Здравеопазване

Интервю | Радой Павлов, Ocean Investments: Електронното здравеопазване може да подобри качеството на живота

Българското здравеопазване се дигитализира скоростно, но все още има нужда от холистичен подход и дългосрочна стратегия

Веселин Нанов

Радой Павлов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Радой Павлов заема поста ръководител отдел "Корпоративна архитектура" в едно от най-големите здравни заведения в Швейцария - Университетска болница Цюрих. Като член на мениджърския екип участва в начертаването на бъдещата дигитализационна карта за развитие на болницата и прилежащите към нея 44 специализирани клиники. Павлов е бивш директор, програмен и платформен мениджър в банка UBS. Заемал е старши консултантски позиции в компаниите Infosys Consulting, Lodestone и Capco. Освен че има експертиза в архитектурните теми, той е облачен и инфраструктурен специалист. Той е почетен член на "Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването". Възпитаник е на Технически университет - Берлин, с диплома по компютърни технологии.

Павлов е член на борда на съветниците на инвестиционния фонд Ocean Investments. Това е холдинговата структура на семейството на Атанас Симеонов, познат публично най-вече през "Вип Секюрити".

Каква е същината на дейността ви в швейцарската здравна система?

В здравеопазването съм от началото на 2020 г. Дълги години преди това бях консултант и оперативен специалист в IT сектора, най-вече във финансовата индустрия. След близо 20 години в този отрасъл реших, че искам да премина към дейност и индустрия, насочени към обществото. Междувременно получих предложението да се включа в новия IT мениджърски екип на Университетска болница Цюрих, който си е поставил амбициозната цел отново да постави болницата в световните челни позиции, що се отнася до дигитализация на здравеопазването и неговите процеси.

Моята позиция е сравнително непозната в България. Тя се нарича "корпоративен архитект". В момента аз ръководя отдел с 8 специалисти, които се занимават с корпоративна и технологична архитектура. Специфично за корпоративната архитектура е, че тя гледа от стратегическо ниво на това, което се случва в една система. Ние приемаме нашето болнично заведение като точно това - една сложна екосистема от заинтересовани страни, бизнес процеси, данни, софтуерни платформи и технологии. Фокусирани сме върху дигиталната трансформация не само що се отнася до използването на нови технологии, но и в оптимизацията на здравните процеси във и извън рамките на болницата. Използваме различни методологии, за да можем да ръководим трансформацията възможно най-ефективно.

Какво е нивото на дигиталните решения в българската здравна система?

Събитието на "Капитал" за дигитално здравеопазване през май ме остави удивен от постиженията в нашата здравна система, що се отнася до централизираните решения. Дълги години в България се говореше за електронно здравеопазване, но де факто нямахме конкретна информация за това какво се прави по тази тема. До 2019 г. в България не съществуваше смислено решение на национално ниво, що се отнася до електронното пациентско досие, рецептите, направленията и прочие.

От 2019 г. насам активно се развиват няколко решения, които бяха представени на събитието. Впоследствие, чрез запознанството ми с "Информационно обслужване" и възможността да направя едно дълбоко гмуркане в това, което те са постигнали досега, наистина бях удивен от качеството на работата им.

Защо? Защото в това направление българските експерти са се поучили от добрите практики при дигитализацията на другите здравни системи по света. Така електронното ни досие включва разнообразна и голяма по обем структурирана информация, което свидетелства за добрата интеграция на здравната система. Това създава оптимистична картина за бъдещето на здравната дигитализация в България.

По какъв начин дигитализацията е полезна на пациентите и здравните специалисти?

Това е обширен въпрос с още по-обширен отговор. Дълги години политиците се опитваха да продават такива решения, като такива в пряка полза на пациента. Но е факт, че електронното пациентско досие не е в директна полза на пациентите. То е в директна полза на здравните специалисти, тъй като им дава достъп до структурирана, качествена и цялостна информация за състоянието на даден пациент. Така те могат по възможно най-бърз начин да предоставят качествена здравна услуга.

Е-досието може да е и в пряка полза на пациента, но по тази тема трябва да се работи допълнително. Ще се опитаме да заложим тази тема в една по-дългосрочна секторна стратегия за развитие на здравеопазването. Целта тук е отвъд цялата медицинска информация, която досието съдържа, то да включва и инструменти, които да насочват пациента при взимането на решения за здравословен начин на живот и нуждата от специализирани прегледи, за да се подобрят превантивните процеси и да се подобри качеството на живота на обществото ни.

