Превръщането на Европа във военна сила – повече обещания, по-малко действия

Политиците, които искат да помогнат на Украйна да отблъсне руската агресия, призовават отбранителните компании да произвеждат повече, по-бързо и на по-ниска цена. Но фирмите искат обвързващи договори от правителствата, за да инвестират. Някои от тях - включително шведската Saab, финландско-норвежката Nammo, германската Rheinmetall, френската Nexter и европейската мултинационална MBDA - все пак започнаха да увеличават производството си, използвайки собствени средства. Те призовават за сключване на договори, за да се гарантира, че няма да похарчат стотици милиони, само за да видят как търсенето след няколко години намалява при евентуално уталожване на настоящата конфронтация с Русия.

Намеренията на Брюксел

Само в рамките на няколко дни през миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен призоваха Европа да увеличи производството на оръжие. Столтенберг настоя, че "трябва по-бързо да възстановим и разширим промишлената си база, да увеличим доставките за Украйна и да попълним собствените си запаси". Това означава да се премине от бавното темпо в мирно време към интензивно производство в условията на ескалиращи конфликти. Председателят на Европейската комисия от своя страна заяви, че Брюксел трябва да стимулира европейската отбранителна промишленост, да увеличи производството си и да насърчи консолидацията, като същевременно предупреди, че "светът е станал по-суров".

ЕК разработва своя стратегия за отбранителната промишленост, като се опира на опита от използването на парите на данъкоплатците за стимулиране на производството на ваксини за Covid-19 и за съвместни покупки на газ. Планът за укрепване на европейския военнопромишлен комплекс в условията на нарастващите заплахи от страна на Русия трябва да бъде публикуван до месец. Ще е нужно обаче той да бъде одобрен от страните в ЕС, някои от които може да се противопоставят на усилията на Брюксел да централизира решенията за инвестиции в отбраната.

Политиците в Брюксел се стремят да използват в максимална степен значителното увеличение на военните разходи на държавите-членки след руската инвазия в Украйна, за да създадат по-голяма, по-стабилна и по-ефективна европейска отбранителна индустрия. "Имаме много фрагментиран пазар на отбранителни продукти и това трябва да се промени", коментира Урсула фон дер Лайен. Според нея Брюксел трябва да гарантира, че отбранителната индустрия на континента може да отговори адекватно на увеличаващата геополитическа нестабилност.

Предложенията в плана на ЕК включват използване на бюджета на ЕС за увеличаване на финансирането в допълнение към съвместните договори за оръжия, подписани от държавите членки, както и гарантиране, че продукцията действително ще бъде закупена, твърдят висши чиновници. Това е заимствано от опита на комисията ЕС да стимулира създаването на ваксини срещу коронавирус, което в крайна сметка доведе до увеличаване на европейското производство.

• Макрон не изключва изпращането на западни войски в Украйна

Предложението на Фон дер Лайен, която е била и министър на отбраната на Германия, трябва да спомогне за рационализирането на военната индустрия на континента, която до голяма степен е децентрализирана на национален признак, и ще насърчи повече разходи за европейска продукция, вместо да се купува от трети страни като например САЩ.

Краткосрочният "критичен фокус" при засилването на отбраната ще бъде да се продължи снабдяването на Украйна с оръжие и боеприпаси. Стратегията на ЕС за отбранителната промишленост обаче има за цел и да укрепи дългосрочната сигурност на Европа. Тя ще се основава на вече съществуващи пилотни програми, като например фонда на стойност 300 млн. евро за подпомагане на съвместното закупуване на военни продукти, създаден миналата година, за да се помогне на държавите-членки да попълнят запасите, изчерпани покрай доставките на оръжия за Украйна от запасите на европейските армии. Той би могъл да бъде допълнен и от Координирания годишен преглед на отбраната на ЕС, който от 2017 г. насам наблюдава отбранителните планове на държавите-членки, за да се опита да насърчи сътрудничеството по отношение на разходите и инвестициите, и функционира в тясно сътрудничество със собствените инициативи на НАТО за координиране на съвместното разработване и закупуване на оръжия.

Липсва координация

Въпреки заявените намерения на политиците координацията на ЕС в областта на отбраната е в плачевно състояние. И затова си има причини. За разлика от области като банковото дело, прехода към зелена енергия и транспорта, в които държавите-членки на ЕС имат тясно координирани политики, ръководени от Брюксел, отбраната и външните работи остават изключително национални компетенции. Няма интегрирана европейска военна индустрия, както и интегрирана европейска отбранителна политика, а руската инвазия в Украйна подчертава това вече две години, без да се наблюдава съществена реална промяна.

