Проф. Тодор Тагарев: "Замразяване" на войната в Украйна значи само бъдещи проблеми с Русия

Друго възможно влияние е върху екологията. Украйна търпи изключителни щети по тази линия. Имаше анализи още от миналото лято, които казваха колко десетки хиляди делфини са измрели. Сега след взривяването на язовирната стена на "Нова Каховка" знаем какво се случва.

За щастие теченията в Черно море са такива, че по всичко изглежда няма да бъдем засегнати от замърсяването. Това обаче не бива да ни успокоява, защото е до голяма степен късмет. Можеше потоците да тръгнат и в друга посока.

Така че пряка военна заплаха за момента не виждам. Много от тези събития обаче се използват от руската пропаганда. След взрива в "Нова Каховка" руски медии веднага излязоха с тезата, че "България и Румъния сега трябва да забравят, че ще имат морски сезон". Това с готовност се поема от някои медии, регистрирани в България и пишещи на български език. И започва едно най-меко казано всяване на притеснения, а в някои случаи - директно на страхове.

Коя според вас е най-сериозната от изброените заплахи?

За мен са хибридните, в частност пропагандата и дезинформацията. За съжаление Русия успя да вбие клин между две огромни групи в нашето общество.

В каква степен България е обект на подобни хибридни операции?

В много сериозна. Не разполагам със специални анализи от служби по този въпрос, но е видимо с просто око - българското общество е разделено и това е все по-ясно. Пропагандата използва всеки повод, за да настройва групи в обществото една срещу друга - независимо дали това е ковид, нещо друго, а в момента - войната. Някак успяват да достигнат до голяма част от нашите съграждани, които приемат руската теза. Не е ясно точно какви техники използват - знам за някои от тях, но явно това се прави съвсем професионално.

Какви други форми придобиват руските хибридни операции освен усилването на разделенията?

Още в началото на войната, когато българското правителство с премиер Кирил Петков реши да не се поддаде на руския натиск и да не се съгласи да плаща в рубли за доставката на газ, видяхме как Москва веднага спря доставките, надявайки се да постави правителството на колене.

Тогава не се получи, но не трябва да се съмняваме, че тези усилия продължават по всички възможни канали. Те действат срещу интересите на България и за отцепването на страната от нашата естествена съюзническа среда в ЕС и НАТО. Надали разчитат да минем на руска страна, тъй като това няма как да се случи, но поне да сме един лесно манипулируем член на тези съюзи, което може да служи за прокарване на руските интереси и за "превземане" на съюзни решения.

Знаем, че за съжаление при някои наши съюзници тези действия са дори по-успешни.

Доколко скорошните взривове в български военни заводи и складове могат да попаднат в категорията на най-острите хибридни операции?

Аз поне не разполагам с някаква официална информация - публична или не, каква е причината за тези взривове. Намирам за много притеснително това, което каза моят предшественик (Димитър Стоянов - настоящи секретар по отбраната на президента, бел. ред.) преди няколко дни. Той обяви: видяхте ли сега, че като даваме помощ на Украйна, ние се въвличаме във войната, защото складове за боеприпаси бяха взривени.

Това са буквално неговите думи и за мен това е притеснително, защото не разполагам с някаква информация по въпроса, различна от публичната. Но той като служител на президентската администрация може и да има такава. Той буквално свързва новото решение за предоставяне на помощ за Украйна с последвалите след това взривове в Карнобат. Нямаше хипотеза за инцидент, човешка грешка, природно събитие, някаква неконтролируема естествена химическа реакция.

Какви са очакванията ви за предстоящата лидерска среща на НАТО във Вилнюс? Какви стратегически цели ще преследва България на този ключов съюзнически форум?

Очакванията са да бъдат взети политическите решения, свързани с новите планове за действие по източния фланг на НАТО. Политиката за 360-градусова отбрана си остава така, както беше дефинирана на предни срещи на върха, но фокусът е източния фланг предвид войната и интензивните бойни действия, които вървят съвсем близо до нас.

Очаквам в изпълнение на тези планове да започне доста сериозно преосмисляне на това как се изгражда системата за командване и управление, как се структурират силите в различна степен на готовност, как се разполагат, как отиграват всички възможни действия при очаквани реалистични сценарии.

Това е начинът да гарантираме своята сигурност и отбрана - първо чрез сдържане на потенциален агресор и впоследствие, ако по някаква причина то не сработи, чрез отбрана на нашата територия и територията на нашите съюзници.

