Исторически успех или голямо разочарование: Какво беше договорено на климатична среща на върха в Египет

Но засега фондът идва с много неизвестни. Не са договорени все още критериите за задействане на плащанията, както и откъде точно ще дойдат парите и ще бъдат ли достатъчно. И все пак създаването му е нещо повече от обещани пари - той е знак за солидарност и възстановяване на доверието. Както отбеляза и Молуин Джоузеф, фондът е "победа за целия свят", която "възстановява глобалната вяра, че никой не е изоставен в този критичен процес".

Изкопаемите горива - голямото разочарование

Но отвъд фонда за загубите и щетите окончателното споразумение на COP27 носи разочарование за тези, които се надяваха страните да засилят амбициите на миналогодишното споразумение от Глазгоу. Държавите не поеха ангажимент да разширят обещанието за постепенно намаляване на емисиите от въглища, така че да обхване всички изкопаеми горива. Не се препотвърждава и целта глобалните емисии на парникови газове да достигнат пик до 2025 г., след което да започнат да спадат.

Финалната среща на COP27 продължи почти два дни и бе изключително изтощителна за делегатите

Нации и групи, включително Обединеното кралство, ЕС и Нова Зеландия, останаха силно недоволни от тези компромиси. "Това, което имаме пред нас, не е достатъчна стъпка напред и не носи по-висока степен на увереност, че ще постигнем споразуменията, сключени по Парижкото споразумение и в Глазгоу миналата година", каза зам.-председателят на ЕК по въпросите на климата Франс Тимерманс в заключителната сесия на финалната среща, когато много делегати вече спяха на столовете си в пълно изтощение. Ситуацията беше трудна за него - Тимерманс взе централна роля на срещата, предлагайки голяма сделка за фонда за загуби и щети в замяна на повече амбиции за ограничаване на емисиите. В крайна сметка ЕС и съюзниците му трябваше да отстъпят - по-твърда позиция на ЕС можеше да застраши одобрението на фонда за загуби и щети, призна Тимерманс.

"Изключително съм разочарован, че не успяхме да стигнем по-далеч", каза и водещият преговарящ на Обединеното кралство Алон Шарма пред журналисти след приключване на разговорите.

Тежката сянка на газово-петролната индустрия

Имаше и обвинения. Германският външен министър Аналена Бербок се оплака от препятствия от страна на "съюз от богати на петрол нации и големи емитенти". "Влиянието на индустрията за изкопаеми горива се усещаше навсякъде", каза и Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата и архитект на Парижкото споразумение. "Египетското председателство тази година изготви текст, който ясно защитава петролните и газовите петролни държави и индустриите за изкопаеми горива - тази тенденция не може да продължи и през следващата година", добавя тя.

Но рискът това да стане е много голям - догодина Дубай ще поеме председателството на COP. Обединените арабски емирства като един от най-големите производители на петрол в света показаха ясно, че виждат петрола и газа в централната роля на един плавен енергиен преход.

Европа и други индустриализирани страни все пак ще имат козове в лицето на фонда за загуби и щети - тъй като те ще са тези, които ще го захранват в най-голяма степен, те ще искат и твърди екологични ангажименти срещу парите си.

Добри и не чак толкова добри новини

Докато политическите и геополитическите игри доминират срещите обаче, климатичните промени все още са далече от преобръщане. Ръстът на емисиите леко се забавя, но е далеч от спад, който може значително да забави темпото на изменението на климата и да поддържа глобалното затопляне близо до 1.5 C, за което световните лидери се ангажираха в Париж през 2015 г. Без значение какво обсъждат дипломати, политически лидери, бизнесмени и активисти - научните данни сочат, че светът се насочва към затопляне с близо 3 градуса по Целзий до края на века, а последиците от това ще са тежки.

И все пак има някои безспорно положителни неща след срещата в Египет, дори извън сделката за фонда за загуби и щети.

САЩ и Китай възобновиха официалното сътрудничество, което беше прекратено след посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван по-рано тази година.

Още държави се присъединиха към обещанието за редуциране на емисиите от метан, стартирано в Глазгоу миналата година. Вече 150 нации са обещали да намалят мощния парников газ с 30% до края на десетилетието. Дори Китай заяви, че има проектоплан за ограничаване на емисиите на метан, въпреки че не успя да се присъедини към глобалното обещание.

Постепенното намаляване на всички изкопаеми горива не влезе в споразумението, но отборът на подкрепящите го се увеличи до 80 държави. Очаква се ЕС и други да лобират силно през годината и да поведат отново битката в Дубай през 2023 г.

Новоизбраният президент на Бразилия Луис Игнасио Лула да Силва все пак се включи лично в срещата на върха и наелектризира конференцията с обещанието си за нулево обезлесяване до 2030 г. Това не е само обещание към Амазония - Лула на практика връща вярата в ролята на демокрацията и силата на избирателните урни за решаване на проблема с климата.

Разговорът на срещата може и да беше доминиран от темата за парите и финансирането на климатичните щети, но напредък има и във финансирането на прехода към по-чиста енергия. По време на COP27 бяха обявени две нови споразумения за финансиране на Just Energy Transition Partnership - Виетнам и Индонезия ще се отклонят от пълната си зависимост от енергията от въглища. Южна Африка също получи окончателно одобрение от донорите за своя собствен план на стойност 8.5 млрд. долара.

В крайна сметка дори и данните на учените да сочат, че битката с климатичните промени се случва по-бавно, отколкото е нужно, докато държавите влагат желание, дипломация и усилия в тази битка, надеждите остават.