Липсата на координация във външната политика е също толкова голямо предизвикателство. ЕС няма едно определено, споделено възприемане на заплахите и поради това страните имат различни приоритети. Колкото и да е парадоксално, не всички споделят мнението, че Русия е екзистенциална заплаха за Европа. Отказът на Стария континент от тежката промишленост, включително от производството на метали, допринесе за оскъдното снабдяване със суровини за оръжия. При изграждане на мост например 80% от стоманата идва от Китай, Индия и една-две други държави на изток.

Същото се отнася и за производството на оръжия, обръщат внимание експертите. Ако Европа иска да увеличи производството на стомана, трябва да направи огромни промени, включително осигуряване на евтина енергия и изобилна работна ръка. При условие че Европа не поддържа поне някаква самодостатъчност в тежката индустрия, тя рискува собствената си сигурност.

Огромна задача за разрешаване

Затова и задачата, с която се сблъсква европейската отбранителна индустрия, е огромна. След десетилетия на все по-оскъдни бюджети за армиите и военни планове, които до голяма степен се фокусираха върху подсигуряването на сравнително леки експедиционни мисии като Афганистан и региона Сахел в Африка, правителствата се връщат към доктрините от Студената война, при които разчитат на по-голям брой традиционни оръжия като танкове и артилерия. Това е поуката, която се извлича от две години битки в Украйна, при които се изразходват зашеметяващи количества боеприпаси и оборудване.

Въпреки че ЕС няма да успее да изпрати един милион артилерийски снаряда на Украйна до края на март, както беше обещал, сега съюзът твърди, че е на път да достави 1.1 млн. снаряда до края на годината.

Правителствата се чудят как да въоръжават Украйна, като същевременно възстановяват и модернизират собствените си армии и военновременни запаси, а ВПК очаква поток от договори за попълване на бързо изпразващите се складове. За да постигнат това обаче, отбранителните фирми бързо трябва да забравят десетилетията на съкращения на финансовите и човешките ресурси.

"Европейските компании разполагат с производствения капацитет, за който правителствата плащат", казва пред Politico Том Уолдуин, научен сътрудник по отбранителните поръчки в мозъчния тръст на Международния институт за стратегически изследвания. "Можете да приложите краткосрочни мерки за увеличаване на производството, но ако искате да имате фундаментална промяна в капацитета и запасите, това са милиарди евро през следващото десетилетие."

Въпреки че редица държави от ЕС все още не са постигнали целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана, алиансът отбелязва осем години на постоянно увеличаване на разходите, като войната в Украйна ускори това темпо. Но макар европейските политици да дават обещания, те бавно се превръща в действия и подписани дългосрочни поръчки за оръжия и боеприпаси.

"Има огромна разлика между увеличените бюджети за отбрана и мастилото върху хартията на договорите", обяснява Ян Пие, генерален секретар на Асоциацията на аерокосмическата, охранителната и отбранителната промишленост в Европа. Организацията представлява сериозни играчи в бранша, включително KNDS, Dassault Aviation и Rheinmetall. Според Пие не става дума за липса на политическа воля, а по-скоро за бюрократични пречки и мудност. Компаниите имат нужда от яснота в по-дългосрочен план, тоест твърди договори.

Някои контракти започват да се сключват, но не с темпото, което индустрията смята за съответстващо на политическите призиви. Германия поръча танкове Leopard 2 от Krauss-Maffei Wegmann, за да замени дарените на Украйна, а Rheinmetall подписа сделки за боеприпаси на стойност над 500 млн. евро с множество държави. Финландия пък ще купува боеприпаси от Nexter. "Това е много специфичен пазар. Няма частно търсене, компаниите са много зависими от отношенията си с правителствата", казва пред Politico Луси Беро-Судро, директор на програмата за военни разходи и производство на оръжие в Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Когато обаче правителствата действително предприемат стъпки за въоръжаване, те не винаги са в полза на европейската индустрия. Някои от договорите, обявени след началото на войната в Украйна, са сключени с компании извън ЕС. Последното поражда опасения, че победителите в евентуалното разрастване на разходите ще бъдат фирми от Южна Корея, Израел и Турция. При всяко увеличение на разходите за отбрана изниква и въпросът за САЩ, които традиционно доставят повече от половината от военното оборудване на Европа.

