Nielsen: Голяма част от българите са притеснени, че Русия може да нападне и други държави
Близо 80% са съгласни страната ни да приеме бежанци от Украйна
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Напрежението между Русия и Украйна не оставя безразличен света, но населението на Стария континент е най-пряко засегнато от руската инвазия в Украйна. Бежанските вълни вече пристигат в Европа, а страхът от разширяване на територията на конфликта изглежда все по-реален. Това показват и данните от последното проучване на Европейските национални панели (сред които е и Български национален панел) на Nielsen Admosphere. Проучването обединява данни от страните от Вишеградската четворка и България с общо над 150 000 на брой респонденти.
В България (извадка от 500 души) 4 от 10 анкетирани споделят, че не се чувстват сигурни на територията на страната към този момент. Близо половината от респондентите също се притесняват, че Русия би могла да нападне и други страни в бъдеще. В същото време хората проявяват солидарност към украинските бежанци - мнозинството смята, че България трябва да приема бежанци предвид ситуацията.
Българите са по-апатични към конфликта, но по-несигурни за безопасността си
Новините за войната в Украйна изместиха доминиращата в последните две години гореща тема за COVID-19. Трудно е да не си запознат със случващото се. Преобладаващото мнозинство от българското население (общо 84%) изпитва загриженост за ситуацията (47% изразяват силно притеснение, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани държави нивото на притеснение в България е най-ниско - във всички останали е над 90%. 13% от българите споделят, че войната не им влияе по никакъв начин. При по-възрастното население се наблюдава по-висока загриженост.
Макар хората да не изразяват високи нива емпатия, те самите се безпокоят за собственото си благоденствие. В България по-малко от половината респонденти отговарят, че се чувстват в безопасност на територията на страната ни, една трета изразяват колебание, а близо 25% не чувстват никаква сигурност. По отношение на последната група - жените изразяват по-висока степен на притесненост в сравнение с мъжете. Резултатите в България на този конкретен въпрос не се различават много от данните, събрани в Полша или Словакия, преки съседки на Украйна.
Помагаме с хуманитарна подкрепа
Според мнозинството от българските респонденти (61%), взели участие в проучването, помощта за Украйна на държавно ниво трябва да се осъществява предимно чрез хуманитарна подкрепа. Около 55% от запитаните отбелязват, че страната ни трябва да съдейства на бедстващите с осигуряването на убежища. За изпращане на медицински персонал в района са дали съгласието си 24%, а за предоставяне на финансова помощ - едва 15%.
Също 15% от българите смятат, че държавата няма нужда да предприема действия в подкрепа на Украйна. Финансовата подкрепа е по-предпочитан метод от страна на най-младите респонденти - разликата спрямо останалите възрастови групи е с над 20 пункта.
Българите масово изразяват съгласие относно приемането на украински бежанци в страната и дори в населеното им място. Когато става въпрос да предложат собствените си домове и жилища за убежище обаче, делът на хората, които биха се отзовали, намалява до 38%. Близо половината (48%) не желаят да приемат бежанци в дома си. България не прави изключение в контекста на другите изследвани държави.
Спорни въпроси остават членството на Украйна в ЕС и НАТО
Мненията по тях не са категорични. Около 27% от запитаните българи са съгласни Украйна да се присъедини и към двата съюза. Други 17% подкрепят членството й само в ЕС, а 3% биха подкрепили само членство на Украйна в НАТО. От друга страна, 29% от анкетираните са против присъединяването на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни по отношение на този въпрос. За сравнение - в Полша само 5% отхвърлят членството на Украйна както в ЕС, така и в НАТО.
1 коментар
В социалната психология има няколко правила, от които се ползва пийпълметрията.
Най-важното е, че за да получиш желания от възложителите отговор, трябва да формулираш така въпроса, че най-много "респонденти" (като кучето на Павлов) да сложат чафка на този ред в теста, заради който са ти платили да направиш "проучването".
Например, ако питате: "Страхувате ли се от бомби?", и първият отговор е "да", е естествено да получите прилично количество страхуващи се.
Но ако зададете въпроса по-ясно и по-конкретно: "С какво вас лично ви засяга войната в Украина?" ще получите много по-шарени отговори и целта на "проучването" отива на кино.
Затова и конкретни въпроси не се задават.
Друго - на агенциите тези "проучвания" обикновено им се възлагат и заплащат от някои, които ги използват за моделиране на общественото съзнание. Както в случая.
В последно време е задължително да се упоменава кой ги поръчва и кой ги плаща тия работи. В този случай данни няма. Всъщност и на сайта на Нилсен няма нищо:
Тотално неизвестната сливенска фирма Nielsen Admosphere България ЕАД
в свободното си време е решила да попита едно-друго...
https://en.nielsen-admosphere.bg/
И последно - анкетата, казват от Сливен, е сред 150 000 "респондента", от които едва 500 са от България. Това са 0.33%, които се доближават до статистическата грешка.
Изключително "представително" проучване...
Смисълът от което е да се прасне това заглавие.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.