Нови терапии повлияват механизма на развитие при атопичен дерматит
Всяко 5-о дете в България се ражда с атопия, казва доц. Развигор Дърленски от Отделението по дерматология и венерология в "Аджибадем Сити клиник Токуда болница", секретар на Българското дерматологично дружество
Съдържание от Българско дерматологично дружество
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Доц. Дърленски, атопичният дерматит масово се приема като обикновена екзема. Какво представлява всъщност и защо се смята за системно заболяване?
Първо да уточня, че понятията "екзема" и "дерматит" означават едно и също на езика на дерматолозите - възпалителна реакция на кожата, за която може да има най-различни причини. Атопичният дерматит конкретно е една от най-честите болести, с която ние, дерматолозите, се срещаме. Към момента всяко 5-о дете в България се ражда с атопия, а до 2050 г. се очаква всяко второ дете в индустриализирания свят да има такива оплаквания.
Често атопичният дерматит не се проявява само на кожата, а се асоциира и със симптоми на дихателната система, каквито са например астмата и алергичният ринит. Ето защо в най-съвременната концепция той се приема като мултиорганно, системно възпалително заболяване с характерните кожни промени за различните възрасти. Това е генетично заболяване, което допълнително се влияе от факторите на околната среда, начина на живот, хигиената. Що се отнася до храната, в предишни години често децата с атопичен дерматит бяха оставяни на дълги ограничаващи диети, но това беше преоценено. Сега се приема, че колкото по-рано се включват храни с потенциални алергени - при атопичен дерматит това са мляко, яйца, ядки, толкова по-голяма е вероятността тези деца да изградят толерантност и да не развият алергия към тях.
Кои са най-характерните симптоми?
Водещите са сърбеж и сухота на кожата, като тези оплаквания са генерализирани, не само в определени зони. Характерно е, че заболяването обхваща различни части на тялото в различните възрасти. Най-често атопичният дерматит започва между 3-ия месец и първата годинка на детето с обрив в областта на лицето, скалпа, дланите, стъпалата. Впоследствие с израстването на детето тези обриви се локализират в сгъвките - най-често на врата, на лакътя, на ръката. След това само около 30 до 40% от тези деца ще имат някакви оплаквания като възрастни. Хубавото е, че при атопичния дерматит има голям процент на пациентите, които "израстват" състоянието.
При възрастните най-често са засегнати кожата на дланите, на стъпалата, клепачите, гениталиите и сгъвките, както при децата.
Какво става с хората, при които атопичният дерматит протича в средни и тежки форми?
Голяма част от пациентите боледуват от лека или средна форма, като в най-леките форми заболяването може да се изразява в сухота с влошаване през зимата при студено време. Около 20% от пациентите имат средно тежка или тежка форма на заболяването, която изисква и лечение през устата, инжекционно или т.нар. системно лечение. В тежките случаи с различните видове дерматологични лекарства и кремове няма да успеем да се справим.
Разполагат ли българските пациенти с такава тежка форма на дерматит с всички възможности за съвременно лечение, както в останалите страни от ЕС?
В тази връзка ще се позова на статия, която предстои да излезе в новия брой на сп. "Дерматология и венерология" - съсловният журнал на дерматолозите в България. Тя предлага фармако-икономически анализ, който показва, че лечението на атопичния дерматит в нашата страна - независимо от тежестта на протичане, не се заплаща от здравната каса. Изводите са, че най-големи са разходите на пациента за т.нар. емолиенти - различните видове хидратиращи кремове, балсами, лосиони, които спомагат за облекчаване на сухотата на кожата, но не лекуват причината за атопичния дерматит. Тя най-често е генетична и се дължи на липсата на някои структурни елементи на кожата. Вследствие на това водата от организма много лесно се изпарява и кожата е суха.
Лекарствата, които вече са златен стандарт в тежките и средно тежките форми на атопичен дерматит, не се реимбурсират от НЗОК.
Какви са предимствата на новите лекарства за пациентите?
Става дума за два вида медикаменти - т.нар. биологични средства или препарати, насочени към някой от конкретните елементи в механизма на развитие на атопичен дерматит. Другият тип са т.нар. JAK киназни инхибитори, които представляват малки молекули и отново със специфичен прицелен механизъм на действие водят до значително облекчаване на най-тежките симптоми при атопичен дерматит. Ето защо и ние като Българско дерматологично дружество правим постоянни усилия българските пациенти да получат достъп до тези медикаменти - част от тях са разрешени от Европейската агенция по лекарствата за страните от ЕС, за други предстои такова одобрение до края на годината.
Все още нямаме пряк български опит с тях с изключение на данните от клиничните проучвания, в които сме участвали в хода на одобрението на тези лекарства. На базата на световния опит и на публикациите в научната литература можем да твърдим, че благодарение именно на тези лекарства има бъдеще, "светлина в тунела" за пациентите с атопичен дерматит.
Повече информация за атопичния дерматит ще намерите във фейсбук страницата "Свободни в своята кожа" - https://www.facebook.com/freeinyourskin/
