Д-р Димитър Нинов: Пандемията засилва стреса, а това силно влияе върху кожните заболявания

От два месеца се наблюдава увеличаване на случаите на херпес зостер, заявява дерматологът в интервю за "Капитал"

Д-р Димитър Нинов    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Д-р Димитър Нинов е специалист по кожни и венерически болести, член на Българското дерматологично дружество. Работи като дерматолог на индивидуална практика в ДКЦ XXX в жк "Обеля" от 21 години. Паралелно с това той е спортен лекар с богата практика, работил е в продължение на 11 години в Републиканския център по спортна медицина, завеждащ сектор "Допинг и секс контрол". Бил е лекар на множество национални отбори - баскетбол (мъже), хандбал (жени), ветроходство, футбол - мъжки национален отбор (аматьори) и женския и девическите национални отбори.

Д-р Нинов, наблюдавате ли някакво специфично влияние на пандемията от коронавируса върху дерматологичните заболявания във вашата практика?

Да, може да се каже, че има такова, най-вече поради засиления стрес, който се комбинира с пролетния сезон. От 2 месеца в моята практика като дерматолог забелязвам увеличаване на случаите на херпес зостер. Това заболяване се появява предимно пролет и есен, най-вече напролет, когато пада имунитетът, особено при по-възрастните хора.

Херпес зостер се причинява от същия причинител, който причинява дребната шарка, варицела. Ние като деца се разболяваме от варицела, а след оздравяването си придобиваме траен имунитет и повече през живота си не боледуваме от дребна шарка, но вирусните частици се загнездват в сетивните нервни ганглии и дремят там през целия живот. И когато в последващите години тези вирусни частици се възбудят от нещо, тогава човек не се разболява от варицела, а от херпес зостер.

Най-общо три фактора провокират това заболяване - контакт с болен от варицела, паднал имунитет (особено при третата възраст), а при младите най-често от силен стрес. Едно дете може да се уплаши от изненадваща среща с голямо куче. В моята практика например съм имал случай на стрес, причинен от това, че съпругът в пияно състояние вади нож на жена си.

През тези няколко месеца на пандемия от коронавирус наблюдавам засилен стрес у моите пациенти, което в случая се комбинира с пролетния сезон и паднал имунитет. И от това - чувствително увеличаване на пациенти, болни от херпес зостер. Например отдавна не бях виждал дете с херпес зостер, а миналата седмица ми доведоха 11-годишно момиченце с такава диагноза.

Това заболяване е много неприятно и коварно. То засяга само едната половина на тялото и може да обхване различни части на тялото по хода на съответния сетивен нерв.

Как протича то?

Започва нехарактерно с хиперестезия - повишена чувствителност на кожата. След това се появява парене и в рамките на няколко дни до една седмица се появява силна болка, но първоначално без обриви. В този период пациентите търсят лекар според симптоматиката. Ако примерно болката е в лява гръдна област, човек отива при кардиолог. Ако е в лумбалната област (кръста), търси нефролог или невролог. Ако е в областта на очите, отива при очен лекар, ако е в областта на ухото - отива на УНГ. И всеки специалист започва да лекува симптомите, докато не се появят характерните обриви, които при херпес зостер са във вид на плоски мехурчета. Чак тогава пациентът идва при дерматолог и започва лечение, което е ефективно от появата на мехурите до четвъртия ден. Заболяването се лекува, но след това може да се появи т.нар. постзостерна невралгия, която тормози човека от 6 месеца до 1 година, даже и повече.

Лечението е със специфични средства, не с антибиотици. По-опасно е, когато са засегнати нервите на главата, човек може да ослепее или оглушее, затова в такива случаи задължително давам антибиотик освен специфичното лечение.

И понеже стана дума за засиления стрес, нека отбележим, че той е много сериозен фактор и за редица дерматологични заболявания, включително широко разпространения себореен дерматит, а напоследък се увеличават и случаите на косопад и гнездовидна алопеция. В случая, конкретната ситуация около пандемията и цялостният начин, свързан с нея, несигурността, обедняването, загубата на работа, водят до засилване на стреса. Имам пациенти, които нямат пари да си платят прегледа, лекарствата, но има и хора, които гладуват. Ето това е сериозен стрес.

Започва лятото, а дерматолозите винаги предупреждават за опасностите от слънцето.

След карантината животът се отвори и хората масово ще тръгнат към балкана и морето. Ултравиолетовите лъчи са много по-опасни през последните години. Едно време ходехме на море, без да ползваме чадъри и защитни кремове, по цял ден сме стояли на плажа. Тогава обаче слънцето беше добро, сега с изтъняването на озоновия слой ултравиолетовото лъчение все повече допринася за появата на преканцерози (предракови заболявания) и канцерози. Затова аз препоръчвам, особено на хората със светла кожа и светли очи, но и на останалите, да ползват задължително фотозащитен крем 50+, а на плаж да се стои до 11 часа и след 16 часа. През останалото време да се стои на твърда сянка, защото чадърът не предпазва от ултравиолетовите лъчи. Трябва да се внимава!

