitol казва, че скокът в цените на суровия петрол до 200 долара за барел може да предизвика "доброволно" съкращаване с 2 млн. барела на ден, като други 2 млн. барела на ден няма да се потребяват поради спад на доходите. На 9 март Rystad каза, че цените могат да достигнат 240 долара за барел това лято, ако повече страни се присъединят към американското ембарго.

Такъв енергиен ад би нанесъл огромни последици за фирмите и хората. Унищожаването на търсенето на метали би засилило болката. Липсата на алуминий може да попречи на различни производства - от автомобили до консерви. Възможно е недостигът на никел да постави производството на електрически превозни средства в застой.

По-слаб растеж и дефицити

Всичко това със сигурност ще спъне богатите икономики. Банката JPMorgan Chase вече понижи прогнозата си за ръст на световната икономика през 2022 г. с 0.8 процентни пункта спрямо очакванията седмица преди инвазията, като еврозоната ще понесе удар от 2.1 процентни пункта.

За по-бедните страни непосредствената заплаха е от нарастване на дефицитите по текущата сметка. Анализът на The Economist показва, че при равни други условия петрол от 150 долара за барел за една година ще свали средно с 2.3 процентни пункта балансите по текущите сметки на 37 вносители на петрол. Това ще засегне държави, които вече са подложени на натиск, като Пакистан и Турция (виж графиката). Процентен пункт ще бъде отстранен от излишъка по текущата сметка на Китай. Дори големи износители на суровини като Чили могат да пострадат, защото металите не са поскъпнали толкова. Страните - износителки на петрол, ще спечелят, но все още са изправени пред проблеми като покачване на стойността на валутата, което натежава при износа на неенергийни продукти.

Цените вероятно ще останат високи и след отмяната на санкциите. Русия, смятана за несигурен търговски партньор с лоша репутация, ще остане маргинализирана, казва Том Прайс от банката Liberum. Докато капиталовите ѝ пазари и приходите от износ се опитват да се възстановят, инвестициите в добив на суровини ще намаляват. Заедно със загубата на умения и активи капацитетът ще се свива. След 2022 г. по-високите лихвени проценти и по-бавният глобален растеж може най-накрая да охладят пазара - за сметка на твърде висока цена. През 1876 г. Некрасов започва да пише последната и най-ведра част от поемата си, наричайки я "Празник за целия свят". Но щастливият край така и не идва: главата остава недовършена.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved