Израел изтегля част от войските си от Газа
Две бригади резервисти ще бъдат освободени, за да "съживят" икономиката
Мария Кокова
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Високият процент на цивилни жертви принуди САЩ, близък съюзник на Израел, да настоява именно за такива ограничени действие.
- Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че войната ще продължи "още много месеци".
- Управителят на централната банка призова правителството бързо да ограничи публичните разходи.
За пръв път от началото на войната с "Хамас", започнала преди 3 месеца, Израел планира изтеглянето на част от войските си от ивицата "Газа". Армията съобщи в понеделник, че през следващите седмици ще бъдат оттеглени 5 батальона - няколко хиляди войници, за допълнителни учения и възстановяване, пише Financial Times.
Намаляването на военното присъствие в Газа бележи нова, по-целенасочена фаза в конфликта с палестинската групировка. Високият процент на цивилни жертви принуди САЩ, близък съюзник на Израел, да настояват именно за такива ограничени действие. Израелските отбранителни сили обаче представиха решението като "част от практическа стратегия за управление на силите" през следващите месеци и не споменаха промяна в офанзивата.
Говорителят на армията контраадмирал Даниел Хагари заяви, че изтеглянето е предназначено да "облекчи значително тежестта върху [израелската] икономика и да позволи на [войските] да съберат сили за предстоящите операции." Той подчерта, че войната ще продължи и през 2024 г., като настоящото изтегляне е само с цел "прегрупиране".
Още тази седмица две бригади от резервисти ще бъдат освободени, за да "съживяват" икономиката, съобщава Reuters. Агенцията отбелязва още, че Израел е мобилизирал 300 хил. резервисти от началото на войната, които съставят 10-15% от работната сила.
След първоначалните бомбардировки над анклава, продължили три седмици, Израел започна опустошителна наземна офанзива. В резултат са загинали повече от 21 хил. души по данни на палестински служители. Хиляди са останали без дом, а голяма част от ивицата е в развалини.
Боевете продължиха и в понеделник, като сражения са съсредоточени около град Хан Юнис, където се предполага, че се крият трима от лидерите на "Хамас". През последните 24 часа са убити 156 души и ранени 256 по данни на здравното министерство в Газа, цитирано от BBC.
Хуманитарната служба на ООН, OCHA, обяви, че 1.9 млн. от 2.3-милионното население на Газа вече е разселено, като много от тях са избягали на юг, за да се спасят от интензивните израелски атаки. Организацията подчерта, че в момента в най-големия град в южната част на Газа - Рафа, има повече от 12 хил. души на квадратен километър, и предупреди в събота, че "липсата на храна, основни средства за оцеляване и лошата хигиена" изострят разпространението на болестта.
Увеличаващият се брой цивилни жертви и хуманитарната криза в Газа доведоха до международен натиск за прекратяване на военните действия. Израел обаче многократно заяви, че няма да отстъпи, докато заплахата от "Хамас" не бъде напълно унищожена.
В събота вечерта по време на телевизионно обръщение израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че войната ще продължи "още много месеци", като подчерта, че за постигането на пълна победа е необходимо повече време.
Високопоставени израелски служители споделиха по-рано пред Financial Times, че очакват фазата с висок интензитет на боевете в Газа да продължи до началото на 2024 г., преди конфликтът да премине към фаза на "преход и стабилизация" с ограничени сражения, която може да продължи до края на годината. По време на втората фаза се очаква израелските сили да извършат по-целенасочени нападения в ивицата за залавяне на високопоставени лица от палестинската ислямистка организация.
Въпреки че САЩ публично подкрепят израелската офанзива в Газа, в частни разговори американски служители настоявали Тел Авив да ограничи операциите си. Няколко души, запознати с въпроса, казаха пред FT миналия месец, че Вашингтон очаква промяна в тактиката да настъпи още през януари.
Централната банка предупреди, че разходите трябва да се ограничат
Управителят на централната банка на Израел призова премиера Бенямин Нетаняху бързо да ограничи публичните разходи, предупреждавайки, че пазарите могат да реагират зле, ако правителството не предприеме действия срещу цената на войната, която може да достигне 210 млрд. шекела (58 млрд. долара) през тази година.Амир Ярон направи изявление, след като финансовата институция намали основната лихва от 4.75% на 4.5% - първото понижение от 2020 г. Според него "доверието" на пазара зависи от това правителството да започне да прави ясни бюджетни корекции тази година. "Бих искал да кажа възможно най-ясно: ако не действаме сега, за да коригираме бюджета чрез съкращения на разходите, премахване на излишни министерства и увеличаване на приходите с оглед на нуждите на войната, вероятно ще струва на икономиката много повече в бъдеще", предупреди Ярон.
Той заяви, че централната банка е изчислила, че - ако приемем, че икономическото въздействие на войната продължи да се усеща през 2024 г. и боевете са концентрирани главно в Газа - разходите за държавния бюджет на Израел ще достигнат около 210 млрд. шекела.
Докато икономиката е започнала да се възстановява от първоначалния шок от войната - която наложи затварянето на предприятия в района около Газа и на северната граница на Израел с Ливан - процесът е "незавършен", особено в туристическия сектор, отбеляза гуверньорът.
Централната банка обаче поддържа прогнозата си за ръст на икономиката от 2% през 2024 г. и 5% през 2025 г., докато безработицата ще спадне от средно 5.3% през 2024 г. до 3.2% през 2025 г. Финансовата институция очаква инфлацията, която беше 3.3% през ноември, да се понижи до 2.4% до края на миналата година, връщайки я в целевия диапазон от 1 до 3%. "Израелската икономика е фундаментално стабилна и има характеристиките, необходими за просперитет дори докато води война. Това обаче не се случва от само себе си", каза Ярон.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.