🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

39 държавни болници са в тежко финансово състояние

Това показва одитен доклад на Сметната палата за това как здравно министерство не се е грижило за държавната собственост

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

- Здравното министерство е управлявало съвсем формално 70-те държавни болници и дружества, за които отговаря.

- От всички тях 39 са в тежко финансово състояние.

- Бордовете на 4 болници не са били освободени от отговорност заради лошо управление, но пък нищо не е последвало от това.

Министерството на здравеопазването, въпреки 15-те си дирекции и над 300 души екип, не е успяло да се справи със задачата да управлява добре държавните болници и дружества, сочи доклад на Сметната палата за работата на ведомството по управление на държавните дружества през 2019 и 2020 г.. През 2020 г. само 10 от общо 70 дружества са в добро финансово състояние, а за още 15 състоянието също се оценява като стабилно и без нужда от намеса от страна на здравното министерство. Като относително стабилни са оценени 17 дружества, за които е отчетено, че трябва намеса от страна на министерството, тъй като 12 от тях са декапитализирани, а пет от тях са надвишили регламентирания в Търговския закон размер на загубите. Най-многобройна е групата на търговските дружества, които изискват незабавни мерки и намеса от страна на МЗ в качеството му на собственик или основен акционер. Те са 22 и при тях размерът на собствения капитал е спаднал под размера на вписания капитал, което означава, че са декапитализирани, а общата натрупана загуба е над ¼ от записания капитал за ЕООД и над ½ за ЕАД и АД, а при 17 са натрупани просрочени задължения.

Отделно от това в одитния доклад е посочено, че проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) все още не е освободен от отговорност за резултатите на най-старата болница в България - университетската "Александровска" през 2019 и 2020 г. Освен това Ангелов е изпаднал в интересна ситуация, тъй като дори като министър от средата на 2020 г., не е могъл да освободи себе си, борда на болницата по свое време и своите наследници от отговорност. Министерството на здравеопазването е упражнявало функциите на принципал на държавната болница през 2019, а през 2020 г. - на едноличен собственик на капитала на болницата, която вече се води публично предприятие.

Четири неосвободени от отговорност

В одитния доклад на Сметната палата е отбелязано, че през 2019 г. от 70 управлявани от здравното министерство дружества, от отговорност не са били освободени само членовете на съвета на директорите на Александровска, а през 2020 г. - четири, като към борда на Александровска, в която за втора поредна година управляващите не са били освободени от отговорност, са се присъединили още три държавни дружества - университетските болници "Лозенец" и "Свети Георги" - Пловдив, както и инвестиционната компания за строеж на детска болница.

На теория това означава, че ако реши, държавата може да търси отговорност от проф. Ангелов за лошото управление на "Александровска", както и от останалите управляващи и членове на борда на болницата и другите държавните дружества. По времето на проф. Ангелов председател на борда на директорите е бил проф. Димитър Буланов, който заема мястото му за кратко през 2020, а след това е избран за декан на Медицинския факултет на Медицинския университет - София. До момента обаче нито един от здравните министри в този период не е решил да търси отговорност от проф. Ангелов за състоянието на болницата. Логично е той да не го е направил сам за себе си, но такава не му е потърсена и от служебния министър д-р Стойчо Кацаров, и от редовния - проф. Асена Сербезова. Същото се отнася и до останалите държавни дружества.

Отделно от това от самата "Александровска" са подавали множество сигнали до прокуратурата за лошото финансово състояние, в което Ангелов е оставил болницата. "До момента, вече повече от година, получаваме само писма, че по нашите сигнали се работи", каза изпълнителният директор д-р Атанас Атанасов.

Какви са причините

По критериите за финансова стабилност в държавните и общинските болници, дирекцията, която отговаря за търговските дружества, предлага на министъра да одобри или да не одобри отчета на болницата и да освободи или не борда й от отговорност. Мотивите за неосвобождаване от отговорност са описвани в становището на ресорния заместник-министър към протокола и те са: отчетен негативен текущ финансов резултат; увеличен размер на натрупаната загуба като общо финансов резултат; наличие на просрочени задължения; декапитализация на дружеството; непокрити загуби от предходни отчетни периоди.

Какво може да се случи

Множество директори, управители и членове на бордовете на търговски дружества не са били освобождавани от отговорност, което означава, че общото събрание си запазва правото да заведе срещу тях иск за конкретни вреди, които са нанесли на дружеството. В здравния сектор, въпреки понякога скандалните сделки и управление на болниците, такова нещо не се е случвало. Държавата може да заведе и иск за нанесени вреди и когато е освободила борда от отговорност. Това също не е публично известно да се е случвало. И преди, и в момента директорите на болници са по-скоро политически назначения, обикновено заемат поста или ги преназначават с конкурси, в които се състезават сами със себе си, а от одитния доклад на Сметната палата става ясно, че здравното министерство ги контролира само толкова, колкото да се каже, че върху тях се упражнява някакъв контрол, в повечето случаи - само по документи.

"На теория неосвобождаването от отговорност има значение, на практика - не. По принцип всяко дружество има право на иск срещу директора си за причинени от него вреди във връзка с управлението. Аз лично не знам за пример на успешно воден такъв иск в България. Освобождаването от отговорност по решение на общото събрание/едноличния собственик на капитала е един вид отказ от този иск. Но доколкото този иск е така или иначе почти невъзможен, отказът от него има предимно символично значение", коментира адвокат Александър Иванов, съдружник в адвокатско съдружие "Мусева и Иванов".

Все още няма коментари
Нов коментар