Вторият фокус на срещата е върху помощта за Украйна и перспективите пред нея, тъй като разбирането е напълно ясно (не в нашето общество, но сред съюзниците ни), че сигурността на Украйна означава сигурност на източния фланг. При една продължаваща война или при война, приключила с териториални придобивки на Русия, няма как да сме сигурни в прогнозируемото бъдеще.

Затова разбирането е, че помощта за Украйна е ключова, за да може Киев да освободи всички окупирани територии и вече в последствие да има преговори в какви срокове Русия ще предаде заподозрените във военни престъпления на Международния наказателен съд, в какви срокове ще изплаща репарации, какъв ще бъде обемът на тези репарации и т.н. Както многократно заяви украинският президент, преговори за даване на територии не може да има и това е общото виждане в НАТО и сред нашите съюзници.

Очаквам също да бъде потвърдена перспективата за членство на Украйна в НАТО, когато условията го позволят. Основното условие там е да няма военни действия на украинска територия.

Очаквам да се приеме нов ангажимент за инвестиции в отбраната. Вече не се говори за 2% от БВП като цел, а като за минимум, който страните трябва да заделят със съответния процент за модернизация.

Очаквам НАТО да дискутира сериозно въпросите за отбранителната индустрия, тъй като войната показа колко е важна. Последните десетилетия, консумирайки мирните дивиденти от края на студената война, като че ли бяхме позабравили ролята й при кризисна обстановка. Вече се връща разбирането, че тя трябва да има капацитет. Трябва да има сигурност на доставките.

За да бъдем ефективни и ефикасни, трябва да действаме в духа на интелигентната отбрана. Не страните например да се конкуриран коя ще даде по-висока цена за дадени боеприпаси, произведени от фабрика Х. Трябва да има единно виждане за развитие на отбранителната индустрия и общи поръчки за доставка - все неща, които сега вървят и в ЕС, и в НАТО.

Каква ще е новата формула за усилване на източния фланг на НАТО и как това засяга България? Ще трябва ли да се ангажираме с повече от една механизирана бригада на пехотата за коалиционни операции по чл. 5 на алианса и ще има ли по-голямо предно разполагане на сили от италианския контингент у нас?

За по-голямо постоянно разполагане не говорим. Известно е, че концепцията за усиленото предно присъствие в Полша и Балтийските страни - решение, взето след първоначалната руска агресия срещу Украйна, вече е приложимо и към останалите държави по фланга. Освен това тези многонационални бойни групи вече не са батальонни, а бригадни.

За нас това предполага възможност за значително увеличение на войските на съюзници на наша територия. Вече проиграваме действията на тази многонационална бойна група като бригада. Това означава, че там трябва да има всички щабни елементи, комуникации, осигуряване и достатъчно военнослужещи.

Говорим за много сериозно присъствие в мирно време, а това за колко време може да дойде цялата бригада зависи от т.нар. военна мобилност. Тоест да имаме инфраструктура за бързо прехвърляне на съюзнически войски при необходимост в наша защита. Това може стане с летищна, железопътна или пътна инфраструктура. Важно е да имаме и осигуряване с горива, да гарантираме наличности за функционирането на войските, които ще са на наша територия. Те трябва да разполагат с предварително позиционирани боеприпаси. Затова в Брюксел подписах на министерска среща с още три страни (Германия, Дания и Люксембург) меморандум за изграждане на складове.

Трябва да разполагаме и с подготвена система за командване и управление. Имаме амбиция и мисля, че ще бъде потвърдено на срещата във Вилнюс, че у нас ще има многонационален щаб на дивизия на сухопътните войски.

Втора тежка механизирана бригада на пехотата за нуждите на НАТО по-скоро няма да декларираме. Но нашите две сухопътни бригади, многонационалната бригадна бойна група и може би някои други формирования от съюзници очакваме да бъдат придадени към този дивизионен щаб и да действат в изпълнение на натовските планове. Реално ще имаме по-голямо присъствие в мирно време плюс цялата необходима командна, логистична и транспортна инфраструктура, за да може бързо да бъде усилено това военно присъствие при необходимост.

По какъв начин трябва да се реформира армията ни, за да отговори на новите реалности?

Мисля че трябва да спрем да говорим за реформа на армията. Думата "реформа" за съжаление придоби негативен оттенък. Трябва да говорим за максимално добро използване на наличните ресурси, започвайки с привличането на нови хора, с превъоръжаване на армията с нова техника, с постоянни тренировки със съюзници, за да бъдат нашите бойни части все по-дълбоко интегрирани и да могат да действат по интегриран начин с тези на нашите съюзници.

