Корупция при износа на въглища за Китай доведе до протести в Монголия

Освен обвиненията в корупция, недоволство има и спрямо икономическата политика на правителството. COVID имаше сериозен негативен ефект върху местната икономика, като войната в Украйна и последвалите я санкции спрямо Русия допълнително затрудниха властите в Улан Батор заради затварянето на границите с Москва. Комбинацията от тези фактори води до инфлация от 15.2% за ноември и хиляди семейства, които падат под прага на бедността.

Обвиненията са съсредоточени върху въглищата от района Таван Толгой в пустинята Гоби, които се добиват от държавната въглищна компания Erdenes Tavan Tolgoi (ETT) и две други компании. Според публикации в местните медии клажбите са били огромни - говори се за общо 6.5 млн. тона въглища на стойност 1.7 млрд. долара от държавната въглищна компания. Монголските власти са поискали от Китай помощ за разследването.

Без Китай не може

Износът на суровини е от изключителна важност за монголските власти, тъй като страната има големи залежи на въглища, мед, злато и други минерали. Монголия изпраща 86% от минния си износ за Китай, като на въглищата се падат повече от половината. Една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната идва от минното дело.

Стойността на износа на въглища от Монголия скочи до 4.5 млрд. долара през първите девет месеца на 2022 г., което е почти три пъти повече от същия период на миналата година. Източник: Reuters

Търговските взаимоотношения с Пекин са толкова важни, че страната инвестира сериозни средства в изграждането на три нови жп връзки с втората най-голяма икономика в света. Първата - тази от мината Таван Толгой до границата Гашуун Сукхайт, беше завършена през септември, а дължината й е 233 км.

Актуалните цени на световните пазари поставят Монголия в много силна позиция, а фактът, че Китай постепенно започва да възвръща индустриалния си темп, само засилва ползите а Улан Батор. Страната е доставила 19 млн. метрични тона въглища в Китай до ноември 2022 г., сочат данните на Националната статистическа служба. Това вече надхвърля 16-те млн. тона за 2021 г.

Стойността на износа на въглища от Монголия скочи до 4.5 млрд. долара през първите девет месеца на 2022 г., което е почти три пъти повече от същия период на миналата година. Задържането на подобни нива е заложено и в правителствения бюджет за 2023 г. Бюджетът включва прогнози за приходи, които предполагат значителен износ към Китай в обем и на цени, които изглеждат доста оптимистични. Това допълнително подхранва недоволството в страната, като все повече хора смятат, че е нужно концентрирането върху възобновяемите източници на енергия. Въпреки това страната, която ще продължи да разчита на въглища за най-голяма част от енергията си, е именно Китай. Пекин е най-големият замърсител в света и е поел ангажимент да постигне въглероден неутралитет до 2060 г. За тази цел страната инвестира в изграждането на собствена възобновяема енергийна мрежа, за да се подготви за спада в потреблението на въглища.

Но енергийните нужди на Китай, която сериозно разчита на тежката си индустрия, далеч надхвърлят това, което възобновяемите източници могат да осигурят. Желанието на властта в Улан Батор е страната им да бъде ключовият доставчик, който да запълва китайските нужди от въглища. Според тях износът може да бъде увеличен няколко пъти, като допълнителните две жп връзки ще помогнат за това. Най-голямото количество, което Монголия е изнасяла за Китай до момента, е 37 млн. метрични тона, а амбициите на местните власти са за около 70 млн. метрични тона годишно.