Макрон се тревожи за Европа, но опасността е у дома

Някога френският държавен глава твърдеше, че в управлението си ще надскочи лявото и дясното, но президентството му се превърна в битка срещу радикалния национализъм на Льо Пен. Той всъщност превърна политиката в страната в простия въпрос за гласоподавателите - "него или Марин льо Пен". Сега Макрон е решил да пренастрои програмата си в опит да се справи с нарастващата заплаха от крайната десница. Президентът завива надясно, за да привлече потенциални избиратели на "Национален сбор", но това крие големи рискове.

Наблягане на идеологическите различия

Според социологическите проучвания крайнодесният "Национален сбор" ще вземе 30% от вота през юни, а Макрон и неговите съюзници ще получат 18%. Усилията на френския президент да сложи Украйна в центъра на предизборния дебат в опит да покаже, че формацията на Льо Пен е пропутинистка, претърпяха неуспех. Докато крайнодесният лидер се фокусира върху атакуването на европейската "Зелена сделка", върху затрудненията на ЕС да се справи с мигрантите и върху засилващото се усещане за намаляващото глобално влияние на Франция.

"Водещите две теми за френските избиратели са здравеопазването и покупателната способност. И в ситуация на висока несигурност и слаб икономически растеж кампанията на Льо Пен привлича широк сегмент от гласоподавателите, с изключение на високообразованите и високоплатените", обобщава анализ на Bloomberg. Същевременно за подема на "Национален сбор" спомагат и целенасочените опити на партията през последните години да се "нормализира", като досега тя се е отказала от някои от най-токсичните си политики, включително Frexit.

Със спадащ рейтинг и с покачващ се обществен дефицит Макрон е изправен пред трудна битка за връщане на подкрепата. "Неговият отговор на възхода на крайнодясното е да драматизира максимално борбата с "Национален сбор", като подчертава сблъсъка на идеологиите и заплахата от Кремъл", пише Politico. В това време френският президент подсилва антируската риторика на международната сцена с коментари за възможността за изпращането на западни войски в Украйна и за необходимостта европейците да покажат, че не са "страхливци".

Но някои съюзници изразяват резерви относно стратегията да се набляга само на идеологическото противопоставяне с крайнодясното. Центристът Франсоа Байру, един от по-ранните поддръжници на Макрон, посочва, че крайната десница не трябва да бъде "единствената тема в кампанията" и че е "подарък" фокусирането на прекалено голямо внимание върху "Национален сбор".

Надясно, още по-надясно

В. Guardian обобщава, че Макрон е решил да надвие Льо Пен, като флиртува с някои теми, които са идеологическа база на крайнодесните. На пресконференция в началото на годината президентът заяви, че е решен "Франция да остане Франция". Същевременно говори за нуждата от възвръщането на "властта" и "реда" в страната. Освен това обяви идеи, сред които политика за насърчаване на раждаемостта, връщане на училищните униформи и задължителна национална служба за младежите. През януари пък партията му натискаше за прокарването на имиграционен законопроект, който ускорява депортирането на търсещи убежище с неуважени молби и затяга социалните плащания за чужденци.

Кампанията на Льо Пен привлича широка част от гласоподавателите, с изключение на високообразованите и високоплатените Източник: Reuters

Заиграването му с тези традиционно десни теми обаче рискува да отблъсне част от неговия центристки електорат. Има и друга опасност - според експерти имитирането на риториката на радикалната десница рядко носи ползи, тъй като избирателите обикновено предпочитат оригинала вместо копието. Така, вместо да откъсне гласове от Льо Пен, стратегията на Макрон може просто да послужи за потвърждение на нейната теза за "проблемите на Франция" и да тласне гласоподаватели към "Национален сбор". Тоест отдръпването на президента от центъра цели да блокира изборен триумф на крайнодясното, но също така може да насърчи политическата динамика, която го стимулира. Както в. Le Monde написа: "Макрон флиртува с носталгията за Франция от стари времена."

Ясно е, че държавният глава е обезпокоен за политическото наследство, което ще остави след себе си. Той не може да се кандидатира за трети пореден мандат на френските президентски избори през 2027 г. И не се знае кой ще дойде на негово място. "Победа на Льо Пен през юни би била голяма спънка. Повторение на този резултат на президентския вот след три години ще бъде повратна точка в европейската политическа история", посочва Guardian. Разбира се, дотогава има много време, а политиката има склонността да се обръща от най-малкия инцидент или гаф. Но сега инерцията е на страната на Льо Пен, а френските традиционни партии изглежда, че нямат действаща противоотрова. Дори напротив - те, от една страна, определят крайнодясното като враг, а от друга, легитимират някои от идеите му.