Миналата седмица с премиера бяхме на учение на специалните сили. За мен това, което там беше най-впечатляващо, не беше новата техника и че отгоре кръжаха хеликоптери и самолети, а фактът, че на ниво екип от няколко души имаше български, румънски и американски военнослужещ. Интеграцията там вече е на изключително ниво. Другите видове въоръжени сили са структурирани по различен начин, но тенденцията е към много по-дълбока интеграция, пълна оперативна съвместимост, за да може да действаме заедно тогава, когато е необходимо.

Доколко армията ни е ментално подготвена за подобна интеграция?

От доста време имаме 1000 - 1200 военнослужещи от сухопътни войски, които водят подготовка в съвместната база "Ново село" заедно с наши съюзници. И това върви постоянно.

В трите вида въоръжени сили и силите за специални операции имаме постоянно усъвършенстване на подготовката, което включва и този ментален елемент. Той се получава в съвместните действия и там се вижда кой какво може, какво не може, какво трябва да се подобрява, за да ставаме все по-подготвени. Според мен физическата и менталната подготовка не могат да бъдат отделени и вървят заедно.

Сигурно си спомняте, че когато се заговори за съвместен еър полисинг с НАТО, от ВВС започнаха да излизат с декларации как бойната авиация се унищожава...

Това вече е в историята. Помня такива случаи от преди няколко години.

Горе-долу от същото време има решение в НАТО, че при определени обстоятелства капацитетът на страните по източния фланг и в частност на България и Румъния за контрол на въздушното пространство трябва да бъде усилен. Отворени са слотове за съюзници, които да го правят: тук вече са били американски, нидерландски, испански и други ВВС. Излезе публична информация, че нашите колеги от Гърция са изразили готовност да подпомогнат този капацитет.

Ясно е, че при едно усложняване на ситуацията може да се наложи подобно усилване на капацитета. По този въпрос има пълно разбиране и във ВВС.

В този контекст: как ще работите с президента Радев, който застъпва доста различни възгледи за отбраната и отново с ВВС, където само преди три месеца циркулираше декларация лично срещу вас?

Не виждам радикално различни възгледи за отбраната. Президентът и неговия екип говорят за превъоръжаване, модернизация на армията, за окомплектоване, добре известни са им проблемите, говорят за оперативна съвместимост с НАТО. Ако има някакви различия, те са в говоренето относно войната между Русия и Украйна. Там има някакви различия, които, как да кажа, са въпрос на избор.

Няма нищо непреодолимо. Ние сме в контакт с президента, както и трябва да бъде. Има описани в закона ситуации, в които съм длъжен незабавно да го информирам какво се случва. Имаме го този контакт.

Президентът като върховен главнокомандващ има много функции не само по време на война, но и в мирно време, свързани с развитието на армията. Министерство на отбраната не може без негова санкция да прави определени неща. И президентът не може да взима определени решения, без да има предложения от Министерски съвет. В конституцията има баланс между държавния глава и правителството, като постигането и доброто функциониране на този баланс изисква нормални институционални отношения. И аз съм сигурен, че те ще са такива.

Той има сериозна роля и при кадруването на генерали...

Това е един от случаите, които споменах. Да, има сериозна роля. Министърът на отбраната или правителството не могат да произведат генерал, това става от президента по предложение на Министерски съвет. Така че има взаимно балансиране.

С поемането на поста казахте, че много закъснялото превъоръжаване на сухопътни войски ще бъде ваш основен приоритет. Как виждате да стане това? До момента пехотата някак винаги остава в сянката на другите видове въоръжени сили. Ще има ли приемственост по тази линия със започнатото от предшественика ви?

Това го наблюдавам от много години - как се приоритизират най-вече ВВС. Наскоро и военноморските сили получиха голям проект, докато сухопътните войски някак си до тях не се достига. Затова още на втория ден обявих, че основният ми приоритет ще бъде големият проект за бронираните машини на пехотата. Приемственост има, в смисъл че нищо в тази сграда не започва на бял лист хартия. Всеки въпрос има сериозна предистория и има голяма свършена работа.

За този проект специално моят предшественик е започнал да действа паралелно по две направления - едното е на принципа "правителство - правителство" със САЩ, а другия с искания за информация от фирми. Ще трябва да вземем решение по кой от двата пътя ще продължим. Защото те не са съвместими. Надявам се това да стане достатъчно скоро, така че да имаме договор тази година.