"Все още чувам някои хора да казват, че френските производители на самолети печелят от войната в Украйна - що се отнася до Dassault Aviation, това е нула", заяви изпълнителният директор на Dassault Aviation Ерик Трапие пред френския Сенат миналата година. "Тези, които печелят от войната в Украйна, са Съединените американски щати - точка. Няма други. Поне що се отнася до изтребителите."

Полша например е сключила договори на стойност почти 10 млрд. долара за закупуване на танкове "Ейбрамс" и изтребители F-35 от САЩ, а също така ще похарчи 10 млрд. долара за южнокорейски военни системи. Дания и Нидерландия купуват израелско оръжие, а Румъния също води преговори за придобиване на американски F-35.

Докато съвместно закупените за Украйна боеприпаси ще трябва да бъдат поне сглобени в ЕС, за повечето национални армии няма такива изисквания. "Когато виждам, че някои държави увеличават разходите си за отбрана, за да купуват масово неевропейски продукти, просто им казвам: Вие подготвяте почвата за утрешните проблеми", предупреди преди време френският президент Еманюел Макрон.

Повече фабрики

През последните две години някои компании увеличиха производството си. Сега обаче много ръководители предупреждават, че са достигнали предела на възможностите си без правителствени поръчки и значителни дългосрочни инвестиции за изграждане на нови заводи. За да увеличат капацитета си в краткосрочен план, европейските производители на отбранителни продукти са осигурили пълно натоварване на съществуващите предприятия, като са пуснали допълнителни смени, закупили са нови машини, приоритизирали са спешно необходимите оръжия, координирали са действията си с доставчиците и са наели повече работници.

• Шефът на Rheinmetall: Европа се нуждае от десетилетие, за да натрупа оръжейни запаси

Компании като производителя на ракети MBDA и Czechoslovak Group са ангажирали още до 1000 служители през миналата година. В Швеция Saab вече удвои индустриалния си капацитет през последните години и планира отново да го удвои до началото на 2025 г. Във Франция производството на някои изделия - включително оръжия, изпращани за Украйна, също се е удвоило. MBDA произвежда 40 противовъздушни ракети Mistral на месец вместо досегашните 20; Thales вече произвежда 24 радара Ground Master на година вместо 12. Nexter увеличи месечното си производство на гаубици Caesar от четири на осем.

В Германия Rheinmetall започна да строи нов завод за боеприпаси, в който инвестира над 300 млн. евро. Компанията очаква да произвежда в него 200 хил. артилерийски снаряда годишно. Главният изпълнителен директор на групата Армин Папергер обаче е категоричен, че на Европа ще е необходимо десетилетие, преди да е напълно готова да се защити. В момента запасите от боеприпаси са изчерпани и ще е необходимо дълго време за подготовка срещу агресор, който иска да воюва срещу НАТО. " След три-четири години ще сме добре, но за да сме наистина подготвени, са ни необходими 10 години", смята Папергер.

Компаниите самофинансират нарастването на производството, но този процес спира там, където се задействат изискванията за добро управление на частни дружества. След десетилетия на производство в ниски обеми, значимото повишаване на отбранителните способности на континента ще изисква още милиарди и години търпение. Има доста голяма разлика между укрепването на съществуващите линии за доставки и изграждането на нова фабрика, което отнема няколко години. По отношение на риска Rheinmetall по-скоро се движи на ръба, тъй като обяви намерение да изгради производствено предприятие за бронирана техника на територията на самата Украйна, независимо че с това рискува съоръжението й да се превърне в приоритетна цел за руските въздушни и ракетни удари, както и за саботажни операции.

Тъй като компаниите увеличават производството на оръжия, те се сблъскват и с проблеми като инфлацията и достъпа до суровини, чипове и работници, които засягат и техните партньори от цивилния сектор, но с усложнението, че военните заводи произвеждат в много по-малки мащаби, така че им е по-трудно да се справят с оскъдните ресурси. Сухопътната отбранителна промишленост произвежда малки количества, което представлява много по-малък интерес за компаниите за електрически компоненти, отколкото за производителите на автомобили, които сглобяват милиони. За доставка на някои електронни компоненти например се чака по минимум девет месеца.

Възраждането на военното производство означава също, че отбранителните компании в Европа бързат да правят едни и същи неща по едно и също време, което увеличава натиска върху веригите за доставки. Затова е нужно донякъде компаниите и да си сътрудничат. Ръководителите на индустрията обаче се надяват, че всички усилия няма да бъдат напразни. Защото Европа ще трябва да изгради капацитета за производство на оръжия и боеприпаси, необходим както за оказване на помощ на Украйна, така и за преоборудване на националните си сили. А времето за това не е много.