Френските президентски избори: Кой ще предизвика Макрон
Изправен пред трима опоненти от дясното и крайнодясното, френският държавен глава вероятно ще си осигури втори мандат
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Пълният списък с кандидатите за президентския пост във Франция ще бъде ясен в началото на март, но държавният глава Еманюел Макрон вече загрява за битката, която може да му донесе втори мандат. Франция избира следващия си президент в гласуване в два тура на 10 и 24 април, което ще определи както курса на страната, така и нейната ключова роля в Европа през следващите пет години. След като Ангела Меркел слезе от канцлерската позиция, центристът Макрон се превърна в най-отличаващия се лидер в ЕС - поддръжник на по-големия "европейски суверенитет" и с ясното желание да формира световния дневен ред.
Според социологическите проучвания той е фаворитът за спечелването на вота и вероятно ще си осигури преизбиране през април. "Това ще е предизвикателство за критиците на неговия властен стил на управление, който предизвика атаки и отляво, и отдясно и свали рейтинга му до под 40%", обобщава сп. Economist.
Противниците Льо Пен, Земур и Пекрес
С наближаването на изборите Макрон опитва да смекчи имиджа си. Още от първите му дни в Елисейския дворец френските медии го нарекоха Юпитер - първият сред боговете, тъй като рядко някой съвременен френски лидер е поемал президентските правомощия по толкова категоричен начин. Сега обаче той опитва да покаже едно по-балансирано излъчване, защото досегашният образ се оказва по-скоро политическо бреме. По време на телевизионно интервю от миналата седмица Макрон заяви: "Аз съм човек, който е доста емоционален, но го крие. Аз съм човек, който е доста човечен." По този повод в. Le Monde написа, че държавният глава е опитал "символично да убие Юпитер".
Според историка по френска политическа култура Жап Гариг стратегията на президента е следната: "Той цели да покаже, че е един добър монарх, един човечен монарх, но с власт. Целта на неговите опоненти е да покажат, че Макрон е един безпомощен монарх, който има монархически правомощия, но е неспособен да ги използва." Пред New York Times Гариг допълва, че това е големият френски парадокс - хората постоянно търсят представителна демокрация, но същевременно очакват всичко от своя монарх.
Пред американското издание Брис Тантюрие, директор на компанията за маркетингови проучвания Ipsos във Франция, твърди, че дори тези, които не са гласували за Макрон, признават, че той има президентско излъчване: "То почива върху смесица от персонификация, вземане на решения и един стил, който е дори прекалено екстравагантен за някои хора и стига до арогантност. Но все пак буди възхищение."
Сега към короната на Макрон посягат няколко кандидати. Има голяма вероятност той да финишира начело на първия тур на изборите, като социологическите проучвания му дават около 25% от вота, което е доста пред основните му опоненти от дясното и от крайнодясното. За място на балотажа срещу него се борят трима претенденти. Срещу един от тях - Марин льо Пен, Макрон се е изправял и преди - през 2017 г. Нейното семейство се отъждествява с крайнодясното във Франция от десетилетия. Партията й, преименувана на "Национален сбор", днес е националистическа и евроскептична формация с твърда линия срещу имиграцията. Това е третата кандидатпрезидентска кампания, в която Льо Пен участва, и проучванията към момента й дават около 17% на първи тур. Но тя вече не може да претендира, че крайнодесният вот е само за нея, заради силния натиск от конкурента й Ерик Земур. Част от екипа й премина към неговата кампания.
Земур е изградил кариера, позиционирайки се срещу "политически коректния консенсус", обещавайки да "спаси Франция" от имигрантите и исляма и мечтаейки да обедини традиционната десница с крайната десница. Той има присъди заради употреба на реч на омразата и подбуда към расово насилие, но се издигна в социологическите проучвания, дори преди да е обявил кандидатурата си, тъй като се смята, че предлага по-твърд национализъм от този на Льо Пен. "Земур се представя добре досега - с около 15% на първи тур според изследванията, но може по-скоро да попречи на стремежите на Льо Пен да достигне до балотажа, вместо да се класира той там", прогнозира анализ на ВВС.
Когато дясната партия "Републиканците" избра Валери Пекрес за свой кандидат за президент, тя бързо се изкачи нагоре в проучванията до степен, в която бе възприемана за основната спънка пред победата на Макрон. Сега обаче очакванията са, че ще получи 14% на първия тур. Пекрес е икономически либерална и културно консервативна. Тя успя да навлезе в част от центристката територия на настоящия президент, като същевременно зае твърда позиция по традиционно десни теми като имиграцията, интеграция и исляма. Това накара някои нейни колеги да я обвинят, че е отишла прекалено надясно.
Какво ще стане на балотажа
Социологически проучвания, публикувани в Politico, показват няколко варианта. В случай че до втория тур достигнат Макрон и Льо Пен, прогнозите са, че при повторението на този сценарий, който вече се случи през 2017 г., сега ще има много по-близки резултати. Тогава центристът победи крайнодесния си опонент с 66% на 34%. Но по онова време беше ново лице, докато сега се очаква да спечели с 56% на 44%.
Точно същият резултат се прогнозира и при балотаж между Макрон и Пекрес - 56% на 44%. През 2017 г. президентът успя да "открадне" гласове и от център-дясното, и от център-лявото. Но сега първата група се припокрива с консервативния електорат на Пекрес. В резултат на Макрон ще се наложи да мобилизира допълнително лявоцентристкия вот.
Ако на втори тур се изправят Макрон и Земур, се очаква резултат 63% на 37%, тъй като крайнодесният опонент трудно ще привлече гласове извън своята по-тясна националистическа база. Докато дясноцентристката подкрепа най-вероятно ще се насочи към досегашния държавен глава.
Все пак много неща могат да се променят до април, особено когато 47% от избирателите казват, че все още не са решили за кого да гласуват, а 30% посочват, че са променили своя избор през последните два месеца. Освен това нерядко по време на френските предизборни кампании са се случвали неочаквани събития, които са оказвали съществено влияние върху резултата.
1 коментар
Никой няма да го предизвика! Американците не успяха да се справят с Макрон и протестите, които му организираха периодично. Но французите са си научили уроците на историята още от времето на Дьо Гол!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.