Какво още можем да научим от дигиталната трансформация на здравеопазването в други държави по света?

Здравните системи, при които имаме повсеместна интеграция между здравните заведения, лабораториите, фармацевтичния сектор и частния бизнес, са все още малко на брой. Добър пример за това е Австралия. Това е държава, която инвестира дългосрочно в дигитализация на здравната си система. Те са постигнали над 95% интеграция на всички заинтересовани страни в нея. Това пък им позволи да реагират много адекватно на кризата, причинена от ковид. Пациентите биваха активно проследявани и имаха постоянен достъп до информация за собственото им състояние, както и за предлаганите здравни услуги. Ще се опитаме да заимстваме от подобни добри практики, що се касае до дигиталното предлагане на здравни услуги.

Какво още можем да научим от швейцарската здравна система?

Има един тежък урок, от който можем да се поучим. Първата итерация на електронното здравно досие в Швейцария се появява около 2010 г. Близо две години никой не го използва. Това само по себе си е странно, тъй като досието е създадено съвместно с медицински специалисти. Анализът сочи, че се е стигнало дотам, защото планът за въвеждането на такава сложна комбинация от услуги и технологии не е предвидил нуждата от процес за интеграция и поетапно въвеждане в здравата система и най-вече сред здравни специалисти. Такава е и ситуацията в България в момента. Екипът на "Информационно обслужване" е създал чудесни решения, но те бяха въведени прибързано, в период от само 8 месеца. Това поражда неспокойствие, тъй като здравната система по принцип е изключително мудна. Там бързи решения се взимат само в критични ситуации. Следователно не е изненадващо, че прибързаното въвеждане на дигиталната система води до ответна реакция от страна на медицинските специалисти въпреки положителните метрики на предлаганите услуги.

Това се дължи и на факта, че в момента здравните специалисти трябва да въвеждат информацията както в дигитален, така и в аналогов формат. Тоест няма конкретен план за постепенната подмяна на аналоговите процеси с дигиталните такива. По този начин административната тежест и липсата на ефикасност растат, вместо да намаляват. Тук прозира липсата на холистичен подход и дългосрочна стратегия от страна на българската политика - тема, по която работя от две години с подкрепата на "Български клъстер за иновации и дигитални решения в здравеопазването". В нашия клъстер членуват не само утвърдени компании в сектора, но също така и стартъпи, подкрепяни финансово от инвестиционни фондове. Тази група представители на частния бизнес се опитва дейно да участва в трансформацията на здравеопазването у нас.

Каква е ролята на частния бизнес в дигиталната трансформация на здравеопазването?

Частният бизнес е основен мотор на иновативни решения, независимо за коя индустрия или вертикала на държавно управление говорим. За съжаление в България той дълги години е поставен встрани от тези теми чрез инхаус поръчки и други непрозрачни практики. Навсякъде по света частните компании играят ключова роля за разработването на здравни решения и тяхната интеграция в здравните системи - от създаването на медицински уреди, през предлагането на софтуерни решения и до използването на развойни технологии като изкуствен интелект.

Щастлив съм да споделя, че отскоро съм част от екипа на Ocean Investments, група от компании, чийто бизнес фокус и усилия са насочени основно в технологичния, здравния сектор и сферата на сигурността, и мога да допринеса с моите специфични познания за подкрепата на стартиращи и вече съществуващи бизнеси в здравния сектор. С тях ни свързват общите ценности и цели, които сме си поставили, както и убеждението, че здравеопазването не е и не следва да бъде индустрия, в която инвестициите да бъдат насочени само и единствено към финансов и бизнес интерес. Ние твърдо вярваме, че здравето на нацията и следващите поколения зависят най-вече от ангажимента на всеки един от нас, за това да пазим здравето, да се възстановяваме пълноценно, да обучаваме вдъхновени лекари и специалисти и да предлагаме интегрирани, качествени здравни грижи, когато има нужда от тях. Така заедно с отдадени на тази кауза предприемачи ще създадем една по-добра версия на България, в която децата ни и поколенията след тях ще се радват на дълголетие и високо качество на живот.