Ядрените оръжия са ни скъпи

Светът плаща по 156 000 долара на минута за поддръжка и модернизация на атомните бомби

Северна Корея обяви, че извършените ракетни тестове са били симулация на атака по Южна Корея
Северна Корея обяви, че извършените ракетни тестове са били симулация на атака по Южна Корея
Северна Корея обяви, че извършените ракетни тестове са били симулация на атака по Южна Корея    ©  Reuters
Северна Корея обяви, че извършените ракетни тестове са били симулация на атака по Южна Корея    ©  Reuters

Януари 1961 г. в пика на студената война бомбардировач B-52 се разпада в небето над Северна Каролина. От него близо до градчето Голдсборо изпадат две ядрени бомби. Трагедията, по-голяма от тази в Хирошима и Нагасаки, по чудо не се случва. Едната от бомбите пада меко с парашута си на земята. Другата се забива твърдо, но за щастие не стига до детонация.

Ядрените несигурности не идват само от небето. Докладите на Международната агенция за атомна енергия за инциденти с ядрен материал, в това число непозволено притежание, кражба и изчезване, сочат, че само за периода 1993 - 2015 г. техният брой е 2889.

Докато "малките" пропуски в контрола на атома могат да останат под радара, подрънкването с ядрения арсенал от страна на държавни лидери на ядрени суперсили като руския президент Владимир Путин вдигат сериозно напрежението.

Войната на Русия в Украйна доведе до изчерпване на таблетките йод по места, ръст на търсенията на локации на бункери в Google и огромен скок на посещенията на онлайн платформата NUKEMAP, създадена през 2012 г., в която любопитни потребители могат да натискат "червения бутон" за детонации и да видят до какви поражения може да доведе дадена бомба, хвърлена на конкретно място.

Армагедонът по всяка вероятност няма да се състои, но нахлуването на Русия и ядрената риторика на Путин вероятно ще нанесат други трайни поражения - светът ще продължи да хвърля огромни средства за ядрени оръжия. Сега той харчи за тях по 156 хил. долара в минута, или 224.6 млн. на ден, и става едно все по-малко сигурно място.

Тези скъпи, скъпи бомби

Привържениците на разоръжаването класически защитават тезата, че модернизацията на ядрените арсенали е в противоречие с целта за елиминирането им. Обратно, другата група е на позицията, че докато този вид оръжия съществуват, трябва да бъдат модернизирани, за да са сигурни и ефективни.

Според последния доклад на International Campaign to Abolish Nuclear Weapons (ISAN) през 2021 г., годината преди руската инвазия в Украйна, девет ядрени държави са похарчили 82.4 млрд. долара за своите ядрени оръжия.

САЩ са лидер по разходи с 44.2 млрд. долара, или над половината. Това е и ръст на разходите с 12.7% спрямо предходната година, като Вашингтон поддържа около 5550 ядрени бойни глави (включително такива, които трябва да излязат от употреба), които са запазили след подписването на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Или това прави по около 5 млн. долара на час разходи за американския данъкоплатец.

Русия се нарежда на трета позиция след Китай въпреки по-големите си ядрени арсенали, с разходи за 8.6 млрд. долара. Което обаче може и да е сигнал за по-слаба поддръжка на мунициите. А състезанието между Индия и Пакистан продължава и в тази сфера, като Индия е похарчила 2.3 млрд. долара срещу 1.1 млрд. долара за Пакистан.

Авторите на доклада изчисляват, че оръжейната индустрия е получила 15 договора за около 30 млрд. долара през 2021 г. За сравнение - година по-рано стойността на контрактите е била 14.8 млрд. долара. Похарчените пари само за лобиране за миналата година са достигнали 117 млн. долара.

Разоръжаването като мираж

Ядрените оръжия достигат пика си през 1986 г., когато броят им е над 64 хил. След това те намаляват и стигат 9440 през 2022 г., според последните данни на Bulletin of the Atomic Scientists. Напредъкът през последните години в посока на разоръжаването не е значителен, като арсеналите на някои ядрени държави като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея се увеличават.

По време на управлението на Доналд Тръмп калкулациите в САЩ показаха, че обновяването на арсенала ще струва 1.2 трлн. долара до 2046 г., както и че ще се заложи и на разработването на тактически ядрени оръжия с по-малка мощност, което ги прави по-приложими и застрашават цялата концепция на взаимно гарантираното унищожение. Или oт позицията на неразпространението - единственото нещо, което е по-лошо от безполезна бомба, е "използваемата" бомба, като Путин също обяви, че страната произвежда ново поколение ядрени оръжия.

През 2020 г., на годишнината от бомбардировката над Хирошима, американският президент Джо Байдън обеща да "възстанови американското лидерство в контрола на оръжията и неразпространението като централен стълб на глобалното лидерство на САЩ", а през март 2021 г. администрацията му обяви, че "ще предприеме стъпки за намаляване ролята на ядрени оръжия в стратегията на страната за национална сигурност. В първите месеци на тази година обаче дойдоха и критиките при публикуването на т.нар. Nuclear Posture Review (NPR), че корекциите ще са в периферията на ядрената програма, но не и в сърцевината й.

Нападението на Русия над Украйна - държава, предала ядрените си арсенали, беше окачествено от анализаторите като поредния сериозен мащабен удар по усилията по разоръжаване и като много лош сигнал към държавите, които не разчитат на ядрено оръжие за гарантиране на сигурността си. Или разходите продължават, а светът е все по-малко сигурен.