Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Акцентите в двата предложени модела на министъра на здравеопазването за реформа в здравната система са върху демократизацията на системата чрез нейната демонополизация и децентрализация. Единият вариант е за частична демонополизация на НЗОК, а другият е за пълна демонополизация на базата на конкуренция. В този смисъл конкуренцията трябва да е на нивото на управлението на финансовия ресурс, за да бъде той използван ефективно и по предназначение. По този начин ще се достигне до демократизация и либерализация в здравеопазването, а именно повече пазар при предоставянето на услугата и повече държава при контрола.

По наше мнение, преди да се определи принципно какъв трябва да бъде моделът на здравната система, е необходимо да се решат няколко основни задачи:

• Въвеждане на единна интегрирана информационна система в здравеопазването с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси
• Предварително реално остойностяване на пакета от здравни дейности и клиничните пътеки, както и на труда на работещите в системата – лекари и медицински специалисти
• Да се намерят решения за здравно неосигурените лица
• Държавата да внася в пълен размер здравноосигурителната вноска за осигуряваните от нея лица.

При разработването на модел следва се дефинират:

• Участието на държавата, осигурителните/застрахователни институции и населението в организацията, управлението и финансирането на системата.
• Проблемите на здравноосигурителните модели, свързани с ниските нива на БВП на глава от населението, а именно дефицит на финансов ресурс, наличие на неформален сектор, съсредоточаване на здравната помощ в градски райони, ограничена конкуренция, слаби регулации и високи равнища на корупция, които водят до ескалация на разходите без необходимото подобряване на здравните услуги.
• Ролята на държавата в здравеопазването.
• Навлизане в здравния сектор на пазарни механизми. Този процес се определя от състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, от ресурсното състояние на здравеопазването и здравното осигуряване и степента на демократичните процеси в обществото.

Моделът, предлаган от експертен екип от факултета по обществено здраве при МУ – София, с ръководител проф. д-р Цекомир Воденичаров, има следната принципна постановка:

• Държавата да продължи да регулира и контролира управлението на здравната система, като разработва, актуализира и прилага подходяща нормативна уредба, която да осигурява ефективно функциониране и развитие на цялата система за здравеопазване.
• Демонополизация на задължителното здравно осигуряване чрез въвеждане на реален пазар на здравно обслужване, грижи и стоки с цел подобряване на ефективността на управлението на общественото и индивидуалното здраве и на отделяния ресурс.
• Ясно дефиниране съдържанието и обема на основния здравноосигурителен пакет и привеждането му в съответствие с наличния финансов ресурс. Основният пакет да бъде съобразен със статистиката на социално значимите заболявания и демографските характеристики и структура на населението в страната.
• Развитие на надграждащо допълнително здравно осигуряване/застраховане и кешови плащания по желание на гражданите чрез различни дружества, което да се осъществява чрез допълнителен пакет от здравни дейности и стоки, необхванати от основния пакет.
• Конкуриращите се институции/осигурители да предлагат еднакъв по обхват и съдържание базов здравноосигурителен пакет, за който се заплаща еднакъв размер на вноската за всеки гражданин като процент от доходите на физическото лице, определен със закон. За лицата от 0 до 18 години и всички специални групи по ЗЗО държавата внася задължителна здравноосигурителна вноска със същия размер.

Целта е създаване на организационно и финансово достъпна здравна система, предоставяща висококачествено здравно обслужване и грижи, формиране на ново отношение на отделния човек и на цялото общество към здравето и утвърждаване на здравословния стил на живот.

Здравната система трябва да осигурява не само високо качество на медицинската дейност, но и справедливост, равен достъп и солидарност при предоставяне на медицинските услуги. Затова при реформиране на здравната система следва да се осигури приемлив баланс между пазарните отношения и обществената регулация от държавата в интерес на обществото.