Не виждам обаче как, ако изберем втория път, до края на годината ще имаме състезателна процедура, решение по нея, подписан договор, утвърждаване от Народното събрание. Не е невъзможно, но е малко вероятно.

Защо изтеглихте дългосрочната инвестиционна програма за модернизация на армията на вашия предшественик? Какво не е наред в нея и какво според вас трябва да се промени?

Никога не съм казвал, че нещо не е наред в тази програма. Но когато тя влезе във военната комисия на парламента и в пленарна зала, аз ще трябва да я защитавам. Трябва съм убеден и да вярвам на това, което пише в нея.

Другата причина е, че във връзка с всички последни развития може да има нужда от реприоритизация. Има и доста нови неща. Но аз отново трябва да видя дали всички те са достатъчно отразени вътре и имат необходимия приоритет. Тогава ще мога пак да внеса програмата.

Тук подчертавам, че наличието на такава програма не е задължително условие за внасяне на проекти, които вече са готови и се нуждаят от парламентарна санкция. В момента, когато сме готови по някой проект, мога да го внеса, без да чакам инвестиционната програма да е одобрена и дори да е влязла в Народното събрание. Така че проектите за сухопътни войски, артилерията и новите радари си вървят и когато имаме готовност, ще ги внесем в парламента през Министерския съвет.

По принцип говорим за над 100 военни проекта. Създали сме организация за преглед на тази програма, но тя е много обемен, много обвързан документ, който има отношение към други решения като изграждане на инфраструктура например.

Числото 34 млрд. лв. за модернизация фигурира още в програма 2032, която е приета през 2021 г. по разчети и информация от 2020 г. Вие по-добре може да кажете каква е "гражданската инфлация" от тогава до сега. Предвид и войната, която върви до нашите граници, и огромният интерес към въоръженията сега, във военната област спокойно може да сложим 10% отгоре.

Няма съмнение, че такива пари за инвестиции в армията няма. Затова идва въпросът с приоритизацията. Така че тези проекти, които първоначално тръгнат, най-вероятно ще консумират предвидения ресурс за 10 години.

Има ли шанс F-16 да изконсумира сериозна част от този финансов ресурс?

Втората партида изтребители F-16 ще ангажират част от парите, за които в момента говорим. Не, няма да да ги изконсумира. Но най-вероятно ще ангажират около една четвърт от тях.

Как ще защитите тези огромни разходи пред финансовия министър?

Съвместно с министрите на финансите и на иновациите направихме посещение във Варна. Посетихме щаба на Военноморските сили (ВМС) и след това отидохме в предприятието "Делфин", където се строят двата нови модулни патрулни кораба по вече одобрения проект за флота. И когато човек види, че там са изградени нови производствени мощности, има наети хора, те работят по най-съвременни технологии, строят не само двата кораба за ВМС, но и трети за друг клиент, това вече създава съвсем други, благоприятни условия за дискусия на тема превъоръжаване.

Когато се види, че това, което правим за армията, е не само ясно обосновано като нужно, но допринася и за икономическото развитие, за работни места, за нови технологии, за разрастване на бизнеса, това са най-ясните ми доводи при разговорите с финансовия министър. Когато формулирахме раздела "Отбрана" на мерките, които правителството ще вземе, както и законодателните мерки, които ще трябва да предприеме парламента, ние не сме имали никакви съществени противоречия. Седяхме тук, в съседната зала, обсъждахме текст по текст, въпросът беше кой е по-добрият изказ и кое кога е по-целесъобразно да се случи. По същество няма спорове между политическите сили, които поддържат правителството, по въпроса за отбраната.

По темата да даваме не по-малко 2% от БВП за армията също има съгласие. Това е много важно и създава добра среда. Проекти като този за корабите, където хората могат да видят реално, че има ползи и армията, и за обществото, ни помагат. Въпросът оттук нататък е и за капацитета в тази сграда ние да управляваме подобни проекти. Защото това министерство не го е правило. Тук няма хора, които са управлявали такива големи проекти и ресурси.

Така че, ако имам някакви притеснения, са не заради липса на поддръжка от кабинета или Народното събрание, а дали капацитетът тук е достатъчен, за да управляваме тези процеси.

Ако се върнем на Украйна: правителството ревизира политиката за неоказване на военна помощ за Киев. Какво ще предоставим и какъв ефект това ще има от една страна върху хода на контраофанзивата, а от друга - на боеспособността на армията ни?

