ЕК обмисля финансова подкрепа за настанилите украински бежанци в домовете си

Откъде идват парите за бежанците?

Колко точно средства похарчи България за бежанците от Украйна и откъде дойдоха те така и не стана пределно ясно за медиите и обществото в изминалите месеци. Реално Европейската комисия пренасочва за украинските бежанци неизползвани пари от eвропрограми, а не отпуска нов, "свеж ресурс" за справяне с бежанската криза. По-конкретно - за помощ на бежанците се пренасочват средства от кохезионните фондове за сближаване, както и такива и за справяне с последиците от пандемията, които страната ни не е успяла да инвестира целево и съответно са били под риск да останат неизползвани.

В интервю за "Капитал" от края на май от кризисния щаб обясниха, че за бежанците от Украйна се използват пари от ЕС за антиковид мерки по програмата React EU. От тях 100 млн. евро вече са били похарчени целево за подкрепа на бизнеса в пандемията, а остатъкът от близо 50 млн. евро е пренасочен.

Друго перо са неусвоени кохезионни фондове. "За да подкрепи страните от ЕС, приемащи украински бежанци, комисията предостави до 17 милиарда евро, предимно от "гъвкави" кохезионни фондове. Към 20 май около 91 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), като се използва гъвкавостта на CARE и разпределените средства от REACT-EU, са отпуснати на България", уточняват пък от Европейската комисия за "Капитал". Тази сума включва и неизползваните пари за ковид мерки.

"Средствата могат да бъдат инвестирани в дейности, подкрепящи активирането на пазара на труда и мерките за интеграция, психологическа подкрепа и настаняване, основна материална помощ с храна и нехранителни стоки, интегриране в образованието и достъп до дневни грижи за деца, разходи за транспорт и езиково обучение за разселени украинци", допълват още от ЕК.

Средствата покриват разходи със задна дата от 24 февруари 2022. Допълнително финансиране за общо 420 млн. евро пък ще бъде предоставено на държавите и по фонд "Убежище, миграция и интеграция" чрез удължаване с една година периода на изпълнение на програмите за 2014 - 2020 г. и осигуряване на достъп до неизразходвани суми, които преди това са били предназначени за други цели. "За гореспоменатия програмен период България получи 152,9 милиона евро и в момента властите преценяват възможностите за използване на част от неизразходваните средства за посрещане на най-критичните нужди", казват от ЕК.

Така сумата от остатъка по всички тези фондове вероятно ще надмине 100 млн. евро.

Още много варианти за финансиране

Освен това Фондът за европейска помощ за най-нуждаещите се (FEAD) може също да подкрепи мерки за предоставяне на храна и основна материална помощ, като дрехи и хигиенни продукти. "Кохезионното финансиране и вътрешното финансиране се осъществяват при споделено управление, така че управляващите органи трябва да разпределят средства въз основа на новите договорени програми 2021 - 2027. В България сумата, която ще бъде препрограмирана, все още е предмет на национално решение в зависимост от наличното финансиране и приоритетите, които българските власти ще определят", споделят източници от ЕК пред в. "Капитал".

Освен това председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви 400 допълнителни милиона евро, които ще бъдат отделени за подкрепа на бежанците в най-засегнатите държави членки от убежището, миграцията и интеграцията. От тях вече успя да се възползва Полша с 144.6 милиона евро, отпуснати през май.

Средствата няма как да са специално за бежанците

На въпрос от журналисти към генералния директор по заетостта, социалните въпроси и приобщаването на ЕК Йост Корте "защо финансирането е пари, преразпределени от други бюджети, а не свежи пари на ЕС, за да се помогне за справяне с тази криза", той отговори: "Седемгодишният бюджет, който започна през 2021 г., беше създаден за мирни времена. Никой не е предвидил, докато договорихме този бюджет, че ще има война в Европа. Мисля, че е справедливо да се каже, че бюджетът, с който разполагаме сега, всъщност не е създаден за ситуацията, в която се намираме."

Всъщност това, което Брюксел прави, не е да предложи нов таргетиран инструмент за справяне с кризата, а по-скоро, както го наричат в брюкселските кулоари, "креативно счетоводство". Генералният директор подчерта как те бързо са освободили ресурс, като каза, че "това, което Европейската комисия прави, е да използва всички възможности за гъвкавост, всички маржове, които има в бюджета". За добро или за лошо, или по-скоро в ущърб на бедните държави като България, които поради слаб капацитет и корупция не успяват да инвестират навреме и да получат добавена стойност от фондовете, предназначени за сближаване, икономическото развитие и конкурентоспособност, те са първото перо, което бива използвано за финансиране на всяка нова отворена дупка в европейския бюджет.

Къде отиват бежанците

България далеч не е единствената държава, която е настанила бежанците си в хотели. "Използването на алтернативни решения за приемане е обичайно в целия ЕС. Например Холандия използва хотели, ваканционни къщи/паркове или ремонтирани офис сгради; Белгия също използва хотели и центрове за отдих, а също и в Италия някои бежанци са настанени в хотели", разказват пред "Капитал" източници от ЕК.

Идването на летния сезон обаче показа, че не може да се разчита само на хотелите по морето и от българския щаб решиха да организират преместването на бежанците към държавни и ведомствени бази. Личеше си, че решенията се взимат в последния момент - едва седмица преди приключването на програмата с хотелите от щаба решиха да удължат програмата, но намалиха субсидията за хотелите от 40 на 15 лв./храноден. Слабият интерес на бежанците към ведомствените бази пък ядоса управляващите и вицепремиерът Калина Константинова обяви, че спира програмата, намеквайки, че бежанците са изисквали прекалено много. В крайна сметка част от тях все пак се преместиха от морето във вътрешността на страната, но много други решиха да напуснат страната и да се върнат в Украйна или да продължат към други страни в ЕС. Така само за няколко седмици броят на украинските бежанци в България намаля с около 30 хил. души и в момента е около 78 хил. души (виж и карето).

"Наясно сме, че държавите членки са подложени на натиск да осигурят настаняване на хора, бягащи от войната в Украйна, и всички ние трябва да работим заедно и да намерим устойчиви решения в средносрочен план, вероятно също така да комбинираме обществената приемна система с предложения за частно настаняване", казват от ЕК.

А понеже новият инструмент е насочен към единичните хора, които помагат, този път България няма много какво да обърка.