Дълговете на държавните и общински болници растат

Те са достигнали 680 млн. лв., просрочията общо са за 162.21 млн. лв.

проф. д-р Костадин Ангелов (вляво) получава от предшественика си Кирил Ананиев болници с още по-големи задължения.

Десислава Николова

проф. д-р Костадин Ангелов (вляво) получава от предшественика си Кирил Ананиев болници с още по-големи задължения. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Коронавирусната криза е довела до нарастване на задълженията на държавните болници с общо 16% от края на миналата година до момента. Това стана ясно по време на т.нар. парламентарен контрол в парламента, когато министрите отговарят на въпроси на депутати. Новият здравен министър проф. Костадин Ангелов съобщи, че общо задълженията на държавните и общинските болници са достигнали 680 млн. лв., като задълженията на държавните болници са 529.677 млн. лв., а на общинските клиники - 149.9 млн. лв.

Просрочията са съответно - 129.89 млн. лв. на държавните и 32.2 млн. лв.

За сравнение - задълженията на държавните болници достигнаха общо 464 млн. лв. в края на миналата година, а просрочията бяха 127 млн. лв.

Как се трупат дългове

Държавните и общинските болници са едни от най-нередовните платци в бизнеса, които редовно не плащат задълженията си в продължение на минимум две-три години. По принцип техните неразплатени задължения през годините се движеха около половин милиард лв. общо, но явно напоследък са успели да надхвърлят и тази психологическа граница.

Основният източник на финансиране на болниците е работата по клинични пътеки, платени от здравната каса. Те имат минимални допълнителни приходи от държавата по линия на психиатрия и спешните отделения, както и от здравни застрахователи и частни плащания.

Средствата от здравната каса обаче не покриват напълно реалната стойност на лечението, особено на тежкоболните пациенти и така болниците трупат дългове. Отделен е въпросът доколко добре се управляват болниците от страна на държавата и общините, които успяват да обградят всяка болница с кръг от фирми-доставчици на всичко необходимо за дейността ѝ на не винаги най-изгодните цени.

Липса на финансова дисциплина

С множество поправки в здравните закони беше направено така, че независимо от лошото си финансово състояние, болниците да не могат да бъдат обявявани в несъстоятелност от своите кредитори, нито пък без решение на съда да могат да им бъдат блокирани сметките за неизплатени задължения.

Дори и в тези случаи болниците успяват, с помощта на здравното министерство, да сключат анекси за разсрочване на задълженията си с мотива, че дейността им е изключително важна за живота и здравето на населението.

През последните три години министър Кирил Ананиев въведе строги правила за финансова дисциплина в болниците - първоначално през май 2018 г. за държавните, а през миналата година и за общинските болници. Правилото е, че болниците не могат да сключват нови договори за обществени поръчки, без изричното разрешение на министъра и трябва приоритетно да стопяват дълговете си.

От тази година болниците имат и още едно задължение - половината от приходите им да отиват за заплати на персонала.

"Пандемията COVID-19 постави лечебните заведения пред сериозни предизвикателства, включително и финансови. Необходимостта от създаване на условия за изолация и лечение на пациентите с коронавирус и предприетите противоепидемични мерки за овладяване на епидемията от началото на извънредното положение отложиха лечението на редица хронични и други заболявания, които не изискват спешност. Това от своя страна затрудни болниците да изпълнят планирания обем дейности по клинични пътеки - отчетения обем на заплащаните от НЗОК дейности от болниците през първото полугодие на 2020 г. е намалял с близо 16 на сто, в сравнение със същия период на 2019 година", отбеляза здравният министър пред парламента.