Може да кажем, че даваме основно боеприпаси, но конкретният списък е поверителен. В настоящия втори транш по решението от 9 декември обсъжданията тук в министерство на отбраната протекоха доста гладко и спокойно. Заложихме неща, които са извън нормативите за поддържане на запаси за учебно-бойна подготовка и дори за военно време. Тук не е имало колебание от страна на колегите.

Сега вече много такива възможности няма. Украинската страна е доволна, но интересът й продължава. Всички тези неща им трябват, трябват им и още много. Тук въпросът е, че ние се придържаме към решението на Народното събрание, което казва: според заявените потребности и нашите възможности. Да, ще търси още други възможности, но вече няма да е толкова лесно.

При посещението на президента Зеленски у нас бяха ли обсъдени нови съвместни инициативи в областта на отбраната и нова военна помощ за Украйна?

По време на срещата с делегацията на президента Зеленски, от българска страна бяха представени последните решения за оказване на военно-техническа помощ, а от украинска - приоритетните текущи потребности. Българската делегация пое ангажимент тези потребности да бъдат разгледани, като ще се търсят решения в рамките на българското законодателство.

Повдигнат бе въпросът за взаимодействие в сферата на отбранителната индустрия, и в частност - във военно-ремонтната дейност. Решено бе възможностите да се обсъдят на работно равнище в най-близко време.

Как армията ще бъде компенсирана за предоставените боеприпаси и бойни способности? Наистина ли времето на т.нар. "триъгълните сделки" с предоставяне на западни оръжия е отминало?

Изглежда е отминало. Дори във формата "Рамщайн", в който участвах преди около 3 седмици, никой не говори за такива "триъгълни сделки". Имало е обсъждания преди, които не са използвани. Просто вече няма такива разговори. Запитали сме дали има още такава възможност, но до момента няма отговор.

Нашият фокус в момента е не за триъгълни сделки, а по-скоро да се възползваме от възможностите за финансови компенсации. Да има поне частично възстановяване на стойността на това, което предаваме, защото има и такива опции - и по линия на ЕС, и по линия на някои наши съюзници в НАТО.

Българският парламент се готви да приеме декларация за спешно приемане на Украйна в НАТО след възстановяването на мира на нейна територия. От какво е продиктуван този външнополитически ход на страната ни?

Не бих казал, че има промяна във външната политика по този въпрос. И предишният състав на Народното събрание имаше ясно виждане по темата. Решението за военна помощ, което беше взето с много сериозно мнозинство, ясно показа къде се позиционират основните политически партии, представени в парламента. Това продължава и за мен то е един знак от страна на народните представители. Т.е. тази политика, която се води в момента, и това, че открито говорим, че помагаме и трябва да помагаме - тя не е само на правителството, тя е и на голяма част от народните представители.

Решението е знаково. То няма някакво непосредствено действие, но е важно като знак да се каже, че със значително мнозинство нашето Народно събрание подкрепя приемането на Украйна.

Няма ли евентуалната евроатлантическа интеграция на Украйна, която току що излиза от война (и то срещу ядрена сила), всъщност да създаде допълнителни рискове за въвличане на България и НАТО в по-мащабен конфликт?

Не, това ще създаде сигурност. Както например Финландия. Приемането й в НАТО какво създава - сигурност или рискове? Има 1300 км. граница с Руската федерация. Според мен създава сигурност. Финландия има нужда от съюзници, има нужда от подкрепа. С нейната концепция за тотална отбрана има и много сериозни и подготвени въоръжени сили. Говорим за държава с по-малко население от България, която е поръчала над 50 самолета F-35.

Има ли риск при евентуален минимален успех или пък провал на украинската контраофанзива войната да се превърне в "замразен конфликт", който да дестабилизира Черноморския регион в дългосрочен план?

Това е възможен, но нежелан сценарий. Замразяването на този конфликт с оставянето на Русия в някаква степен да се възстанови икономически и военно означава само бъдещи проблеми. Означава още по-големи изисквания към отбраната, включително към финансирането й.

Мисля че в нашето общество не се разбира така широко, но желаният изход е победа на Украйна. Това ще ни създаде стабилност, предвидимост, по-сигурна среда за икономическо и социално развитие. А също така и нормални разходи за отбрана. Ако Русия победи, 2% от БВП ще ни се струва като нещо желано от миналото. Хората не си дават сметка колко ще се наложи да вдигнем военния бюджет и то рязко.

Така че от всяка гледна точка в изцяло наш, български интерес е Украйна да освободи всички свои територии, а Русия да понесе отговорността за действията си.