Друг сезонен проблем са кърлежите - пак се засилиха ухапванията от кърлежи, които, известно е, причиняват лаймска болест, енцефалит. Кърлежът трябва да се отстрани много акуратно от медицинско лице, да се проверят пипалцата му, главата му, всичко дали е извадено. Задължително се йодира, прави се инжекция против тетанус и се пие антибиотик. А общините трябва да си проведат съответната дезинфекция на тревните площи, защото там се разхождат и деца, и възрастни. Не е достатъчно само да се пазят децата да не се търкалят по тревата, кърлежът може да изпълзи нагоре, дори и когато човек е облечен с дълги крачоли.

Кои са най-често срещаните дерматологични заболявания?

Най-честото кожно заболяване е гъбички по ноктите. Давал съм този пример - ако събуя 10 човека в чакалнята, трима от тях ще имат гъбички по ноктите. Вероятно повечето хора мислят за това заболяване като за неприятен козметичен дефект, но то може да бъде входна врата за редица инфекции, например за бета-хемолитичния стрептокок, който причинява червен вятър. Затова те трябва да се лекуват.

Локалното лечение е неефективно в етапа, когато вече се е появила деструкция на нокътната плочка и субунгвална хиперкератоза (надигане на нокътната плочка).

Лечението е перорално, а не локално. Класическата схема е по една таблетка дневно за 3 месеца. Аз обаче прилагам пулсова терапия - пак за 3 месеца, с която пациентът приема двойно по.малко таблетки (общо 42 за тримесечния период), с което щадя както черния му дроб, така и джоба му. Схемата на лечение с пулсова терапия отразявам в индивидуален календар за всеки пациент. Някои хирурзи практикуват изваждане на нокътя, но това не е правилно, защото инфекцията не е само в нокътната плочка, а и в нокътния матрикс и новият нокът излиза отново заразен.

Има една приказка за кожните лекари, че техните пациенти никога не оздравяват, но и никога не умират. Знае се, че кожните заболявания по принцип са много устойчиви, много трудно лечими, но не се приемат за животозастрашаващи. Вярно ли е това?

Не е така, разбира се. Меланома малигнум е най-злокачественият рак, не само в кожните болести, но и в човешката патология. Той погубва човек за 3-4 месеца.

Усложнението на уртикарията, която може да се причини от хиляди неща, е оток на Квинке - подуват се клепачите и устните, правиш оток на гърлото и ако не се вземат спешни мерки с урбазон, човек може да загине. В личния си автомобил винаги имам урбазон, винаги!

Кой е на първа линия по време на пандемията?

"Чест и почитания на колегите, които са на т.нар. първа линия в борбата с коронавируса. Те работят вече месеци наред при тежки условия. При все това те работят с доказано болни от коронавирус, в стерилна среда и пълно оборудване. А ние, хилядите специалисти, семейни лекари, сестри, санитари, аптекари от доболничната помощ и т.н., работим само с по една маска и не знаем кой влиза в кабинета ни. Не знаем дали пациентът е болен от коронавирус, дали е контактен и т.н. Погледнете го от тази гледна точка и пак да си зададем въпроса кой е на първа линия тогава?

Същевременно лекарският съюз преди месец и половина раздаде срещу подпис на всички специалисти и джипита по една маска и по една манта за еднократна употреба. Написах във фейсбук: "Много благодарим на лекарския съюз, че се грижи за нас, но с тази манта можем само да се наметнем и да тръгнем с бавни крачки към "Орландовци". И имаше доста разгорещен спор по темата."

Интервюто взе Мирела Веселинова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ivo12345678 avatar :-@
    Ивайло Куцаров

    В тази статия има категорично неверни твърдения - " Кърлежът трябва да се отстрани много акуратно от медицинско лице, да се проверят пипалцата му, главата му, всичко дали е извадено. Задължително се йодира, прави се инжекция против тетанус и се пие антибиотик. "

    Има един център към иститута по вирусология - където изследват кърлежите. Там дават ясно описание че антибиотик не се пие и ваксина против тетанус не се бие. Преди време известния сега Кантарджиев имаше публикация по въпроса че тетанус не се бие.
    Също според специалистите по вирусология ако кърлежа е стоял по-малко от 36 часа не може да се пренесе зараза.
    Проверявайте ги тези работи и внимавайте кого интервюирате защото така създавате психоза у хората и пият антибиотици като луди.

    Нередност?
Нов коментар