Русия е разигравала учения за действие при атака от Китай

Освен че предлагат безпрецедентни подробности за ядрената доктрина на Русия, те разказват за години на учения, в които се е репетирало евентуално китайско нахлуване, разкривайки дълбокото подозрение на военното ведомство към Пекин, дори когато лидерите Владимир Путин и Си Цзинпин започват да установяват партньорство "без граници".

Въпреки че перспективата за война между Китай и Русия днес може да изглежда далечна, сценариите дават подробна представа за това как военните в Москва са мислили за заплахите от страна на Китай - както и за тактиката, която са използвали за водене на война в Украйна.

Опасенията на Москва

В един от сценариите на военни маневри Китай плаща на фалшиви протестиращи, за да влязат в сблъсък с полицията в Далечния изток на Русия, а след което изпраща саботьори, които тайно атакуват руската инфраструктура за сигурност. След като напрежението достига точка на кипене, Китай увеличава производството на отбранителни продукти и разполага армейски части на границата, като обвинява Русия в "геноцид".

Александър Габуев, директор на Центъра за Русия и Евразия "Карнеги" в Берлин, заяви, че в периода 2008-2014 г. Русия редовно е практикувала такива военни учения срещу Китай, който "очевидно е бил разглеждан като заплаха". "Много нови оръжейни системи бяха разположени първо в Далечния изток, въпреки че Русия винаги е казвала, че НАТО е основната заплаха, а Китай е партньор", добавя той.

Опасенията в Москва, че Пекин може да се възползва от слабостите на Русия в по-рядко населения източен край на страната са особено изразени през 60-те и 70-те години на ХХ век, включително по време на седеммесечен необявен военен конфликт през 1969 г. Те отново нарастват през 90-те години, когато отслабналата Русия се изправя срещу възхода на източния си съсед. Но след идването на Путин на власт в края на десетилетието динамиката се променя. Китай и Русия подписаха споразумение никога да не се нападат, да не нанасят първи ядрен удар и се отказаха от всички териториални претенции.

Путин установи още по-близки отношения със Си Цзинпин, който дойде на власт през 2012 г. Сътрудничеството им се превърна в партньорство "без ограничения" седмици преди нахлуването на Путин в Украйна. Пекин мълчаливо подкрепя войната на Кремъл и осигури икономически спасителен пояс, за да намали ефекта от западните санкции срещу Москва.

Миналата сряда говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че Кремъл "силно се съмнява" в автентичността на изтеклите документи. Китайското външно министерство подчерта, че "вечното приятелство и ненападение" са "законно установени" между двете страни. В сценариите на описаните военни игри обаче на подобно приятелство се гледа с подозрение - фасада за имперските проекти на Китай върху далекоизточните територии на Русия.

• Превръщането на Европа във военна сила - повече обещания, по-малко действия

В един документ от учение през 2014 г. се описва как отношенията се развиват към конфликт след идването на власт на "ново поколение националистически лидери" в Дасиния - измисленото име на държава с точната география на Китай. Първоначално се казва, че Дасиния иска да задълбочи връзките си със Северната федерация - псевдоним на Русия. Но дълбоко циничните дасинийци се стремят да използват всяко напрежение между Севера и западните държави. Скоро Дасиния иска от Севера "рязко увеличение на доставките на въглеводороди при изключително неизгодни условия", за да захранва прегрялата си икономика. След като Северът отказва, Дасиния започва да се готви за война.

В някои документи се изразява загриженост, че Китай би могъл да предприеме офанзива през Казахстан, което може да доведе до удари по Западен Сибир и дори в района на Урал. Но в няколко учения от 2008 г. крайната цел на нахлуващите сили е да превземат руския Далечен изток.

Сценариите подчертават руските опасения относно китайската диаспора в Русия, която е представена като явен инструмент на външната политика на Пекин. Това население обаче е малобройно - по-малко от 29 хил. души, официално регистрирани при преброяването през 2010 г.

В едно от проиграните учения, фокусирани върху нахлуването в Казахстан и Западен Сибир, от юли 2014 г., се казва, че Китай иска да намери повече "жизнено пространство" за населението си там, превръщайки страните в "колонии за ресурси".

Майкъл Кофман, старши научен сътрудник в "Карнеги", предупреждава, че "пътят към войната" във военните учения често е "измислен, предназначен да тества силите и да подготви учението". "Те не отразяват непременно това, което се оценява като най-вероятна или най-реалистична заплаха", допълва той.

Намалена бдителност

Всъщност през последните години руските военни като че ли намалиха бдителността си спрямо Китай. Мащабните учения "Восток", проведени от силите на Москва през 2018 г. и 2022 г. в Далечния изток, включваха ограничено китайско участие, а Пекин придоби някои модерни руски оръжия като системата за противоракетна отбрана С-400. Миналата година двете държави проведоха най-голямото си съвместно военноморско и военновъздушно учение на прага на Япония.

Но според Уилям Алберк, директор в Международния институт за стратегически изследвания, военното сътрудничество все още до голяма степен се ограничава до "възможности за снимки и паради", а не до особено чувствителни области като съвместни операции и планиране. Отбранителните експерти твърдят, че настоящите руски учения с ракетни системи с ядрен заряд в близост до китайската граница, проведени през ноември, показват, че руските военни все още се подготвят за евентуален конфликт - такъв, който потенциално може да включва използване тактически оръжия за масово поразяване.